Празници според Църковния Православен Календар

iavor Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Автор: Явор Георгиев 

 

Тази година 14 февруари съвпадна с големия празник – Сирни Заговезни – деня на взаимната прошка и полемиките около неговото празнуване останаха на втори план. Той, освен празника Сретение Господне (2 февруари), безспорно е другият най-интересен и почитан празник през този месец. А защо е интересен – защото се сещам 4 повода по които българите празнуват – ден на влюбените (св. Валентин), ден на лозарите и виното (св. Трифон), успение на св. Кирил Славянобългарски и имен ден на хората носещи името Валентин/а. Именно по-тази причина много хора започват да се спорят за това, кой какво празнува – и се стига дотам че да се карат и обиждат един друг. Другото лошо последствие от този спор е, че в крайна сметка се забравя за мястото на Бога и Църквата в нашия живот.

Първо смятам да уточня, че Православната Църква празнува единствено успението на един от двамата създатели на нашата писменост - св. Кирил Славянобългарски. Как обаче трябва да постъпим с хората, които искат да празнуват нещо друго. Трябва ли да размахваме пръст и само да критикуваме или ще пропуснем идеалния момент да поговорим с човека отсреща и да го насочим към вярата. Защото не е важно да докажем ние колко сме прави, а да събудим у човека желание да потърси Бога в цялото празнуване.

Ако разгледаме по внимателно какви са хората, които празнуват другите празници ще видим, че повечето от тях са хора които са далеч от църковния живот и вярата им е по-скоро по традиция. Именно сега е моментът да изпълним Божията повеля: “бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16) Не бива да се оставяме християнските празници в ръцете на невярващите и търговците да подменят смисъла им, а да се борим за съхранението християнското останало в тях. Затова трябва да приемем с уважение тяхното решение да празнуват нещо друго и с любов да се опитаме да ги насочим към вярата и Бога.

iavor Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Автор: Явор Георгиев 

Тази година 14 февруари съвпадна с големия празник – Сирни Заговезни – деня на взаимната прошка и полемиките около неговото празнуване останаха на втори план. Той, освен празника Сретение Господне (2 февруари), безспорно е другият най-интересен и почитан празник през този месец. А защо е интересен – защото се сещам 4 повода по които българите празнуват – ден на влюбените (св. Валентин), ден на лозарите и виното (св. Трифон), успение на св. Кирил Славянобългарски и имен ден на хората носещи името Валентин/а. Именно по-тази причина много хора започват да се спорят за това, кой какво празнува – и се стига дотам че да се карат и обиждат един друг. Другото лошо последствие от този спор е, че в крайна сметка се забравя за мястото на Бога и Църквата в нашия живот.

Първо смятам да уточня, че Православната Църква празнува единствено успението на един от двамата създатели на нашата писменост - св. Кирил Славянобългарски. Как обаче трябва да постъпим с хората, които искат да празнуват нещо друго. Трябва ли да размахваме пръст и само да критикуваме или ще пропуснем идеалния момент да поговорим с човека отсреща и да го насочим към вярата. Защото не е важно да докажем ние колко сме прави, а да събудим у човека желание да потърси Бога в цялото празнуване.

Ако разгледаме по внимателно какви са хората, които празнуват другите празници ще видим, че повечето от тях са хора които са далеч от църковния живот и вярата им е по-скоро по традиция. Именно сега е моментът да изпълним Божията повеля: “бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16) Не бива да се оставяме християнските празници в ръцете на невярващите и търговците да подменят смисъла им, а да се борим за съхранението християнското останало в тях. Затова трябва да приемем с уважение тяхното решение да празнуват нещо друго и с любов да се опитаме да ги насочим към вярата и Бога.

proshka Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

 

 

 

 

Автор: Боряна Борисова

 

 

 

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!

Братя и сестри,

 

Въпросът за прошката е винаги е актуален и е неразривно свързан с духовна­та борба, която водим. Всички ние тук сме се събрали и сме толкова различни - на различна въз­раст, мъже и жени, духовни лица и миряни, с различни професии, работещи и безработни, болни и здрави, бедни и по-заможни, с различни характери, емоционалност и интелект - всеки със своя индивидуалност, - но винаги ни обединява едно - нашата вяра в Господа Иисуса Христа и любовта ни към Него. Всички вървим по един общ път и с една цел - спасението на душите ни. Някои са по-силни, други - по-слаби, трети са съвсем изнемощели от житейските нес­годи, и всеки от нас е обременен от различни грехове. Всички искаме да станем свободни, да носим мир и радост в душата си. Това може да стане тогава, когато свалим тежките окови на греховете, освободим сърцата си за любовта към Бога и ближния. В нашия общ път духовно по-силните трябва да помагат на по-сла­бите, трябва да се научим да се приемаме един друг с ласка, с любов и всичко един другиму да си прощаваме.

 

В Господнята молитва, дадена ни в Евангелие от Матея, е казано: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си". Значи прошката, която даваме на ближните си, е условие, за да получим прошка на греховете си от Господа. И ако видим, че сърцето ни не към всички е чисто, то и не трябва да искаме нищо от Бога, защото Му нанасяме оскърбление, когато, бидейки греш­ни и имайки печал срещу подобния на нас човек, казваме Богу: „прости ми гре­ховете (както и аз прощавам)".

Бог е любов и обича всички човеци. Той не ни дели нито според греховете ни, нито според качествата ни, нито според пола или възрастта ни, нито според здравословното ни състояние. Неговата любов се излива към всички еднакво, както слънцето огрява с лъчите си всичко живо. Както майката обича еднак­во двете си деца - едното, кротко и смирено, другото - буйно и непослушно. Бог и на най-големия грешник може да прости, стига той да се покае дълбоко в душата си, да вземе решение да върви по нов път, по пътя на борбата с греховете и обновявайки се, да се очиства и освещава чрез тайнствата Покаяние и Евхаристия, т.е. след дълбоко покаяние в себе си, очистен чрез пост и молитва да изповяда греховете си пред свещеника и опростен да приеме пречистите Тяло и Кръв Господни под вид на свето Причастие.

 viara310509_goran_1_.jpg Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Автор и водещ на предаването: Горан Благоев   

 

В неделята, в която тази година съвпадат няколко значими църковни празници, предаването ни се опитва да намери пресечната точка между тях, търсейки отговор на въпроси като: Можем ли да говорим за милост и прошка, когато ежедневието постоянно ни сблъсква с грубост и насилие? Защо денят на успението на св. Кирил Славянобългарски потъва в забравата и може ли Църквата да противостои на консуматорската агресия, която опошлява големите празници?

 

   Според иконом Ангел Ангелов от столичния храм „Св. София” прошката е отдаване на любов и една възможност да премахнем агресията в нас и около нас. „Христос издига прошката  до там, че ни учи да обичаме дори враговете си. Как бихме се различили от другите изповедания, ако не показваме точно това  - нали затова сме християни, за да прощаваме и на тези, които не ни обичат.” Свещеник Петко Вълов от Католическата екзархия у нас допълва, че е много важно за прошката да се говори още в семейството: „То е домашната църква, в която трябва да се научим на любовта, милосърдието, прошката и тогава външната агресия няма да бъде така силна.” Помолени да споделят своя опит като духовници, и двамата ни гости казват въз основа на личните си наблюдения сред миряните, че човек по-лесно разкрива греховете си и търси прошка от Бога, отколкото от друг човек, и че най-трудно се прощава на близки хора...

trapeza Всемирното Православие - Празници, включени в Българския Православен Църковен КалендарАвтор: Александра Карамихалева

Източник:  http://bg-patriarshia.bg

 Днес е Неделя Месопустна. Така в православния календар е наречена неделята, която е 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. В нашата православна традиция този термин бележи неделята, след която месото и местните продукти се изключват от храната на православните християни до Великия ден на Христовото Възкресение, и навлизането, след подготвителните недели, в постния предпасхален период.

У католиците на този наш църковен термин съответства добре познатият ни термин „карнавал”. В Средновековието този термин е имал същото значение и смисъл за западните християни, както нашето „месопустна”. То произхожда от латинското “carne” и “vale” и буквално означава „прощавай, месо!” Днес това значение на термина е загубено от традицията на западните християни, както и изобщо постът, като средство подпомагащо очистването на душата и подготовка за посрещането на големите християнски празници.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре