Българските манастири и църкви! Пред тези СВЕТИНИ смирено стаяваме сърцата си. Свели ниско главите си - прекрачваме праговете им. Тишина. Тишина. Тишина. Святост и Тишина. Това е всичко, което усещаме в този момент. А цветята, зеленината, песента на птичките - тя допълва усещането ни за тази святост, която ни сродява с Вечността.
Манастирът „Св. Богородица" в Арбанаси! Той е познат на толкова много вярващи и невярващи хора - туристи, гости, любители на светите места.
Заставам пред външните врати на манастира с трепет и надежда в сърцето си. Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по алеята към храма... Изненадвам се, че той, храмът, е толкова малък в сравнение с очакванията ми. Но едно странно чувство на спокойствие, на близост и мир изпълва сърцата на нас, посетителите, прекрачили прага на храма с вярата и надеждата, че Тя, Майката Божия, знае болката в сърцата ни, с която всеки страдащ идва на това свято място.
Заставам пред голямата Чудотворна икона, за която толкова много се говори. Чудеса, чудеса, чудеса. Божии чудеса, извършени по застъпническите молитви на Св. Богородица, Майката Божия - най-голямата молитвеница и закрилница на човешкия род!
Едно от тия странни чудеса е това, извършено с болното дете на бащата от турски произход, дошъл да потърси ИЗЦЕЛЕНИЕ за своето любимо дете.
Много мислих за това, което видях и почувствах в този манастир - за Чудотворната икона на Майката Божия; за смирения Божий служител, когото видях и с когото разговарях; за чудесните молитви, написани и поставени в притвора на храма; за указанията, т. е. изискванията за извършване на Св. Тайнства: Кръщение, Св. Причастие, Венчавка. Ясно и точно! За да знаят хората. Да знаят значението на Тайнствата. За да имат просвета - духовна просвета!!!
Минаха години - много години от този ден, в който посетих това свято място. Но чувството от досега с тези СВЕТИНИ, толкова близко, познато и скъпо, остана завинаги в сърцето и душата ми...
Снимки:
