p1an5jfkd21tfe1jc31lfd1rh3i2n5 Всемирното Православие - СВ. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ: В СЛУЖБА НА БОЛНИТЕ (2)Вчера вечерта, когато отивах към храма за бдението, в единия край видях един баща с дете в инвалидна количка. Приближих се, прегърнах малкото и го целунах. Казах му: „Ти си един ангел, знаеш ли?” А на баща му казах: „Голяма чест е за тебе да служиш на един ангел. Радвайте се, защото и двамата ще отидете в рая”. Лицата им светнаха от радост, защото почувстваха божествено утешение.

 

Тези, които служат на болни, инвалиди и т.н. с любов и търпение, ако имат грехове, заличават ги чрез жертвата, която правят. Ако нямат грехове, достигат святост. Веднъж една жена ми разказа някои много чудни събития от живота си. Недоумявах, защото това бяха състояния, които срещаме в живота на светиите, а тя беше една обикновена жена. Когато ми каза как е прекарала повечето време от живота си, разбрах, че целият ѝ живот е бил една жертва. Още от млада служела на болни, защото в бащината ѝ къща живеели баба ѝ и дядо ѝ, които били болни. Когато се омъжила, живяла със свекъра и свекървата си, които също били болни. След това се разболял мъжът ѝ, останал неподвижен и тя му служела. Тоест, тази жена прекарала целия си живот в служение на болни. През всичките тези години жадувала да чете духовни книги, да отиде на някое бдение, но нямала време за това. Но понеже имала оправдание, накрая Бог ѝ дарил наведнъж благодатта Си.

- Отче, когато някои хора се разболеят, придобиват странни навици.

- Да, това се случва, но и здравите трябва да оправдават безпокойството, недоволството или своенравието на болните, защото тия неща са нормални за тях. Особено, който не е бил болен, не може да разбере болния, защото не е изпитвал болка, и сърцето му е малко кораво. Тези, които служат на някой болен или на някой, който е на легло, трябва много да внимават да не го накарат да роптае. Може с години да му служат, ако обаче само веднъж накрая го доведат до ропот, губят всичко. Тежко е душата да си отиде с недоволство от този свят. Но след това и тях лукавият ще ги измъчва, правейки уж по-чувствителна съвестта им.

- Отче, когато служиш на някой болен, не само умората те събаря, но и притеснението, защото виждаш как един близък твой човек малко по малко гасне.

- Да, но и Бог има грижа за всички! Например, когато боледува един член от семейството, цялото семейство страда. А ако се случи това да е бащата и не може да работи, тогава цялото семейство не само страда, но и бедства. Безпокоят се: „Ще живее ли татко, няма ли да живее?” Измъчва се той, измъчват се и другите. Гасне той, гаснат и близките му. А тогава майката трябва да работи повече. Да се грижи за децата, да ходи и в болницата, за да наглежда болния. Искам да кажа, че когато някой се разболее от тежка болест, и сам той се мъчи, страда и иска да умре, но и близките му, като му служат, се притесняват, страдат и се уморяват. И колкото повече са свързани с любов помежду си, накрая Бог допуска и болният, и тия, които го обслужват, все повече да се измъчват, все повече ги боли, докато стигнат дотам, че да кажат: „Нека го вземе Бог, за да си почине” - но за да си починат и те. Виждате ли, когато едно семейство е много сплотено и родителите починат внезапно, без да са били болни и без да се мъчат нито те, нито децата им, защото не се е наложило да се грижат за тях, болката от раздялата е много силна за децата (12) .

- Отче, доколко психологически фактори могат да повлияят на телесното здраве?

- Когато човек е душевно добре, телесната болка се облекчава. Когато душевно не е добре, лошото душевно състояние влошава здравето му. Вземи един раково болен, когото лекарите вече са отписали. Ако вярва в Бога и се намира в една радостна духовна среда, може да живее по-дълго, докато иначе може да се стопи от притеснения и за няколко седмици да угасне. Понякога може един човек от медицинска гледна точка да е здрав, изследванията да не показват нищо, но ако има нещо, което го осакатява душевно, тогава няма да е действително здрав. Защото повечето болести са причинени от тревогата и притеснението. Всички хора имат някое чувствително място. Притесненията при един ще избият в стомаха, при друг в главата. Най-доброто лекарство за една болест е духовната радост, защото разпръсква Божия благодат в душата. Духовната радост има най-голямата целебна сила за всички болести. Тя е божествен мехлем, който заздравява раните, а притеснението ги отваря.

___________

(12) Т.е. Бог допуска страданията и болестите, освен за всичко друго, но и за да намали болката от раздялата при смъртта - б. пр.

ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

КЪМ ИНВАЛИДНОСТТА НА ДЕЦАТА СИ

Има майки, които, ако по време на бременността разберат, че детето в утробата им ще се роди с някакъв недъг или ще бъде умствено изостанало, правят аборт и го убиват. Не мислят за това, че и то има душа. Колко бащи идват и ми казват: „Защо точно моето дете да е така непоносимо? Защо Бог го е сътворил такова? Не мога да го понеса”. Каква безочливост пред Бога показва това отношение, каква непокорност, какъв егоизъм.

Ако Бог помогне на такива хора, те ще станат още по-лоши. Веднъж в колибата дойде заедно с баща си един студент, който бе повредил ума си с разни помисли и го бяха лекували с електрошок. Горкото дете беше много потиснато от домашните си. А имаше такова благоговение! Правеше поклони и удряше главата си в земята. Казваше си: „Дано Бог се смили над тази пръст, която удрям и се смили и над мен, който я удрям”.

Т.е. дано Бог се смили над пръстта, която е изпитала болка от неговите удари и така да се смили и над него.

Голямо впечатление ми направи! Чувстваше себе си недостоен. Когато изпадаше в криза, идваше на Света Гора. Успокоявах помислите му, един-два месеца се чувстваше добре и после пак същата история. Баща му не искаше познатите им да виждат детето, защото така се накърнявало уважението, с което се ползвал.

Страдаше от собствения си егоизъм. „Излагам се пред хората с моя син”, каза ми. Щом детето чу това, каза: „Трябва да се смириш. Аз съм луд и ми е спокойно. В калъп ли искаш да ме сложиш? Знай, че имаш едно лудо дете и бъди спокоен. Да не би да си единственият, който има лудо дете?” Помислих си: „Сега кой от двамата е луд?”

Виждате ли често пъти докъде води егоизмът? Бащата да пожелае дори унищожаването на сина си! Когато бях в света, познавах един умствено изостанал. Когато роднините му отиваха някъде с приятели, не го вземаха със себе си, за да не се срамуват! Подиграваха се и на мен, понеже обичах да си говоря с него. Аз обаче в сърцето си му давах по-добро място, отколкото на тях.

 

МОЛИТВАТА ЗА БОЛНИТЕ

- Отче, помолиха да ви предадем да се молите за едно болно детенце и питат дали ще оздравее. Какво да им кажем?

- Кажете им: „Старецът ще се помоли, Христос обича детето и ще направи каквото е нужно за неговото добро. Ако види, че когато детето порасне, ще стане по-добро, ще чуе молитвата му. Ако обаче види, че по-късно

няма да е в добро духовно състояние, тогава, понеже го обича, ще го вземе сега”. „Искайте, казва, и ще ви се даде" (виж Мат. 7:7; Марк. 11:24; Лук. 11:10 и Иоан. 16:24). Но Бог ще ми даде, ако аз съм отдаден Богу.Иначе защо да ми дава живота - за да се отдалеча от Него ли? Дали ще оздравее някой болен, за когото се моля, дали ще умре - аз се радвам и в двата случая (14).

- Отче, добре ли е да се молим за здравето си?

- По-добре е да просим Бога да ни освободи от страстите ни. Тоест, да просим първо Божието Царство. Ако молим Бога за здравето си, харчим от небесното си богатство. Когато обаче не можем да понесем страданията от болестта, тогава нека молим Бога да ни излекува и Той ще направи полезното за нас.

- Отче, оздравяването на някой болен, за когото се молим, зависи ли и от това, какво сам той проси от Бога?

- Ако болният проси от Бога да оздравее само той, а не се моли за оздравяването и на другите болни, не прави добре. Ти, сестро, когато беше в света и работеше в болницата, какво правеше, когато болният не можеше сам да казва молитвата?

- Казвах я аз, отче.

- Ти добре си я казвала, но и болният е трябвало да казва някоя молитва.

- И той казваше: „Света Богородице, спаси ме”. Но, отче, самото търпение в страданията не е ли молитва?

- Да, точно така! Когато някой ви моли да се молите за него, защото в еди-кой си ден ще претърпи операция, молете се от момента, в който ви го кажат. Не чакайте часа, в който ще легне на хирургическата маса и тогава да се молите. И когато в прошенията свещеникът казва: „За боледуващите... Господу да се помолим”, с болка отговаряйте: „Господи, помилуй”. Ако подадете с камертона тона „ми”, за да изпеете по-мелодично „Господи, помилуй”, умът ви ще е в “ми”-то и в музикалното изпълнение, а болните, които страдат горките, ще чакат от вас малко помощ! Те са тия, които страдат. Ти, който не страдаш, помоли се за тях, да оздравеят. След като не въздишаш от болка на легло, въздъхни поне в молитвата си за болните. Ако здравите не се молят поне малко за болните, утре Христос ще им каже: „Бяхте здрави, а не се молехте за тия, които страдаха. „Не ви познавам...”(виж Мат. 25:12).

Ако не се молим за някой болен, болестта ще следва естествения си ход. Докато, ако се молим, може да промени хода си. Затова винаги се молете за болните.

___________

(14) Защото Бог винаги промисля най-доброто за човека - б. пр.