1a Всемирното Православие - НА ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ И НОЩНО БДЕНИЕ ВЪВ ВРАЧЕШКИЯ МАНАСТИР „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”

На всеки 9 март във Врачешкия девически манастир „Св. 40 мъченици” (на 3 км от с. Врачеш, Ботевградско) идва много народ, за да почете храмовия празник на св. обител и да почерпи сили от пламъка на духовния живот тук. Тази година датата се падна във втория петък на Великия пост.

От построяването му след битката на цар Иван-Асен II при Клокотница (9 март 1230 г.) до 1937 г. манастирът е бил мъжки, с прекъсване от XVIII до края на XIX, когато е бил е сринат до основи и запален от турците. Останал е споменът за монаси мъченици изклани при погрома.

През 1890 г. под шествековната манастирска круша, извисяваща се и досега в двора, св. Богородица се явява на благочестивия младеж Атанас Якимовски, който пасял стадото си. Тя му посочва мястото на изгорения от турците манастир „Св. 40 мъченици” и лековитото аязмо на хълма до манастира, като му нарежда да възстанови светата обител и му обещава, че всеки, който идва с вяра на аязмото, ще получи изцеление. Атанас разказва за видението на свещеника на селото о. Петър Цанов, който организира хората и при разкопките се откриват основите на древната църква, кости на убитите монаси, части от дървен полилей, кадилница и икона на св. Богородица, останала  неповредена от пожара. Тази икона на Божията Майка „Радвай се, благодатна Марие” (XVII в.) се изнася на големи празници за поклонение.

Първата игумения Касияна Пунева (1908 – 1975 г.), наричана заради голямата й любов към Бога и ближните „живата светица”, идва на това място заедно със сегашната 98-годишна схиигумения Евпраксия и постепенно, с Божия помощ, въздигат обителта. В момента в нея се подвизават 11 сестри, посветили живота си на Христа, с високото разбиране за смисъла на монашеството като фар в тревожното житейско море.

Както обикновено празникът почетоха Ловчанският митрополит Гавриил, в чиято епархия се намира манастирът, и Неврокопският митрополит Натанаил – изповедник на сестрите. Поканен  беше игуменът  на Троянския манастир Браницкият епископ Григорий, който заедно с майка си монахиня Елисавета е родом от Врачеш, откъдето е и още една от сестрите - Анастасия. В съслужението за Преждеосвещената литургия взеха участие архим. Викентий (Митев), ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев, предстоятел на столичната катедрала „Св. Неделя”,  духовници от Ловчанска, Софийска и Неврокопска епархия. За нощното бдения пристигнаха братя от нашия Зографски манастир на Света Гора – Атон, начело с игумена схиархимандрит Амвросий.

Слово за празника произнесе Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил. Владиката поздрави присъстващите с думите: „Днес ни е събрала благодатта на Светия Дух, която ни прави едно в Христа... Посетените от тази Божия благодат са приели св. Кръщение и са станали живи членове на св. Православна църква. Те ще пребъдат в Христа само ако се причастяват с Неговото пречисто Тяло и с Неговата пречиста Кръв, иначе ще изсъхнат, както пръчките, ако не са на лозата”. След това разказа накратко житието на св. Четиридесет мъченици от Севастия (дн. Сивас в Кападокия, Турция).

Те били образцови римски войници, които служели във войската на император Ликиний. Тъй като отказали да се подчинят на императорската заповед да принесат жертва на идолите – римски богове, те били подложени на мъчения. В мразовита мартенска нощ били хвърлени голи в леденото езеро край града. На брега мъчителите построили топла баня, за да изкушат човешката им слабост. Телата на християните се пукали от студа и се обагряли от кръв. Един от тях не издържал и се затичал към банята, но паднал мъртъв на прага й. Останалите били огрени от небесна светлина, която стопила леда и стоплила телата им. Пазачът, като видял светлина и венци, спускащи се над войниците във водата, се хвърлил в езерото с думите: „И аз съм християнин!” и така попълнил числото 40. На сутринта било наредено страдалците да бъдат убити с чукове, а телата им да бъдат изгорени и пепелта хвърлена в реката. Натоварили ги на волски коли, за да ги закарат до кладата. Тъй като най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Това станало през 320 година. След три дни мъчениците се явили на епископа на град Севастия – Петър, и пожелали костите им да бъдат извадени и тъй като те светели като звезди във водата, нито една костичка не се загубила. Във Врачешкия манастир „Св. 40 мъченици” се пази една от тези костички.

В края на словото си Неврокопският митрополит Натанаил каза: „Днес ние живеем във време по-различно от тяхното, но с един и същ бог на този век – дявола, който се опитва по различни начини да ни смущава, да ни отдалечава от Църквата Христова и по този начин да погубваме душите си. Ние сме призовани преди всичко да свидетелстваме своето единство в Христа – не сборище, не единомислие против Църквата и против Христа, а единомислие и събиране такова, каквото Църквата ни призовава на всяка една Божествена Литургия. Защото Литургията е свидетелство за единството ни в Христа, особено когато се подготвим достойно да се причастим с Тялото и Кръвта Христови.  И днес ние трябва да живеем така с Христа, както са живели св. 40 мъченици... да спазваме гражданските закони, но когато те се разграничават от Божиите, няма да ги приемем и трябва да бъдем готови като св. Четиридесет мъченици да отстояваме вечния закон – Божията любов, която е проявявана, която се проявява и ще се проявява до края на света при всички човеци, особено в тези, които са приели в себе си Божията благодат и Христос да живеят в техните сърца...  Да използваме времето на св. Четиридесетница да се подготвим за посрещането на възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос. Бог да бъде с всички вас!”

След св. Литургия беше отслужен водосвет и раздаден вкусен постен корбан по местна рецепта.

Към 18.30 ч. започна четенето на втората част на Богородичния акатист. Последва 15-минутна почивка, а от 20.45 ч. беше поставено началото на 10-часовото всенощно бдение, оглавено от Браницкия епископ Григорий. През цялото време пристигаха нови и нови поклонници, тъй като през нощта на бдението манастирската порта остава отворена. Тук всенощната служба се прави срещу неработен ден, за да могат присъстващите да освободят сърцата си от житейски грижи. На светлината на свещите и при ангелогласното източно пеене на двата клира – на монахините от Врачеш вдясно и на певците мъже начело с г-н Андрей Касабов и на йеродякон Юстин вляво – службата изглеждане нереално красива и въздействаща. След леко критичен момент преди разсъмване, когато плътта предявяваше изискванията си за постеля и сън, след св. Златоустова литургия всички бяхме бодри и изпълнени с духовна радост.

Бяхме принесли на Бога малък дар – времето,  в което, както се казва в една от утринните молитви, Той ни дава „сън за успокоение на нашата немощ и облекчаване умората на многоотрудената ни плът”. Получили по този начин дръзновение пред Господа, еп. Григорий ни призова да Му се помолим, по подражание на св. Четиридесет мъченици,  да имаме тяхната вяра и любов.

За всички, които предварително се бяха обадили, че ще останат на всенощното бдение, бяха приготвени затоплени стаи за няколкочасов сън.

 

 

17a Всемирното Православие - НА ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ И НОЩНО БДЕНИЕ ВЪВ ВРАЧЕШКИЯ МАНАСТИР „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”

2a Всемирното Православие - НА ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА ЛИТУРГИЯ И НОЩНО БДЕНИЕ ВЪВ ВРАЧЕШКИЯ МАНАСТИР „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”

3.JPG - 119.77 Kb

4.JPG - 99.02 Kb

 

5a.JPG - 91.70 Kb

6a.JPG - 86.33 Kb

7a.JPG - 84.10 Kb

 

 

8a.JPG - 93.40 Kb

9a.JPG - 93.32 Kb

a.JPG - 83.41 Kb

bdenie.JPG - 84.49 Kb

10a.JPG - 87.69 Kb

11a.JPG - 89.48 Kb

12a.JPG - 83.58 Kb

14a.JPG - 86.99 Kb

15.JPG - 91.44 Kb