Между селата Кокаляне и Железница в Плана планина се намира манастир "Св. Архангел Михаил". Предание разказва, че на осми ноември 1011 г. цар Самуил излиза на лов на една поляна, където се намира днешният манастир и прострелва с лък неочаквано излязла сърна. Царят заповядва да построят в чест на св. Архангел Михаил манастир на мястото, където днес е портата на манастира.
Сегашното състояние на обителта е цветущо. В двора освен главната църква, построена в чест на св. Архангел Михаил, има параклис с камбанария „Св. свещеномъченик Харалампи" построен през 1999 г. Най-новият храм „Св. Преображение Господне" е започнат през 2003 г.
Освен тях тук има още два параклиса: „Успение на Пресвета Богородица" и „Св. Йоан Рилски".
Храмът „Св. Архангел Михаил" е осветен през 1896 г. по време на софийския митрополит Партений. Фреските са дело на известния иконописец йеромонах Николай Шелехов, а иконостасните икони са от Васил Радойков.
Забележителен е фактът, че за кратко време през 1936 г. игумен на обителта е бил архиепоскоп Серафим Соболев, а брат му - йеромонах Сергий Карабелев му е помагал.
Благодарение на усърдието и ревностното служение на архимандрит Назарий в продължение на десетки години се изграждат новите сгради. Част от средствата за тях той събира от продажба на млякото от овцете и козите, а другата част са от продажбата на наследствени имоти край морето. Днешното благолепие на обителта се дължи на дългогогодишното себеотрицание и саможертвена служба на Божия виноград на игумена Назарий.
Влизаме в двора на манастира и се наслаждаваме на благодатния покой, който цари тук. Посреща ни отец Гервасий и след като палим свещи в храма, ни кани да седнем на масата под астмата. Предлага ни кафе. Спомня си какво му е разказвал покойният игумен. Как мечка е нападнала овците и е умъртвила 40-50 от тях. Това не смутило игумена. Приел го като Божие допущение, "да слугува не на овците, а на хората". Разказва ни още подробности около идването на дядо Назарий тук през 1964 г. от Рилския манастир, където е бил монах.
Отиваме до гроба на игумена, разположен от южната страна на храма, и имаме усещането, че с духа си е при нас.
