С архиерейска св. Литургия в храм-паметника „Св. Ал. Невски” започнаха тържествата по случай 250-годишнината от написването на "История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български" и 50-годишнината от канонизацията на автора й - преп. Паисий Хилендарски. Те са под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
В църковния календар 19 юни е денят, в който си спомняме и молитвено призоваваме хилендарския монах, който през 1762 г. завърши своята „книжица” и с нея в ръка тръгна из поробената ни родина да проповядва вяра и родолюбие, и незнайно къде, като пътуващ проповедник завърши житейския си път.
Светата служба беше оглавена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий. Участие взеха още петима митрополити: Видински Дометиан, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай и Доростолски Амвросий; и петима епископи: Знеполски Йоан, Стобийски Наум, Тивериополски Тихон, Деволски Теодоси и Маркианополски Константин. В съслужението се включиха архимандрите Дионисий и Атанасий (Султанов), протосингелът на Софийска св. Митрополия ставроф. иконом Ангел Ангелов и много свещеници. Тук бяха софийските семинаристи и техни преподаватели. Държавната власт беше представена от вицепрезидента на страната Маргарита Попова и депутати.
Към края на св. Литургия Негово преосвещенство Стобийският еп. Наум огласи Патриаршеско и синодално послание по повод 250-годишнината от написването на „История славяноболгарска” и 50-годишнината от канонизацията на преп. Паисий Хилендарски. В него бяха проследени големите Божии милости към българския народ: извеждането му от тъмата на езичеството до новия живот в Христа чрез богоизбрания цар покръстител Борис-Михаил, даруваната му чрез Кирило-Методиевите ученци свята писменост, която дадохме и на другите славянски народи, изгрялото духовно слънце на България - преподобни Йоан Рилски Чудотворец, който ни посочи верния път към Небесното царство, последния Търновски патриарх св. Евтимий, научил ни как се брани вяра и род. А когато народът ни изглеждаше повален и обезличен от вековното турско робство и унижаван от гръцкото владичество, Господ въздигна вдъхновения родолюбец – Хилендарския монах Паисий, който помогна на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане.
„Преподобният беше един от многото иноци от българския род, подвизавали се в онези времена в люлката на православното монашество – Света Гора - Атон. Образцов монах и воин Христов, той бе обаче и ревностен родолюбец. Милееше за род и език, не се поддаваше на чуждопоклонство, а беше верен единствено на Христа Спасителя и на откърмилия го православен български народ.
И тази вярност въплъти на дело, като се посвети на святата просветителска мисия, завещавайки за поколенията възлюбени свои съотечественици своята „История славянобългарска“ и своя вечен завет: „Не се срамувайте от своя род и език, помнете своите предци и наставници и така изпълнете добре закона Христов”! Защото делото му не бе плод на горделиво превъзнасяне, а бе замислено – по неговите собствени думи – „за полза на нашия български род, за слава и похвала на Господа нашего Иисуса Христа”.
В Посланието беше подчертано, че Заветът на преподобния Паисий е все така действен и актуален, че две столетия и половина след началото на нашето Възраждане сме опазили духовното си наследство, че свято съхраняваме паметта си за род и език, че сред православния ни народ остава чиста и неизменна същата онази вяра, за която се говори в Евангелието.
Не беше премълчано, че и днес сред народа ни се забелязва чуждопоклонство и склонност да се отказваме от великите достижения на предците, че езикът и вярата ни са отново застрашени от всевъзможни нездрави въздействия и влияния, че във все повече глобализиращия се съвременен свят мнозина с лекота занемаряват достояния, за които десетки поколения предци са отдавали всички свои сили и дарования, а понякога дори и живота си.
Посланието завърши с призив свято да пазим завета, оставен ни от великите ни наставници от миналото: православна вяра, род и език – триединната здрава основа, за да я има България!
След края на св. Служба тръгна литийно шествие до близкия паметник на преп. Паисий Хилендарски. Тук вицепрезидентът Маргарита Попова говори за ролята на монашеството в българската история и култура: „От Атонската света обител, Паисий чрез своята „История славянобългарска" изпраща великите и незабравими послания за вяра, род, език и свобода”. Пред паметника на светеца поднесоха цветя деца в национални носии, а Хорът на софийските момчета изпълни песен за народните будители.
Начало на архиерейската св. Литургия
Вицепрезидентът Маргарита Попова и софийски семинаристи
Семинаристи с иконата на преп. Паисий Хилендарски
Четене на Св. Евангелие
Великият вход
Епископ Наум чете Патриаршеското и синодално послание
Начало на литийното шествие
Литийно шествие
Литийно шествие
Пред паметника на преп. Паисий Хилендарски
Цветя за народния будител
Хорът на софийските момчета с неговия диригент
Гордостта на нашата столица - храм-паметникът "Св. Ал. Невски"
