Явор Георгиев - координатор на изданието
 
 
 

 „Човекът е факла, която трябва да се запали, а не буре което трябва да се напълни” – така беше отговорил един свети отец на въпроса какво е човекът (перифразирам). Минаха вече цели 10 години откакто излезе първия брой на вестника – четири чернобели страници. Тогава се бяха „запалили” няколко младежи от енориите при храм „Св. Цар Борис” и „Св. Николай Чудотворец” в гр. Варна и заедно с о. Добромир започнаха издаването на вестника. След година и половина „запалиха” и мене и като имащ малко повече опит в тази област приех да стана редактор. После върнаха сградата на храм „Св. Архангел Михаил” (бившия музей на Възраждането) на Църквата и бе създаден Духовно-просветния център който приюти вестника. Преди малко повече от пет години той стана епархийски. С Благословението на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил вестникът започна да се разпространява, не само в нашата епархия но и из цялата страна.

 

 

      Всяка кръгла годишнина обикновено е повод за равносметка. А тук тя може да бъде единствено дадена от читателите. В проекта на вестника като мото е записано: „Вестникът главно се стреми да е насочен към хора, които имат вяра в Бога, но са с неосъзнати или неправилни представи за Него. Основната цел на вестника е просветителска - запознаване с истините на православния живот на хората, които се наричат православни само по традиция и не възприемат правилно вярата си. Стремежът е чрез публикуваните статии да се предпазят хората от двете крайности – секуларизацията и фалшивата религиозност. Чрез публикуването на редакторски статии, разкриващи лично мнение и опит на автора, пък се опитваме да се покаже, че много млади хора водят реален православен живот, и че Църквата не е място, където Бог ни подтиска и ограничава като личности, а напротив - дарява ни свобода и ни спасява от лъжите на този свят.”

      Дали  сме успели да събудим вярата у  читателите? В една от статиите си озаглавена “Ела и виж” бях написал: ”Ако продължим да морализаторстваме, и да пропагандираме "християнските идеи и ценности" с идеологическите клишета, а не да свидетелстваме за вярата ни ще стигнем до задънена улица... Но какво можем да покажем на човека ние освен живот в църковната общност, изпълнен с общение и споделена любов. Ако някой попадне в такава среда, където хората наистина се интересуват от ближния си, стремят се да имат жива вяра, сам ще разбере, че причината за неговата трагичност и за "неуспеха" на християнството в света е опитът да живеем без Бога.”

      Човек ще последва Христос само ако види Бога в човека насреща му. В 13-та глава на първото послание на апостол Павел до Коринтяни е казано много ясно „щом любов нямам нищо не ме ползува...”Ако сме успели да накараме човека след като прочете вестника да изпита малко повече любов към Бога и ближните си, значи сме успели. Защото единствения критерий е любовта – тя „никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат” (1Кор.13:8)

 

Екипът на Всемирното Православие честити юбилейното издание на колегите от в. Алтернатива и им пожелава много бъдещи годишнини и юбилейни броеве!  

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре