Манастири

  Автор: Eлица Георгиева 

През ХVШ век се утвърждават килийните училища при манастири­те и енорийските храмове. Те са зародишната клетка на богословските и светски училища през последните години на двойно робство.

През втората половина на XIX век наред с икономическия подем настъпва и духовният. Станало ясно, че успешна борба срещу засилилия се политически и духовен гнет може да се води само с просветени хора. В статии и дописки по страниците на излизащите вестници в Цариград и Букурещ, оживено се разглеждал въпросът за откриване на богословски училища, като отговор на гръцкото духовенство, което все повече засилвало борбата срещу използването на църковно-славянски език в храмовете. Забележителни по този въпрос са статиите и съобщенията във вестник „Цариградски вестник” от края на 1859 и началото на 1860 го­дина. В същия вестник от 1863 година дебело е подчертано   „… свободата ще дойде чрез църквата и манастирите, но с образовани хора”¹. Вестник „Право” през 1869 година обширно коментира подхвърлената идея за откриване на богословско училище в Стара Загора, или превръ­щането на Пловдивското общообразователно в такова.

Предпоставките за откриване на Първото висше учебно заведение по богословско в манастира „Св. Св. Петър и Павел” над Лясковец на 11 май 1874 година са:

-         І – та е всеобщата убеденост, че вяра без просвета не води към прогрес, а към фанатизъм, както и просвета без вяра води към пълна анархия;

-         ІІ – та е публикувания през 1870 година специален сул­тански ферман провъзгласяващ създаването на самостоятелна българска църква под името „Българска екзархия”;

-         ІІІ – та е назначаването през 1872 година за първи Тър­новски митрополит на Иларион Макариополски – духовникът, който пръв 12 години преди това формално обяви неподчинението на българите спрямо Цариградската патриаршия;

-         ІV - та е осъществяване на приемствеността с Евтимиевата книжовна школа, тъй като манастирът „Св. Св. Петър и Павел” е близо до епархийския център;

-          V – та е местоположението на Петропавловския манастир.

Разположен върху гранитни скали сред разкошна гора, външният му вид, гледан отдалеч, внушава респект и духовно преклонение. Като се прибави обгръщащата го тишина и богати хигиенни условия, така необходими за едно духовно учебно заведение, става ясно защо све­тата обител над Лясковец е предпочетена за създаването на Първото висше учебно заведение по богословие в българските земи четири години преди Освобождението.

През септември 1873 година епархийският съвет в Търново единодушно възприема предложението на Иларион Макариополски за създа­ване на богословско училище в манастира „Св. Св. Петър и Павел”. Решено било негов пръв ректор да бъде Недю Жеков от Лясковец, завършил с отличие богословие и философия в Белград. Утвърдено било фи­нансовото обезпечаване на духовната семинария да се осъществи от приходите на самия манастир, от таксата на учениците и от Търнов­ската епархия.

На 11 май 1874 година с водосвет и молебен тържествено е открита Първата духовна семинария у нас. За широкия отзвук, който има това събитие съдим по материалите във вестник „Източно време” и списание „Век”.

В университетското издание на сборника „Петропавловският манастир – средище на духовен живот”, Николай Горанов дава сведения, че курсът на обучение е четиригодишен⁴, а Недю Александров – автор на „История на девическия манастир „свети апостоли Петър и Павел”, посочва обстойно петгодишния цикъл на обучение⁵.

Приемаме за вярно второто твърдение, не само защото Недю Александров е бил секретар на Великотърновската и Старозагорската митрополии, но и защото то се потвърждава и от публикуваните, макар и късно, спомени в списание „Духовна култура” на един от първите 40 възпитаници на Петропавловската духовна семинария – Иван П. Церов.

В Петропавловската семинария са учителствали Никигор поп Константинов, Христо Брусев, Йосиф Стоянов, Нестор Марков, Иван Гюзелев, Петър Генчев /брат на Цани Гинчев/ и архимандрит Теофил Добринов. От 1875 година до Освобождението в училището има дружество на семинаристите „Познай себе си”, което разполага с библиотека, къде­то кипи оживен духовен живот. По-късно библиотеката му се влива в библиотеката на сегашния Софийски университет „Климент Охридски”. На 23 юни 1877 година, когато руските войски идват в Търново, богословското училище прекратява своята дейност. Новата власт, временно ръководена от висшите руски служители, проявява не само зачитане на училището, но и го подпомага материално. За това има данни в главното изложение на д-р Константин Иречек относно състо­янието на учебното дело в Княжество България, където пише: „С ра­порт до Негово Сиятелство княз Дондуков-Корсаков от управляващия отдела по народното просвещение Марин Дринов е отпусната сумата 25 000 франка за изграждане на новото училище за Петропавловско духовно училище”⁶. През септември 1878 година семинарията продължава да действа с нов ректор – епископ Климент Браницки /по-късно Търновски митро­полит/. Обучението прераства в шестгодишен курс. Петропавловската семинария преминала под ведомството на Министерството на народната просвета. На 5 септември 1886 година Петропавловската семинария е закрита с решение на Народното събрание. Тя е пренесена като спе­циално духовно училище към Търновската мъжка гимназия. Тук тя съ­ществува като „Трикласно специално духовно училище”, до 1892 година. По-късно е наречена „Великотърновско духовно училище”, което е от­делено от Търновската мъжка гимназия. С министерска заповед от 25 август 1895 година то окончателно е закрито и пренесено в Самоков. През 1903 е преместено в София като Софийска духовна семинария.

Първото богословско училище в Петропавловския манастир просъществувало 12 години и подготвило видни български духовници, като Неврокопския митрополит Иларкон Пенчев, Битолския митрополит Григорий Захариев, както и видни учители, учени и държавници, като Моско Гайдов, Димитър Цухлев, Моско Москов, Никола Станев, проф. Васил Златарски, Стоян Костурков и много други.

От 1 октомври 1925 година в Петропавловския манастир с реше­ние на Негово Високопреосвещенство Търновския митрополит Филип се създава Църковно-певческо училище „Иларион Макариополски”.⁷ За управител на училището е назначен йеромонах Сергей Чернов. От при­етия Устав се вижда, че ежегодно, в продължение на шест месеца, има курс за певци и четци за православните църкви в цялото царство. Приет е и Правилник за вътрешния ред, от който става ясно, че стро­гият ред в манастирския комплекс спомага за овладяването на трите учебни раздела:

-  І-ви раздел – Източно  пеене;

-  ІІ-ри раздел – Славянско четение;

-  ІІІ-ти раздел – Църковен ред.

Първата учебна година са завършили 55 курсисти, след успешно полагане на изпити в края на учебния курс. Църковно-певческото учи­лище продължило да действа до 1927 година, поради липса на грижи, както от страна на Светия Синод, така и на светската власт.

От изнесеното до тук се вижда, че в продължение на век Петропавловската обител е била център на оживен духовен и просве­тен живот. А днес манастирът, макар че е отворен ежедневно за поклоници, най-много приема такива, на храмовия си празник – Петровден, на Великден и Коледа.

Екипът на "Всемирното Православие" се обръща към своите читатели с апел за помощ.  В манастира се продава два тона сапун на прах - цена на килограм 1 лв. Средствата се събират за ремонт на покрива! Братя и сестри в Христа! Нека бъдем състрадателни, да помогнем да своите ближни, след нещастието, което претърпяха сестрите в манастира - събраната сума за покрива бе открадната от светата обител.

  Екипът на сайта сърдечно благодари на г-жа Петя  Дойчинов, която любезно предостави статията за историята на семинарията, снимковия материал и ни информира за необходимостта да се помогне за ремонта на Петропавловската обител.