„...И ако някой е дошъл до известна мисъл в
самота, веднага почва да обикаля и да търси,
докато намери кому да я съобщи,с кого да я провери...”
/Платон,Диалози/
ЗА ПРАЗНИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
От десетина години в Шумен 11 май, Денят на светите равноапостолни братя Кирил и Методий, се празнува като Ден на града.Това се случи след като доби известност едно писмо на Минас Пъжъшкян,арменски духовник, историк и пътешественик. На 11 май 1813 г. той гостувал на българския търговец Стовян Мавродиоглу от Шумен и бил заведен на градско тържество с театрално представление и хоро в чест на българските просветители Св.св Кирил и Методий.”В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малка сцена трима мъже играеха някаква сценка... После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в путури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки...После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц... По пътя Стовян ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, сиреч на Сирила и Метофа, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.”
/из,,Арменски пьтеписи за Балканите ХV11-X1X в.’’.,С.,1984, с.215-217. /
Сега в Шумен Седмицата след 11 май е наситена с много културни прояви и речи. С годините лицата по трибуните и четците се менят, но в тържествените им слова неизменно звучи един рефрен: На 11 май 1813 г. тук се е състояло ПЪРВОТО по българските земи ГРАЖДАНСКО честване на Св.св Кирил и Методий. Не в Пловдив през 1851 г., както се е смятало досега, а през далечната 1813 г. в Шумен. Тук е бил първият симфоничен оркестър, едно от първите читалища, първото девическо класно училище - все неща, с които шуменци се гордеят.
Може да прочетете десет пъти писмото на Пъжъшкян, но няма да откриете дума за това, че той е присъствал на събитие, случващо се за първи път. От текста се вижда, че арменецът е станал случаен свидетел на една българска традиция.
Първи цариградските българи решили Денят на светите братя да се празнува на 11 май, а по-нъсно това се разпространило по българските земи. На тази дата се чества още паметта на св. Мокий - тракийски свещеномъченик,убит при император Диоклетиан. Успението на св.Кирил е на 14 февруари, а на св.Методий - на 6 април.
” В деня на неговата памет (на св.Мокий) - 11 май – Константин Велики открил новата столица Константинопол (Цариград). На този ден всяка година – дори до наше време – в Цариград се устройва празненство. А цариградските българи използвали този празник на големия град, за да честват и паметта на славянските просветители светите братя Кирил и Методий.” /Вж.Жития на светиите, Синодално издателство,С.,1991,с.245/.
Австрийският дипломат и пътешественик Стефан Герлах (“Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”) през далечната 1578 г. съобщава, че е видял край Суха Клисура (дн. Крива Паланка) „един малък манастир, наречен Св. Димитър, с петима монаси, които поддържат едно българско училище и учат да четат и пишат и други, също да пеят българска литургия. ” Сигурно е, че там са знаели и почитали авторите на буквите, с които четат и пишат.
А словосъчетанието”гражданско чествуване на светци" наподобява нещо като дървено желязо, или оксиморон. Ако, примерно,на Великден хора решат да се повеселят с музика и хоро, като гражданско честване на Възкресение Христово ли ще го определим?
Днес е възможно някои религиозно разкрепостени лица да обявят, че празнуват на Георгьовден, да речем, не свети Георги, а воина Георги, или пък Деня на животновъда, по светски. Но нашите прадеди са притежавали простота на сърцето и малкото, което знаели, са го знаели дълбоко и истински. Никак не е редно със задна дата да им се вменяват изкуствени модели на поведение. Колкото повече днешният българин се отдалечава от християнството, толково повече той избягва думи и понятия, свързващи го с православната вяра на дедите му.
Oт много време за миналото ни се говори и пише така: След векове дрямка и нищонеправене, под освежаващия, чуждоземен полъх на Ренесанса, макар и със закъснение - дедите ни доближили цивилизацията – с първото театро, първия симфоничен оркестър и други ”граждански ” прояви.
„В годините на робството българите успяват да създадат , както пише проф. Хр. Гандев, свое защитно съсредоточване в духовното българско достояние, изразяващо се преди всичко във твърдо отстояване на православната вяра („Българската народност през XV век, С., 1972, с. 141”.
Къде е това достояние Светата Българска Православна Църква показа с канонизацията на светите Баташки и Новоселски новомъченици.
МЪЧЕНИЧЕСТВОТО КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ
„Дойде Кара Асан с хилядо аскери, та право в Шуменграда, изтурчи селата. Три села изтурчи, за умножение грех человечески. Лето 1787.
Даскал Кузман рече на Кара Асан: „ Княз ли си, или цар, или воевода, то помисли от кого си приел тази власт!”
Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. Писа рука Сава, син Влъков.”
/ Из Приписка към богослужебна книга от 1787 г. , отразяваща последните масови потурчвания в Шуменско - Вж.”Писахме да се знае”, с.114, сборник документи /
До неотдавна все още можеше да се види някой самоук музикант как пее по сборове и панаири и продава песнопойки. Тези книжици с песни съдържаха понякога цели епоси, посветени на конкретни, отминали вече събития и хора. И днес някои народни песни пазят спомени за миналото, когато животът за християните под мюсюлманска власт сам по себе си е мъченичество, а за вярващия българин раздялата с православната вяра на дедите му е по-ужасна от смъртта.
Преди повече от 250 години поп Тодор Врачански, родолюбив книжовник и съвременник на св. Паисий Хилендарски, е записал една песен. Когато в Европа са слушали Бах и Хендел, българските майки са пeели така:
Милое мое чедо, красни мой сину,
чесное мое рождение,
аще ме любиш, сину мои,
якоже аз тебе люблю,
Послушай мене, матеръ свою, да не убоиш се, сину мой, от мучение,
Еще мало претърпи, да приимеши венецъ нетлени.
Не убой се от мучение, сину мои.
Се Христос невидимо предстоитъ
Прииметъ светую твою душу.
Мало да постраждеши;
подобиши се бесконечно упокоение.
И тамо да царствуеши купно съсъ Христа
и да молиш Христа
ради грешную матеръ свою.
Да помълчим, след тази песен-майчина молитва.
Тя се съхранява в архива на Софийската народна библиотека(№338, л.364-а).Превод на новобългарски: „Мило мое чедо, сине мой прекрасни, рожбо моя ненагледна, ако ме любиш, синко мой, тъй както те любя аз, то послушай мене, свойта майка: Да се не уплашиш, синко мой, от мъчението. Малко още потърпи, та да получиш венец нетленен. Не бой се от мъчението, синко мой. Ето, Христос невидимо стой наблизо да приеме твоята свята душа; Малко да пострадаш, та с вечен покой да се сподобиш, и там да царствуваш заедно с Христа и да молиш Христа за свойта грешна майка!’’
ЗА БЪЛГАРСКАТА СВЯТОСТ И ПАМЕТТА
". . . почитаме Неговите светци със слова, с писания, с чествувания, с жертви, с храмове, с изображения, като се покланяме Нему и Го почитаме като Бог, а тях почитаме като Негови истински служители."
Из "Съборно определение на Православието" на VII Вселенски
Събор:
Първите мъченически жития се раждали от паметните бележки, които християните от поместните църкви изпращали до свои братя и сестри от други градове на Римската църква. В тях те известявали подвизите на мъчениците във вярата и вдъхвали сили на своите братя и сестри в предстоящите изпитания. Живите се удивлявали на търпението на мъчениците и го имали за пример.
Подобни послания отправят някои от българските възрожденски календари, около 90 на брой. Когато ние търсим истината за българската святост, всички текстове имат стойност, включително и те.
Христо Ботев издава и разпространява "Календарь за година 1875", който представлява лист за окачване на стената с образа на Хаджи Димитър и Ботевата песен за него.
Под ограничителната рамка пише: "Цената му е 1/2 франгъ" и "Издателъ Хр. Ботйовь". Календарът е поместен като особена ценност в неговите "Съчинения", издадени в София през 1907 г. под редакцията на дъщерята на поета Иванка Хр. Ботева.
В него, наравно с общоправославните и известните български светии, са включени от Ботев имена на пострадали християни oт турското робство, които вече са забравени. Това са българи, вероятно съвременници на поета, които с живота си са отстоявали своята християнска вяра и българска народност.
Обидно е, че техните потомци са ги забравили. Кой днес знае за:
1.II. (нов стил) "Ангелъ воинь бълг." (правописът е както в оригинала) Има изображение на св. Ангел Войн, българин, в църквата в с. Горни Окол , 1857 г.
25.II. "Иванъ, постр, отъ турците"
17.III. "Иванъ Лозенски"
19.III "Димитрий Нови, пострадалъ от турците"
ЗО.III "Св Никола Габровски, който пострада за народъть си" 30.IV. "Памятъта на Свищовските мъченици, които са пострадали за народъть си"
27.V. “Стоянь изь Етрополе”
8.VI “Мъч. Нешо изь Троянь” (Християните от Троян и околността отдавна трябваше да са проучили този мъченик. Така те поне малко ще отмият от позора на дедите си, описани от Захари Стоянов в “Записки по българските въстания” като предатели.) В околностите на Троян има местност, наречена Нешковци ?!
15 VI “Св. Мъченикь Краль Георги Шишмань”
8. VII “Манасия Габровски”
27 .VII До Св. Седмочисленици е записано име, което трудно се разчита “Павму тий Калоферски”. Moже би това е йеромонах Павмо, калоферски книжовник, или наричан Павмо Прозорливеца.
9 .VIII “Мъч. Цвятко и Никола”
19 .VIII “Боянь Велешки”
3.ІХ “мъч. Павле Видински”
8.ІХ “мъч. Атанась Лулинь” или Атанас Лулудин. Оказва се, че в "Синаксаристис неомартирон” се намира житие на подобен мъченик Атанас. И още по-важно, там е отбелязано, че майка му е „от български род и се нарича Лулуда". / Вж. Кръстанов Т.,” Нови данни за българските новомъченици от 15 до 18 век.”, „Дух. култура”, 1995 г., кн. 2/
28.ІХ “Марко Български”
29.ІХ. “Райна Българска”
5.Х “дядо Триндафиль мъч. Бъл.” Очевидно не е известният Св. Трендафил Старозагорски,който е пострадал 18-годишен.
4.ІХ. “Ивань Девенски”
13.ХІ. “Клименть Велешки”
16.ХІІ. “15000 бълг. мъч., ослепени от гръците”
В Ботевия календар са включени някои известни имена на борци за народна свобода:
17.ІІ. “памятьта на умрелите в Деарь Бекирь”
5. III. Ангель Кънчовь
9.ІІІ. “св. 40 мъченици и Васил Левски мъч.”
25.ІІІ. Благовещение, “братия К. И Д. Миладиновци, родомь изь Струга”
24.ІV. “память за бълг. спасение оть гръците”
30 VII “Великомъч. Стефань Караджа”
5 VIII. “Великомъч. Хаджи Димитарь Асенйовь” (изписано е с главни букви)
30.ІХ “Св. Ангель Воевода”
На 25.І. в Ботевия календар се чествува – ведно със св. Григорий Богослов – паметта на Марко, архимандрит Преславски, средновековен български епископ. Под турско владичество народът ни е започнал да го почита и през ХІХ в. св. Марко Преславски е честван почти навсякъде по българската земя, включително и с изображения. В “История Славянобългарска” св. Паисий Хилендарски го е записал под номер 23 в Списъка на българските светии: “Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и усърдие и починал на своя престол в Преслав.”
От отпечатването на Календара на Ботев до днес са се сменили около 4 поколения. Споменът за изписаните в него мъченици е избледнял, но е възможно в нечия родова памет той да е още жив.
“Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно”. На безразличните ще бъде ли простено?
Валя Христова
