mitr_neofit_vidinski Всемирното Православие - „МИР С ВСИЧКИ ХОРА" – СЛОВО НА ВИДИНСКИЯ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ (1868 – 1971) (2)... Благославяйте, но не проклинайте ... Ако е възможно от ваша страна, имайте мир с всички хора" (Рим. 12:14-18).

Митрополит Неофит Видински (светско име Никола Митев Караабов) е известен български владика, ръководил 57 години паството си във Видинска епархия, т.е. до кончината си на 103-годишна възраст. Председателства Църковно-народния събор (1922-1923 г.). Обявява се в защита на българските евреи по време на Втората световна война.

Автор е на богословски съчинения и на книгата Видинска епархия" (1924 г.). На 17 юли 2019 г. се навършиха 151 години от рождението му.

+ +  +

Главното условие за напредъка и благоденствието на хората е мирът. Това условие напълно зависи от самите хора. То се намира в техните ръце, или по-право, в техните сърца. Из сърцето излиза и злото и доброто. Отде са свадите и раздорите между вас? Не ли от вашите страсти, които воюват във вашите членове? (Иак. 4:1) А докато тия страсти надделяват над добрите чувства, мир между хората е невъзможен. Необходимо е благодатно възраждане на сърцето; потребни са усилия за обуздаване и пресичане на злотворните страсти. Щом те се заменят с благодатните чувства на братолюбие, взаимноопрощаване, взаимна почит и доброжелателство, условието за мир е налице.

По тоя въпрос се отнасят думите на апостол Павел в днес прочетеното му послание. Нека размислим и се поучим от тях.

И както, според дадената ни благодат, имаме различни дарования (да пребъдваме в тях); имаш ли служение, пребъдвай в служението; учител ли си, пребъдвай в учението; ако си увещател, увещавай; ако си раздавател, раздавай с простота; началник ли си, началствувай с усърдие; благотворител ли си, благотвори с радост.

Любовта ви да бъде непристорена. Отвращавайте се от злото; прилепяйте се към доброто. Бъдете с нежно братолюбие един към друг; надпреварвайте се в почитта си един към друг. В усърдието си не отслабвайте; духом възпламенявайте; на Господа служете.

Утешавайте се с надеждата (на Бога); в скърбите бъдете търпеливи, в молитвата – постоянни. Вземайте участие в нуждите на праведниците; ревностно приемайте странниците. Благославяйте вашите гонители; благославяйте, но не проклинайте ...

Ако е възможно от ваша страна, бъдете в мир с всички хора" (Рим. 12:6-21).

Думите на апостола съставят една програма, по която той съветва християните да живеят. Ако те се стараят да я изпълняват, добрите чувства на миролюбие непременно ще надделяват в тях. Затова всеки трябва да упражнява дадения му от Бога дар за благото на ближните си. Едни да пребъдват с преданост в службата си; други да поучават, възпитават и наставляват; трети да началствуват с усърдие за поддържане добрия ред в обществото; четвърти да раздават и благотворят. Но всеки да върши това с непристорена любов и нежна почит към другите. Защото с това се служи и на Господа...

Животът не може да бъде съвсем без скърби и неприятности. Но християните трябва да бъдат търпеливи, да се утешават с надеждата и да се вдъхновяват с молитвата. Те трябва да подпомагат праведниците и проповедниците на истината и да приемат странниците. Животът по тая програма води към мир с всички хора, което е условие за напредъка и благоденствието.

Такова заключение може да се направи от думите на апостола. Но прилага ли се тая програма в живота от нас и от нашето общество? Уви, една проверка няма да ни зарадва. Дадените благодатни дарове и служения на хората в днешно време не се изпълняват с потребното усърдие. Малцина са, които служат на идеала и правдата. Повечето висши и низши обществени служители и частни работници са обхванати от себелюбие и егоизъм. Мнозина са отдадени изцяло на материалното. Служението Богу и на ближните не им е присърце, а от някои съвсем е изоставено. Престъпните страсти заемат повече място в човешките сърца. Те се вълнуват от злоба, свади, раздори, гняв и взаимни проклятия. Разбира се, че желаният мир между хората не може да зацарува. Напротив, скърбите и нещастията, злополуките и страданията все повече се увеличават.

Всичко това е логическа последица от факта, че хората не гледат с подобаваща сериозност на съвета, който им дава Словото Божие; не изпълняват програмата на великия апостол за християнски живот и благочестие. А нашето общо духовно благо изисква добре да се проучи програмата за миролюбие и миротворство. Трябва най-сетне да се убедим, че злобата, егоизмът, гневът и отмъщението се внушават от духа на лукавия, който постоянно ходи и търси кого къде да погълне; и че мирът и любовта са условието за човешко щастие и напредък.

Мирът в сърцата – това е най-драгоценното наследство, оставено от Спасителя на християните. Мир ви оставям; моят мир ви давам" (Иоан 14:27), - казва Той. Тоя мир е благодатен плод на Духа Светаго; залог на Неговото пребъдване в нашата душа. Може ли да има по-голямо щастие от туй, да царува в сърцето на човека любовта, мирът и радостта? А това е оставено наследство на вярващите. И те трябва да го пазят като зеницата на окото си. Защото и при най-малка небрежност и невъздържание духът на лукавия веднага внася вражда и омраза в сърцата им.

Мъдрост и предпазване са потребни, за да се утвърди драгоценният мир Божий в душата. С никоя друга добродетел той не може да бъде заменен. Поради това и Спасителят съветва: на път ли тръгваш, работа ли започваш, милостиня ли раздаваш, дар в храма ли принасяш (Мат. 5:23), предварително да си примирен и миролюбиво настроен към ближните си.

Може ли да се постигне едно постоянно миролюбиво разположение на нашия дух? – Може, ако се сложи за основа на живота и дейността чистата и непристорена любов. Защото тя е извор на всички добродетели. И заповедта Божия учи: обичай ближния си, както себе си. Същото съветва и апостолът: бъдете с нежно братолюбие ... надпреварвайте се в почитта си един към друг ...

Това е първото средство за мир с всички хора. Знае се, че главната причина за раздорите, несъгласията и враждата между нас е самолюбието. Едни считат себе си за чисти, разумни и безпогрешни, заслужаващи почит и уважение. Но другите не мислят така за тях и не им отдават надлежна почит. От това произлиза взаимна вражда и оскърбления. Но при взаимно братолюбие и почит това няма да се случи.

Благославяйте вашите гонители, благославяйте, а не проклинайте. Това е второто средство за мир с всички хора. Наистина потребно е голямо самообладание и търпение, когато другите ни гонят, хулят и клеветят. Но, ако понесем това в името на християнската любов, враждата и злобата на гонителите ни непременно ще бъдат смегчени и примирението възможно. И жестоките сърца можем да трогнем, ако към всички бъдем любезни, за всички се молим Богу, всички благославяме, дори и тия, които ни правят зло. Поради това и Спасителят казва: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и се молете за ония, които ви обиждат и гонят" (Мат. 5:44).

Да не се отвръща на злото със зло, да не се отмъщава, а да се грижим за доброто на всички. Това е третото средство за мир с всички хора. Не само на думи, а на дело да се прояви любовта ти към ония, които са ти сторили зло. Лесно ще сториш това, щом се въздържиш от гняв и раздразнение. Ако си се разгневил, старай се бързо да се успокоиш. В един момент по неволя може да се разгневиш. Но имай воля по-скоро да спреш гнева си. Казано е: слънцето да не зайде в гнева ви (Ефес. 4:26). В разгневено състояние въздържай се от действия. Удържи езика си от обидни думи, а ръката си – от дело, - да не отвърне на злото със зло. Защото враждата с ближните ти ще стане непримирима. Но въздържанието може правилно да бъде оценено от оскърбителите и добре възнаградено от Бога с блажен мир в душата.

Ако твоят враг е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го. Това е последното и божествено средство за мир с всички хора. Най- върховната християнска добродетел е: да правиш благодеяния на враговете си. По тоя начин няма да бъдеш победен от злото, а ти ще го победиш с любовта си, с благостта на душата си. Това е гаранцията да бъдеш в мир с размирните. Защото човешкото сърце не може да бъде камък и да не се трогне от твоята християнска кротост, незлобие и услужливост. И тъй, словото Божие ни посочва средствата, посочва ни най-правия път, по който може да се постигне мир с всички хора. И, наистина, ако всеки от нас би се решил, искрено и неизменно, да върви по тоя път, и да употребява тия средства, то непременно биха се прекратили всички злини, всички скърби и страдания, всички раздори и бедствия, които сега правят тежък нашия недълголетен земен живот. Прочее, нека запомним апостолския съвет и да се стараем да го изпълним, с дълбокото убеждение, че това е единственото условие за нашето мирно благоденствие. Амин.

Проповед в Шеста неделя след Петдесетница. Сборник „Проповеди", София, 1920 г.


Първа електронна публикация: Катедрален храм "Св. Неделя" в София, 2009 г.