„Който не се грижи за ближния, той и сам не може да се спаси”
Св. Йоан Златоуст
Коледните и новогодишните празници отминаха, а с тях обществото ни отново започва да забравя за стотиците изоставени деца. За някои от нас изпращането на един sms като че откупува гузната ни съвест за съдбите на малчуганите без родители. Жалката истина е, че България продължава да е на първо място в Европа по изоставянето на деца до 3-годишна възраст. Само за година в домовете за деца без родители постъпват няколко хиляди малчугани. По информация на неправителствени организации за 2007 г. над 2000 новородени и деца до 3-годишна възраст са изоставени за отглеждане от държавата. Още по-жалка е статистиката, която сочи, че в социалните домове умират между 50 и 60 невръстни с тежки увреждания.
Read more: http://www.monitor.bg/article?id=228251
Това е Иван. На 12 години. В 6-ти клас.
От днес той е 111-ят обитател на Дома.
Доведе го майка му.
Пред очите ми, докато пиех чай с отец Иван.
Преди 2 години починал баща му и животът на семейството се обърнал с главата надолу. Майката е безработна. Без шансове да си намери работа в тази криза, както сама ми обясни.
Ходила в Социални грижи, в отдела за Закрила на детето, в SOS.
„ - Отец Иван, можем ли да си го взимаме в събота и неделя?
- Разбира се. Когато искате можете да идвате и да го взимате. Хубаво е обаче да не го прекъсвате от училище. Аз още утре ще го запиша тук, в местното.
- А може ли в петък вечер да го водите до едно Читалище в кв. Дружба. Той от две години посещава Шекспировата школа, създадена от едни англичани. Такава има само в нашето село Паталеница и тук в кв. Дружба. След месец имат представление. Иван играе главната роля.
- Ще го водим! Не се притеснявайте! И ще го подкрепяме, щом има такъв талант. Нали, моето момче? „
След този разговор между майката на Иван и отец Иван поисках да изляза на двора. Ушите ми забучаха. Кръвта ми завря и се вдигна в главата.
Чувствах се безсилна, безпомощна и безсмислена.
Сподавих се в сълзи.