Автор: Йеромонах Йоаким (Александров)
Храм "Света Троица" - гр. Велико Търново
Първо се научихме да се молим с думите на покаялия се митар: ”Боже бъди милостив към мене грешния”. (Лук. 18:13).
През втората подготвителна седмица се поучихме от разкаялия се блуден син, който похарчил част от бащиното си наследство, но се върнал при своя баща. Така и ние трябва да се върнем при Своя небесен Отец, като изчистим образа Божий в нас. Преди една неделя Църквата ни спомни за страшния съд. Как Господ Иисус Христос ще дойде в слава, за да раздели добри от зли и да въздаде заслуженото на всеки един. Човек е временно на този свят. Смъртта е начало на вечен живот за добрите, а за лошите вечна мъка без Бога.
„Защото отплата, що дава грехът е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашият Господ” (Римл. 6:23)
В днешната неделя сме призовани към подвиг:
„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви Отец” (Мат. 6:1).
„Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците….А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си” (Мат. 6:16-17).
„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат.” (Мат. 6:19).
Човек има една единствена привилегия от деня на своето сътворяване – да бъде свободен, за да избере своя Създател Бога, или да робува на дявола, който е човекоубиец.
„Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашия противник дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (І Петр. 5:8).
Автор: Явор Георгиев
Тази година 14 февруари съвпадна с големия празник – Сирни Заговезни – деня на взаимната прошка и полемиките около неговото празнуване останаха на втори план. Той, освен празника Сретение Господне (2 февруари), безспорно е другият най-интересен и почитан празник през този месец. А защо е интересен – защото се сещам 4 повода по които българите празнуват – ден на влюбените (св. Валентин), ден на лозарите и виното (св. Трифон), успение на св. Кирил Славянобългарски и имен ден на хората носещи името Валентин/а. Именно по-тази причина много хора започват да се спорят за това, кой какво празнува – и се стига дотам че да се карат и обиждат един друг. Другото лошо последствие от този спор е, че в крайна сметка се забравя за мястото на Бога и Църквата в нашия живот.
Първо смятам да уточня, че Православната Църква празнува единствено успението на един от двамата създатели на нашата писменост - св. Кирил Славянобългарски. Как обаче трябва да постъпим с хората, които искат да празнуват нещо друго. Трябва ли да размахваме пръст и само да критикуваме или ще пропуснем идеалния момент да поговорим с човека отсреща и да го насочим към вярата. Защото не е важно да докажем ние колко сме прави, а да събудим у човека желание да потърси Бога в цялото празнуване.
Ако разгледаме по внимателно какви са хората, които празнуват другите празници ще видим, че повечето от тях са хора които са далеч от църковния живот и вярата им е по-скоро по традиция. Именно сега е моментът да изпълним Божията повеля: “бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16) Не бива да се оставяме християнските празници в ръцете на невярващите и търговците да подменят смисъла им, а да се борим за съхранението християнското останало в тях. Затова трябва да приемем с уважение тяхното решение да празнуват нещо друго и с любов да се опитаме да ги насочим към вярата и Бога.
Автор: Явор Георгиев
Тази година 14 февруари съвпадна с големия празник – Сирни Заговезни – деня на взаимната прошка и полемиките около неговото празнуване останаха на втори план. Той, освен празника Сретение Господне (2 февруари), безспорно е другият най-интересен и почитан празник през този месец. А защо е интересен – защото се сещам 4 повода по които българите празнуват – ден на влюбените (св. Валентин), ден на лозарите и виното (св. Трифон), успение на св. Кирил Славянобългарски и имен ден на хората носещи името Валентин/а. Именно по-тази причина много хора започват да се спорят за това, кой какво празнува – и се стига дотам че да се карат и обиждат един друг. Другото лошо последствие от този спор е, че в крайна сметка се забравя за мястото на Бога и Църквата в нашия живот.
Първо смятам да уточня, че Православната Църква празнува единствено успението на един от двамата създатели на нашата писменост - св. Кирил Славянобългарски. Как обаче трябва да постъпим с хората, които искат да празнуват нещо друго. Трябва ли да размахваме пръст и само да критикуваме или ще пропуснем идеалния момент да поговорим с човека отсреща и да го насочим към вярата. Защото не е важно да докажем ние колко сме прави, а да събудим у човека желание да потърси Бога в цялото празнуване.
Ако разгледаме по внимателно какви са хората, които празнуват другите празници ще видим, че повечето от тях са хора които са далеч от църковния живот и вярата им е по-скоро по традиция. Именно сега е моментът да изпълним Божията повеля: “бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16) Не бива да се оставяме християнските празници в ръцете на невярващите и търговците да подменят смисъла им, а да се борим за съхранението християнското останало в тях. Затова трябва да приемем с уважение тяхното решение да празнуват нещо друго и с любов да се опитаме да ги насочим към вярата и Бога.
Автор: Боряна Борисова
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
Братя и сестри,
Въпросът за прошката е винаги е актуален и е неразривно свързан с духовната борба, която водим. Всички ние тук сме се събрали и сме толкова различни - на различна възраст, мъже и жени, духовни лица и миряни, с различни професии, работещи и безработни, болни и здрави, бедни и по-заможни, с различни характери, емоционалност и интелект - всеки със своя индивидуалност, - но винаги ни обединява едно - нашата вяра в Господа Иисуса Христа и любовта ни към Него. Всички вървим по един общ път и с една цел - спасението на душите ни. Някои са по-силни, други - по-слаби, трети са съвсем изнемощели от житейските несгоди, и всеки от нас е обременен от различни грехове. Всички искаме да станем свободни, да носим мир и радост в душата си. Това може да стане тогава, когато свалим тежките окови на греховете, освободим сърцата си за любовта към Бога и ближния. В нашия общ път духовно по-силните трябва да помагат на по-слабите, трябва да се научим да се приемаме един друг с ласка, с любов и всичко един другиму да си прощаваме.
В Господнята молитва, дадена ни в Евангелие от Матея, е казано: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си". Значи прошката, която даваме на ближните си, е условие, за да получим прошка на греховете си от Господа. И ако видим, че сърцето ни не към всички е чисто, то и не трябва да искаме нищо от Бога, защото Му нанасяме оскърбление, когато, бидейки грешни и имайки печал срещу подобния на нас човек, казваме Богу: „прости ми греховете (както и аз прощавам)".
Бог е любов и обича всички човеци. Той не ни дели нито според греховете ни, нито според качествата ни, нито според пола или възрастта ни, нито според здравословното ни състояние. Неговата любов се излива към всички еднакво, както слънцето огрява с лъчите си всичко живо. Както майката обича еднакво двете си деца - едното, кротко и смирено, другото - буйно и непослушно. Бог и на най-големия грешник може да прости, стига той да се покае дълбоко в душата си, да вземе решение да върви по нов път, по пътя на борбата с греховете и обновявайки се, да се очиства и освещава чрез тайнствата Покаяние и Евхаристия, т.е. след дълбоко покаяние в себе си, очистен чрез пост и молитва да изповяда греховете си пред свещеника и опростен да приеме пречистите Тяло и Кръв Господни под вид на свето Причастие.
Автор и водещ на предаването: Горан Благоев
В неделята, в която тази година съвпадат няколко значими църковни празници, предаването ни се опитва да намери пресечната точка между тях, търсейки отговор на въпроси като: Можем ли да говорим за милост и прошка, когато ежедневието постоянно ни сблъсква с грубост и насилие? Защо денят на успението на св. Кирил Славянобългарски потъва в забравата и може ли Църквата да противостои на консуматорската агресия, която опошлява големите празници?
Според иконом Ангел Ангелов от столичния храм „Св. София” прошката е отдаване на любов и една възможност да премахнем агресията в нас и около нас. „Христос издига прошката до там, че ни учи да обичаме дори враговете си. Как бихме се различили от другите изповедания, ако не показваме точно това - нали затова сме християни, за да прощаваме и на тези, които не ни обичат.” Свещеник Петко Вълов от Католическата екзархия у нас допълва, че е много важно за прошката да се говори още в семейството: „То е домашната църква, в която трябва да се научим на любовта, милосърдието, прошката и тогава външната агресия няма да бъде така силна.” Помолени да споделят своя опит като духовници, и двамата ни гости казват въз основа на личните си наблюдения сред миряните, че човек по-лесно разкрива греховете си и търси прошка от Бога, отколкото от друг човек, и че най-трудно се прощава на близки хора...