Едно от безспорните предимства на нашата столица са намиращите се в близост до нея 14 средновековни манастири, както и множество скитове, постници и параклиси, образуващи т. нар.Софийска (Mала) Света гора. Към един от тези манастири – Дивотинския „Св. Троица” (1046 г.), тръгваме в слънчевата юнска утрин. Хващаме градския транспорт – метрото до станция „Сливница” и оттам с автобус № 48 до предпоследната спирка на кв. Михайлово, който почти се е слял с гр. Банкя. След 40-минутен умерен ход през Люлин планина се спускаме към обителта, в която вече ни очакват.
Презвитера Валя Кантарджиева от енорийския център към столичния храм „Св. Седмочисленици”, която организира поклонническото пътуване, е съобщила предварително на игумена йеромонах Пахомий за нашето посещение.
Води ни желанието да поемем глътка духовна прохлада след нажежената и от слънцето, и от грижите ни седмица в милионния град. С влизането в мъжкия общежителен манастир попадаме сякаш в друг свят, облагоухан от молитвите на монасите. Цветя, спокойствие и чистота – достойно място за Бога в Три Лица, Чието име носи обителта.
Прекосяваме цветния, чудесно поддържан двор, пием от изворната вода и влизаме в църквата. Тя е възстановена заедно с манастирските сгради през 1902 г., когато игумен е бил йеромонах Йосиф. Записваме имената на любимите ни хора - за здраве и за упокой, запалваме свещи и пеем тропари на светии.
В архондарика (гостоприемницата), където сме поканени на кафе, вода и сладки, отпочиваме на хлад и се насищаме със словото на игумена йеромонах Пахомий:
„Ние, които се намираме под покрива на Църквата и сме разбрали малко нещо от личния си опит, от личното докосване до Бога, да можем да го занесем на другите и да можем да задаваме въпроси на хората за нашия начин на живот, така че и те да могат да питат и да се интересуват защо ние постъпваме по един или друг начин, който е различен от този, по който светът днес реагира.
Да можем да им проповядваме, че ние сме православни християни, и че живеем в Църквата, че водим духовен живот: изповядваме се, причастяваме се, кръщаваме се, венчаваме се. Така хората да могат да бъдат утвърдени и радостни в Бога, да намерят Църквата и да намерят спасението. Защото материалните неща рано или късно те се придобиват - това е нищо, „отминава като трева, като полски цвят, понесе се над него вятърът и няма го и мястото му вече го не познава”.
Колко по-умни хора и по-красиви, и по-богати са били преди нас, и нас така няма да ни има, но ние мислим за този момент, в който ще застанем пред Бога, за да даваме отговор за нашите дела. Това трябва да мислим винаги, да бъде пред очите ни. За щастие, православният християнин има една много хубава възможност – да мисли правилно за смъртта. За съжаление, повечето от хората или не мислят правилно за смъртта, или отбягват въобще да мислят за смъртта. А ние, православните християни имаме възможността да мислим правилно за смъртта и тя да е някаква причина, някакъв повод за нас, който да е спирачка от много грехове и поправяне от нашите грехове, така че това да бъде един преходен миг от временния живот към вечния живот. И да даваме един правилен, един достоен отговор, като застанем пред Бога за това, че ние сме живели и Той толкова милости е сторил с нас, докато сме били тук, на земята.
Така че, не бойте се, малко стадо, бъдете уверени, че Господ е с нас, защото „и космите на главата ни са преброени”. Да имаме дръзновение и упование в Него и да не се плашим от нищо, което ни съпътства в живота, така че утвърдени и радостни да си вървим с Бога. Да можем да бъдем една истинска проповед за хората днес навън, които имат толкова много голяма необходимост. „Човек, подкрепен от брата, е като укрепен град”, и ние така да бъдем подкрепа едни на други, да сме като укрепени градове, нашите добри дела да свидетелстват. Амин.”
Валя презвитера благодари от името на поклонническата ни група за насищането – духовно и материално. Взимаме си за довиждане благословение от монасите и тръгваме, вече с олекнали сърца, по обратния път към София, за да занесем на близките си радостта от общението в име Господне.
Кратка история на Дивотинския манастир „Света Троица”
Това е един от най-старите запазени манастири в Софийско. Намира се в живописните северни склонове на Люлин планина, на десетина километра от с. Дивотино и четири километра югозападно от кв. Михайлово на курорта Банкя.
За основаването на манастира няма писмени данни. Една стара легенда разказва: мъж и жена, като орали нивата си, намерили в земята голяма глинена делва с жълтици. Селяните решили с това имане да построят манастир. Натоварили делвата на магаре и си казали, че където падне магарето, там ще построят манастира. Така и станало. Магарето паднало между два бързи ручея и умряло. Извикали майстор и започнали строежа. Това станало точно в деня на стогодишнината от кончината на св. Йоан Рилски, т.е. 1046 година. Местността, където е открита делвата, и днес се нарича „Имането”.
След завземането на София от турците (1382 г.) обителта е разрушавана няколко пъти, от това време са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони, възобновени през 1875 г.
През XV в. манастирът е бил просветно средище – звучала е родна реч и са се преписвали български книги. През XVIII в. е имало килийно училище. Тук са преминавали монаси от Света Гора - Атон. Последният игумен на манастира е бил йеромонах Максим Хилендарски.
От 1921 г. манастирът започва да се населва с монахини. Светата обител е богата на историческо минало, напомнящо величествената борба на народа. Опазвала е и опазва вярата му в Бога. Давала е прием на Апостола на свободата Васил Левски. Манастирът „Св. Троица” се намира в землището на с. Дивотино и оттам носи и името Дивотински. Храмовият празник е на Петдесетница и на Св. Дух.
Наричан е още Царски манастир, поради честото му посещаване от цар Фердинанд, който подарил на игуменията майка Клавдия две карети – едната представителна, а другата – за обикаляне на имотите.
Манастирът е бил богат – имал е 3000 декара гори и 1000 декара ниви и ливади в землището на селата Дивотино, Михайлово и Клисура. Границите на манастирските имоти са били отбелязани с каменни кръстове.
Днес манастирското братство начело с игумена йеромонах Пахомий се разраства и укрепва с Божията помощ.
(Сведенията за историята на манастира са от диплянката за посетителите, надписа в храма и Уикипедия).
Пред Дивотинския манастир "Св. Троица"
Дворът - изглед към чешмата и църквата
По пътеката към храма
Алпинеум
Красота и чистота!
Храмът
Вратата към архондарика (гостоприемницата)
Игуменът йеромонах Пахомий посреща поклонниците
Манастирско гостоприемство
Да се подкрепим - духом и телом
"Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството"
На връщане през Люлин планина
