Свещеник Атанас Цонев Ефтенов е роден на 8 ноември 1911 г. в село Дреновец, Разградско. Имал един брат – Стоян, и две сестри: Марийка и Бойка.

Учил в родното си село, а през 1934 г. завършил Софийската духовна семинария. Задомил се за Анка Петрова, начална учителка в чифлика на Иван Багрянов. Имали една дъщеря – Божидарка. Сега тя е на 71 години. Беше добра да ни разкаже спомени за баща си.

След ръкоположението отец Атанас бил въдворен за енорийски свещеник в село Селиминово, Сливенско. По силата на Крайовската спогодба много българи от Северна Добружджа се преселили в Южна Добруджа, защото тя останала под румънска власт. Тогава имало голяма нужда от български свещеници в селата около Добрич.

Отец Атанас тогава се върнал и се установил в село Дончево, което се намира на 5 км от Добрич. От 1941 до 1985 г. той служил в това село и оставил добри спомени сред селяните.

След 9 септември 1944 г. дошли големите изпитания за отец Атанас от атеистичните власти. Непосредствено след промяната не е пострадал. Нямало за какво. Но когато започнало образуването на ТКЗС, обстановката в селото много се усложнила.

Добруджа се оказала трудно място за колективизация на земеделските стопани. Селяните, измъчени от две поредни поробвания от румънските власти и системно ограбвани от тях, били много привързани към земята, която ги хранела.

Там горянското движение против насилствената колективизация било силно и организирано. Във всяко село не само едрите земевладелци, но и малоимотните селяни не искали да се разделят със своята земя.

Свещеникът им съчувствал. Това било достатъчно, за да бъде обявен за враг на новата власт. В Дончево насилието било голямо. Селяните упорствали и арестите започнали.

Една вечер отец Атанас бил арестуван заедно с други селяни. Всички били обвинени, че поддържали връзка с горяните. Натоварили ги в милиционерската камионетка, за да ги откарат в участъка в Добрич.

Като навлезли в гората, спрели. Свалили отец Атанас и попитали един от арестуваните селяни, който най-много упорствал да не си даде имота: „Иване, кажи попът агитира ли против ТКЗС?” Иван категорично казал: „Не!”. Така отецът се разминал със смъртта. И сега дъщеря му изтръпва, като разказва: „Само едно двусмислено кимване било достатъчно да теглят куршума на баща ми”.

Отецът бил задържан месец и половина в ДС – Добрич. Преживял много големи унижения и жесток побой. Осъдили го на 10 години строг тъмничен затвор. Изтърпял присъдата си във Варненския окръжен затвор.

След затвора се завърнал в Дончево. Благодарение застъпничеството на Варненския митрополит Йосиф останал на енорийска служба. За него и събрата му отец Йордан от село Спасово митрополитът направил всичко възможно да ги възстанови в бившите им енории.

За преживяното в следственото отделение в Добрич и във Варненския затвор той никога нищо не говорел. На близките си казвал, че не е бил бит, за да не ги тревожи и да не се чуе истината, което било опасно.

Изпитанието не било малко и за семейството му. Презвитера Анка се разболяла. Уволнили я от село Богданово и после от село Дончево. Тя учителствала в чифликчийското село Богданово, където бил чифликът на Иван Багрянов. Това се оказало неблагоприятно за нея и семейството.

Иван Багрянов, бивш адютант на княз Фердинанд и цар Борис, станал министър на земеделието и държавните имоти. Девети септември го заварил като министър-председател. Народният съд го осъдил на смърт. Свещеническото семейство, и особено отец Атанас като представител на селската интелигенция, е общувал с този виден политик, и това е дало повод да се смята, че той е против новите земеделски преобразования.

Дъщеря му Божидарка завършила реална гимназия в Добрич, а след това следвала във Ветеринарния техникум в същия град. Години наред не ? давали характеристика да учи във ВУЗ, защото била „попска дъщеря”.

Уволнили я от работа в птицекомбината в с. Дончево. Връчили ? уволнението нарочно на 8-ми март, за да ? докажат, че заслужава такъв подарък за деня, обявен за международен празник на жената. Тя благодарила на партийния секретар и с достойнство се прибрала у дома си като безработна. Не променила религиозните си убеждения. А целта била такава.

През 1968 г. завършила Висшия ветеринарен институт в София, но през цялото време на обучението си се страхувала да не я изключат, защото баща ? е свещеник.

Цялото семейство изнесло един много тежък кръст, но съхранило вяра и чест. Затова до днес хората от село Дончево говорят с голямо уважение за всички тях.

Отец Атанас починал на 88 години на 15 октомври 1999 г. Погребан е в селското гробище. Всеки си спомня за него само с добро.

А той изживял ужаса на принудителната смърт. Преминал и през тежките изпитания на затвора. Не се поколебал за миг във вярата си, с което укрепил много души, поставени на изпитания от атеистичната власт. Той спечелил венеца на безкръвното мъченичество.

 

По спомени на Божидарка Анастасова Цонева – дъщеря на отец Атанас, предадени на 25 февруари 2009 г.

Откъс от книгата "Български свещеници пострадали за вярата в най-ново време" – том 7, събрала и записала игумения Валентина Друмева. Издава Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2010 г.

Още животоописания на свещеници и изповедници на вярата Христова, претърпели гонения и смърт в най-ново време (втората половина на XX в.) в рубриката Български свещеномъченици и изповедници от ново време

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре