Тази неделя, в края на тъжната за България седмица, когато се сбогувахме с Негово Светейшество Патриарх Максим, сърцата ни се зарадваха с празника на особено почитания у нас свети великомъченик Мина, посечен с меч в края на III век заради християнската си вяра.
В храма, носещ неговото име в софийския квартал „Модерно предградие”, вечернята в събота оглави архимандрит Атанасий (Султанов) от българския храм „Св. Иван Рилски” в Атина, в съслужение с архимандрит Теофан, отец Христо от църквата „Св. Дух” в ж.к. Надежда и храмовото духовенство: предстоятеля о. Серафим Петров, о. Сергий и о. Петър.
В неделния ден светата Литургия беше водена от протосингела на св. Софийска митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов. В края на св. служба се причастиха много деца и възрастни и бяха осветени хлебни приноси.
Към голямото множество християни, изпълнили докрай църквата, иконом Ангел се обърна с вдъхновено слово на радост и утешение:
„В посланието си до Тимотей св. апостол Павел казва: Велика е тайната на благочестието, защото Словото стана плът”. И истинското богоявление, което се разкри пред човечеството, е точно това – когато нашият Господ прие човешката природа, за да се появи пред нас. Това е най-голямата радост на християнската вяра. За да дойде онзи миг, когато тази човешка природа ще бъде въздигната чрез Неговата смърт и възкресение, за да застане от дясната страна на Отца, да ни направи небесни граждани. Но това, което винаги стопля сърцата ни и онова, което осмисля цялата ни вяра е, че наред с всичко това Господ създаде и остави Църквата тук, в този свят. Оттук-нататък всички ние, които се стремим към Него, да можем да живеем под покрива на Всевишния в една Църква на хора-ангели. Защото чрез тайнството на водата, в светотайнствения купел на Кръщението всички ние се потапяме, за да излезем очистени от първородния грях и да имаме възможността да живеем в тази Църква заедно със светиите й. Както казва Апостолът: да, ние сме светии, живеейки в Църквата.
Един от съвременните богослови твърди, че Църквата е всевременна: обхваща в себе си и най-малкия час, и вечността, защото историята - това, което е било настояще, и бъдещето, винаги се преплитат, защото тази Църква, като сфера, преобръща това, което е било, и това, което ще бъде. Тук, на земята, в тайнството на Литургията, именно пред светата Евхаристия всеки един, който се е устремил и има този духовен порив, може да влезе в онова, което ни очаква – Царството Небесно. Защото другото тайнство, с което се причисляваме към Бога, приемайки Тялото и Кръвта Му, то ни дава тази радост дори тук, приживе, на земята да изпитаме радостта на онова, което е горе. Да бъдем със светиите на Църквата - онези, които горещо се молят пред Божия престол.
И както казва св. Исаак Сириец, тези, които са достигнали до това блаженство да бъдат пред Господа, са добили и милостиво сърце тук, на земята. Милостиво сърце е възможността да се молиш за всичко, което ни заобикаля на тази земя, с ясното съзнание, че то е създадено от Бога и по всякакъв начин величае нашия Господ.
Именно такова милостиво сърце, вярвам, е имал и този, който ни събра в този храм – свети великомъченик Мина. Войнът, онзи египтянин, който не се уплаши и смело изповяда Христовата вяра. За да отдаде най-милото си – живота тук, на земята, но за сметка на това да придобие безвремието, живот вечен, живот в изобилие.
Свети Исаак Сириец продължава: колко силни са молитвите на тези с милостивите сърца и колко по-пламенни и огнени са тези молитви тогава, когато застават пред Божия престол. Ето в това е вярата ни, че всяка една молитва, която е отправена към св. великомъченик Мина, наистина е пламенна, предадена е в искреност пред Божия престол, достигнала е до нашия Господ и ние сме получили всичко онова, което е нужно за нашето спасение. Защото дивен е Бог в Своите светии. И дивен е този светец, който многократно е показвал своята помощ към всички нас, които сме се нуждаели от подкрепата на нашия Бог. И в трудния момент – тогава, когато ни се струва, че сме в своята невъзможност, тогава, когато нищо друго не ни остава, единствено в молитвата, и то молитвата към този светец, в чието име се издигна този храм, ние винаги сме получавали тази любов от него и от Бога и небесната защита.
Много пъти съм го повтарял, прекрасен е този стих, който звучи в пророк Исая, в 41 глава: „Защото Аз Съм Господ, Бог твой – казва Той – държа Те за твоята дясна ръка, казвам ти: не бой се, Аз ти помагам”.
Никога не забравяйте и молете Господа в трудността, благодарете в радостта и живейте в Христа, защото призванието ни е такова: чрез Неговите светии да следваме техния живот и по всякакъв начин да се борим със злото в този свят.
Имам радостното поръчение на Негово Високопреосвещенство, нашия нов митрополит Кирил да ви преподам неговия благослов, като ви желая крепко здраве и силна вяра – такава, каквато е показал светият великомъченик Мина. На много и благословени лета! Честит празник! Амин!
И Бог да прости Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим. Амин!”
След като беше раздадена нафора, богомолците се наредиха за вкусен корбан, който любезните домакини бяха приготвили. По улицата към храма се виеше огромна опашка за свещи и поклонение пред иконите в храма, тъй като денят на св. Мина, 11 ноември, събира хората от целия квартал да споделят радостта от празника.
Предстоятелят о. Серафим Петров
Архимандрит Атанасий (Султанов)
Певците на клира
Вечерня
Освещаване на петохлебия
Св. Литургия - чете се от Светото Евангелие
Великият вход
На опашка за св. Причастие
Протосингелът ставроф. иконом Ангел Ангелов причастява с Тялото и Кръвта Христови
Работливите домакини са приготвили вкусен корбан
Просфори
Украсената олтарна икона на св. Мина
Празникът на св.Мина е празник и на ж.к. "Модерно предградие"
