Празници според Църковния Православен Календар

russian_church_sofia_bulgaria_morning Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар
 Източник: http://bg-patriarshia.bg
 
 
  
 
 
На 26 февруари 2010 г. се навършват 60 г. от блажената кончина на архиеп. Серафим (Соболев). По този повод в храма към руското подворие "Св. Николай Мирликийски" в София ще бъде отслужена архиерейска Заупокойна св. Литургия и панихида.

levski Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен КалендарАвтор: Иво Георгиев 

 

За безсмъртния Апостол на българската свобода Дякон Игнатий - Васил Левски е казано и написано много. В  близкото минало някои псевдоисторици изписаха тонове мастило за да "докажат" невярната теза, че Левски едва ли не демонстративно "хвърлил расото".  Но никой не може да скрие истината, че до края на живота си Васил Левски е бил силно религиозен православен християнин.

   Бъдещият Апостол става послушник на вуйчо си, който през това време го учи на черковна служба и на черковно пеене. Левски е взимал уроци по черковно пеене при Райко Попович. В свещеническия курс Левски е пръв между другарите си, бъдещи духовници. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" младият послушник Васил Иванов става монах Игнатий. След това Левски постъпва певец в църквата "Св. Богородица" в Карлово. През 1859 г. в Карлово пристига гръцкият митрополит Паисий от Пловдив. Именно той ръкополага в  йеродяконски чин Левски. От този момент Васил Левски е вече дякон Игнатий.

Ръкополагане в йеродяконски сан на Васил Левски - 1859 г. църквата През декември 1872 г., малко преди предателството и залавянето на Апостола, троянският йеродякон Максим и председателят на революционния комитет в Сопот отец Енчо Николов отслужили литургия в Сопот. Ето какво разказва йеродякон Максим: "На края на службата отидохме в килията на болната монахиня баба Христина уж да я причастим. Слязохме по секретна стълбичка, прикрита с черга, в зимника, дето намерихме Дякона, че си чете причастни молитви пред иконата при запаленото кандило и две вощеници. Аз дякон, снех от рамото си орара и го предадох на Левски, който облечен в расото на леля Христина, го постави на рамото си и се причасти като дякон - от Светия потир."

   Преди години учебниците пишеше, че на Великден  Левски уж "демонстративно" отрязал косите си на йеродякон, "хвърлил" расото и т.н. Защото прозрял, че "Свободата не ще Екзарх, а иска Караджата". Има обаче една съществена подробност - и Екзархът, и Караджата се появяват няколко години по-късно.
   В началото на революционната си дейност Апостолът казва на майка си: "Мамо, вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан."

 Автор:Боряна Пенчева    o.%20stefan_gabrovo Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

 

С Втора награда и Грамота бе награден протойерей Стефан Стефанов за успешно представяне в конкурса, посветен на 600 – годишнината от блажената кончина на св. Патриарх Евтимий, с литературни и художествени творби.

 

nagraden%20sveshtenik1 Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен КалендарКонкурса се организира от Фондация „Свети Евтимий, Патриарх Български” – София и Организационният комитет на Декада 2002-2012 г. под надслов „Делото на свети Патриарх Евтимий”.Наградата бе връчена при осмото издание на конкурса в раздела „Храмово строителство – традиции и настояще” за историята на храм „Свети Димитър”, кв. Етъра, с подзаглавие „От баба Йосефица Семовата  до банкера на годината Цветан Василев”.

    

 В най-скоро време тази история ще бъде отпечатана на книжен носител.

 Автор: Пламен Павлов, Христо Темелски

 

Този виден български монах исихаст от ХІV в. често е отъждествяван със своя съвременник св. Ромил Видински. Въпреки някои общи черти в биографиите им, става дума за различни личности. Роман произлизал от знатен търновски род и приел монашеството в някой от столичните манастири. Търсейки достоен учител, той се явил при св. Теодосий Търновски, когато последният бил дошъл в Търново от Парория (вероятно Странджа). Теодосий бил изпратен от св. Григорий Синаит при цар Иван Александър, молейки закрила срещу върлуващите край манастира разбойници. Теодосий се познавал отдавна с Роман, но сега, трогнат от неговите молби, го взел със себе си. Синаит приел новия брат, който се превърнал в образец на монашеско усърдие. След няколко години игуменът изпратил Роман по манастирски дела при царя в Търново. През това време св. Григорий починал (27 ноември 1346 г.), след което Роман заминал в планината при Сливен, където пристигнал и св. Теодосий. Оттук двамата отпътували за Света гора, но поради турските нападения били принудени да я напуснат. Роман се завърнал в манастира при Сливен, докато св. Тедосий посетил Бер (дн. Верия, Гърция) и Константинопол. Двамата се събрали отново, като известно време пребивавали в манастирите край Несебър. Търсейки ново прибежище, те се установили в Кефаларево (Килифарево), където създали обител по образеца на Синаитовата. Няма съмнение, че Роман бил най-преданият помощник на св. Теодосий във всичките му начинания. Когато Теодосий заминал за Цариград (тук той починал през есента на 1363 г.), той оставил св. Роман за свой заместник. Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът “Света Троица”. Както четем в “Житието на св. Теодосий Търновски”, Роман години наред страдал от много тежка кашлица (може би туберколоза?), но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогвал страданието. Този “добродетелен и знаменит ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий” не надживял с много своя духовен събрат – измъчван от болестта, оплакван от братството, той починал на 17 февруари, може би през 1364 г. Църквата отбелязва паметта му на същата дата.

candle Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен КалендарАвтор: Йеромонах Йоаким (Александров)

Храм "Света Троица" - гр. Велико Търново 

 

Първо се научихме да се молим с думите на покаялия се митар: ”Боже бъди милостив към мене грешния”. (Лук. 18:13).

През втората подготвителна седмица се поучихме от разкаялия се блуден син, който похарчил част от бащиното си наследство, но се върнал при своя баща. Така и ние трябва да се върнем при Своя небесен Отец, като изчистим образа Божий в нас. Преди една неделя Църквата ни спомни за страшния съд. Как Господ Иисус Христос ще дойде в слава, за да раздели добри от зли и да въздаде заслуженото на всеки един. Човек е временно на този свят. Смъртта е начало на вечен живот за добрите, а за лошите вечна мъка без Бога.

„Защото отплата, що дава грехът е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашият Господ” (Римл. 6:23)

В днешната неделя сме призовани към подвиг:

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви Отец” (Мат. 6:1).

„Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците….А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си” (Мат. 6:16-17).

„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат.” (Мат. 6:19). 

 Човек има една единствена привилегия от деня на своето сътворяване да бъде свободен, за да избере своя Създател Бога, или да робува на дявола, който е човекоубиец.

„Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашия противник дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (І Петр. 5:8).

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре