На 21 ноември празнуваме Въведение Богородично – въвеждането на тригодишната Мария в храма, която по Божи промисъл бе предопределена да стане Божията Майка, преблагата и многомилостива Закрилница на целия човешки род.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейската св. Литургия в Калоферския манастир „Св. Въведение Богородично”, който в този ден честваше и своя храмов празник.

С владиката съслужиха ефимерият на манастира свещеник Минчо Минков, митрополитският протодякон Илиян Александров и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни с огромно благоговение и ненадмината виртуозност митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Стотици миряни с вяра, смирение и надежда за небесната закрила на Пресвета Богородица бяха изпълнили храма „Успение Богородично” в Калоферската света обител. Сред тях беше и кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов. Към верния Божи народ с проповед за значението на празника и отражението му в нашия живот се обърна Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений:

„Йоаким и Анна, родителите на Божията Майка, дълго нямали деца. И когато им се родило момиче, те възприели това като милост Божия, като чудо. Изпълнявайки обета, даден на Бога, те решили да я посветят на служение в Йерусалимския храм. И когато тя станала на 3 години, те я довели в храма - всичко в съответствие с традициите и обичаите. Момичето е посрещнато от първосвещеника, а това е нещо необичайно, странно. Първосвещеникът, който е глава на Вехтозаветната църква, духовният лидер на народа - защо именно той трябвало да посреща неизвестното дете?

Станало така, че именно той се намирал тогава на стълбите на храма. И после станало нещо особено – 3-годишната Мария стъпва на първото стъпало от общо 15, водещи в храма – големи каменни стъпала - това не са стъпалата в съвременния наш дом, но 3-годишната Мария ги изкачва без чужда помощ. След това станало нещо съвсем необичайно – първосвещеникът я въвежда там, където не могъл да въведе никой от миряните, а дори и свещениците. Само първосвещеникът само един път в година влизал в това място, където се намирал ковчегът на Завета, в който се пазели скрижалите на закона Мойсеев, където се пазел златният съд с манна – същата тази манна, с която се хранели евреите в продължение на 40 години след бягството им от Египет, и там, където бил разцъфналият жезъл на Аарон. Това били велики светини на Вехтозаветната църква, напомнящи за най-важните събития в живота на народа. Именно там, в Светая Светих, където първосвещеникът влизал само 1 път в годината, той въвежда Мария.”

В своята проповед епископ Арсений изтъкна още и голямата роля на родителите при формиране светоусещането на всяко дете и колко страшно и опасно е днешните деца да имат за ориентир и пример бездуховните и дори жестоки герои от съвременните виртуални игри.

За духовни заслуги и достойно служение с офикията „протойерей” бе отличен ефимерият на манастира Минчо Христов Минков, който развълнуван благодари на владиката и на своите верни и благочестви енориаши. Като преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията – Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений също честити празника, като почете специално игумения Валентина Друмева и монахините в светата обител. След края на св. Литургия владиката освети и благослови празнично коливо, което бе раздадено на присъстващите.

Многолетствието провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.