Автор: Александра Карамихалева
Източник: http://bg-patriarshia.bg
Днес е Неделя Месопустна. Така в православния календар е наречена неделята, която е 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. В нашата православна традиция този термин бележи неделята, след която месото и местните продукти се изключват от храната на православните християни до Великия ден на Христовото Възкресение, и навлизането, след подготвителните недели, в постния предпасхален период.
У католиците на този наш църковен термин съответства добре познатият ни термин „карнавал”. В Средновековието този термин е имал същото значение и смисъл за западните християни, както нашето „месопустна”. То произхожда от латинското “carne” и “vale” и буквално означава „прощавай, месо!” Днес това значение на термина е загубено от традицията на западните християни, както и изобщо постът, като средство подпомагащо очистването на душата и подготовка за посрещането на големите християнски празници.
Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:
- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?
Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:
- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.
Read more: DarikNews.bg: света и България
Източник: Pravoslavieto.com
През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.
В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).
Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.
След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.
Продължава http://www.pravoslavieto.com/life/09.17_Vjara_Nadezhda_Ljubov_Sophia.htm#2