Вече стана традиция на 25 ноември, след св. Литургия, пред ковчежето с мощите на св. Климент Охридски в столичния храм „Св. Седмочисленици” да се чете акатистът на този велик богоизбран мъж, дивния светец на Църквата и народа ни. Множеството вярващи в неделния ден останаха, за да му се помолят и да се включат в тържествената му прослава:
Радвай се, светителю отче Клименте, Охридский чудотворче, равноапостолни просветителю на българския народ!
Службата беше оглавена от протойерей Иван Найденов, в четенето на акатиста и възпяването на светеца от български род се включиха всички от храмовото духовенство: предстоятелят ставроф. иконом Николай Коцев, протойерей Валентин Кантарджиев и свещеник Станко Дидов.
Св. Климент Охридски - единият от светите Седмочисленици, се явява по родните земи в едно крайно опасно време, когато свързаните в една единна държава два етнически елемента: славяни и прабългари, се нуждаят от пастир, от светител, готов да даде живота си за тях. В това време княз Борис бил изправен пред много тежка и отговорна задача. Наистина той покръстил своя народ. Обаче християнството е могло да стане жива сила за самобитен живот в България само чрез българска просвета и училище. А чуждото духовенство, което било гръцко, спъвало процеса на образуване на славянобългарска народност. Трябвало да се национализира Българската църква и чрез нея и държавата.
Свети Климент, роден между 836 и 841 г., е българин и още от дете е бил свързан с двамата свети братя Кирил и Методий. Под тяхното крило той израснал като учен книжовник, мисионер, свещенослужител, проповедник, учител и църковен организатор.
Св. Климент Охридски е първият български учител, подготвя 3500 ученици, които разпратил да обучават народа на славянобългарско четмо и писмо. Той е първият педагог. Историята свидетелства: „От деня, когато Климент се яви на българското небе, като звезда зорница, светлината озари българския народ, който лежеше в сянката на смъртта, прогледна и се устреми с орлов поглед към висините на знанието”.
И началото на книжовната дейност в България е свързано със св. Климент. Той е най-даровитият, най-вдъхновеният, най-плодовитият писател от епохата на св. цар Борис и цар Симеон. Не всички негови трудове са открити и изследвани.
Свети Климент е обработил и осветил славянобългарския език, смятан от гърците за варварски, като го е направил средство за изказ на най-високи идеи и дълбоки чувства, неотстъпващ на гръцкия и латинския.
Първоначално светителят си служил с глаголицата. Обаче тази азбука била мъчна и затова той съставил кирилицата, която била по-достъпна за народа.
След ръкополагането му за епископ (893 г.) на Дебърско-Величката епархия той още повече усилва обществената си дейност. За това свидетелства и неговият житиеписец Теофилакт Охридски, като казва: „Той не даде сън на очите си и дрямка на веждите си (Пс.131:4), но храна и наслада намираше в грижите за народа”.
Поради праведния му живот Бог го удостоил с чудотворна благодатна сила и както се казва в тропара му: „просиял с чудеса” и „с личби преславно озарил мрака”. По молитвите на светеца неми проговаряли, слепи проглеждали, бесновати се укротявали, дори умряло дете възкръснало.
И така, свети Климент е първият български епископ. Неговата епархия била образец за устройство на цялата Българска църква. С това станал родоначалник на църковната йерархия и създател на народната Българска църква. От учениците си, които били образец на знание и живот, той поставял четци, иподякони, дякони и свещеници.
Свети Климент е основоположник на старобългарското проповедничество, ктитор-строител на църкви и манастири в македонската земя, които за него били огнища на народна просвета. В Охрид той построил манастира „Св. Пантелеймон”, където понякога си почивал от многобройнит трудове. Именно тук, в манастира на 27 юли 916 г. той починал и бил погребан в притвора на църквата.
При гроба му ставали много чудеса. Когато го отворили, тялото на светеца се оказало нетленно. Мощите му и до днес почиват в охридската църква „Св. Богородица”, която започнали да наричат на името на светеца. Канонизиран е вероятно още през X век, наскоро след блаженото му успение.
Да подражаваме на неговата вяра!
Да се въодушевяваме от неговата дейност!
МОЛИТВА КЪМ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
О, великий Божий угодниче и всеблагий наш отче Клименте, Охридский чудотворче! Ти, Който озари надлъж и нашир българската земя със светлината на евангелската истина, послушай нас, които с вяра прибягваме до твоето застъпничество и с гореща молитва, те призоваваме на помощ! Дарувай ни добро здраве и всяко земно благополучие, избавяй ни от стрелите на лукавия, утвърди ни в евангелската правда, укрепи ни в любовта към Бога и към ближния и ни подкрепи в подвига на благодатното възхождане по небесната стълба на вечното спасение. Огради и занапред с душеспасителни грижи твоето правоверно българско паство и го запази от военно нашествие, вътрешни метежи, от земетръс, от глад и от всяко зло и беда. Бъди му вечен небесен покровител, за да пребъдва в свобода и благоденствие, в любов и благочестие, в мир и благоплоден възход. Както някога си удостоил с милостта си всички, които с вяра и упование прибягвали до светителския ти престол, така и сега помилвай нас, които с жива вяра се покланяме пред светите ти мощи и усърдно те молим: облечи ни в духовна сила, за да изпълняваме заветите на Христовото евангелие и ни утвърди в пътя на евангелските добродетели, та чрез подвига на благочестието и чрез твоето невидимо застъпничество да преминем мирно и безбедно житейското си поприще, да прекараме тих и безгрешен живот в този век, а в бъдещия да се удостоим да чуем Христовия блажен и спасителен зов: ”Дойдете вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено вам от създание мира! “ Амин!
(Из проповедта на прот. Иван Найденов - Енорийски лист на храм „Св. Седмочисленици” от 25 ноември 2012 г.).
Четенето на акатиста
Мощите на св. Климент Охридски, св. Горазд и св. Харалампий
Икона на светите Седмочисленици: светите Кирил и Методий, Климент и Наум Охридски чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий
Храм „Св. Седмочисленици” в София
