%D0%92-%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-2010-%D0%B3%D0%BE%D0%B4 Всемирното Православие - ВЕРОУЧИТЕЛНИ ДИАЛОЗИ С ДЕЦА НА ТЕМА ИЗВЪНЗЕМНИ, ЗОДИИ И ТАТУИРОВКИИЗВЪНЗЕМНИ

С големите деца разгледахме въпроса и за извънземните, наричани НЛО – неидентифицирани летящи обекти. Това ги определя като непознати, несравними с нищо познато на човека. Децата се страхуват от тях и трябва да знаят как да се предпазват.


Науката си служи с предположения. Някои допускат, че имало извънземни цивилизации, което не е вярно. Обектите съвсем не са цивилизовани.


Те са от духовно естество, но се материализират. Приемат образи на хора, животни, светли кълба. Наричат ги летящи чинии. Те всъщност са невидими сили.

– Невидимите сили са два вида, добри – ангели, и зли – демони. Те от кои са? – запита Мария.

– Те са от злите сили, защото пакостят на човека – обясних аз.

– Тогава те са демони.

– Точно отговори. Така учи Църквата.

– Как да се пазим от тях?

– Демоните се плашат от Кръста Христов. Ако видите такъв обект, моментално се прекръстете и се помолете. Той ще изчезне, защото кръстният знак го изгаря.

– Да му мисли, който не знае това – каза с право Иван.

Разбраха ме децата и аз им разказах за един космонавт. Той видял такъв обект и се сковал от страх. Демонът даже направил така, че електричеството в кораба угаснало. Станало страшно.


Все пак той се спасил. След като се приземил, разказал за случилото се и потърсил съвет. Науката мълчала. Отнесъл въпроса до духовник, защото бил убеден, че това не е извънземен човек, а някаква непозната сила от надземно естество.

Духовникът му казал, че трябва да се прекръсти и да призове молитвено името Христово. Също да поръси със светена вода. От тези три неща НЛО бяга, което е доказателство, че е демонична сила.

 

Изплашен, той изпълнил съвета му и при следващия полет обектът пак се появил, но моментално отлетял в обратна посока.

– Защо най-много се явяват на летците? – запитаха децата.

– Защото демоните на земята срещат препятствия. Има свети храмове, в тях се принасят молитви, има светини. А в атмосферата им е по-лесно. Те са паднали ангели и тяхното царство е между небето и земята.

Православните вярващи летци, преди полет се изповядват и причестяват. Демоните не само не ги нападат, но бягат от тях, защото те имат светото Причастие, Христос в себе си.

След беседата, децата напълно се успокоиха. Не се страхуват, защото знаят най-силното лекарство срещу материализираните демони, наричани неидентифицирани летящи обекти.

ЗОДИИ

Не са малко заблудите в нашето съвремие, белязано с ниска духовност. Когато намалее или изчезне вярата, душата на човека се опразва от съдържание. А тя не търпи празно пространство. Запълва се с празни неща, които се наричат суеверие. Едно от тях е вярата в зодиите.


Зодия значи съзвездие. Има дванадесет съзвездия. Повечето от тях носят имената на животни. Невежи хора своеволно са ги подредили по дванадесетте месеци в годината. Смятат, че в който месец се е родил човек, има съответната зодия, от която зависи целият му живот.


Глупаво е човек да смята, че съдбата му зависи от нещо измислено от хората. Но сега, поради липса на духовна просвета, много хора
, без да разсъдят, сляпо вярват в зодиите.


Веднъж, преди урока, долових един разговор между две по-големи деца. Те си казваха едно на друго кой от каква зодия е. Мислели даже да си купят украшение, на което е изобразена тяхната зодия. Реших да се намеся.


– Деца, може ли вашият живот да зависи от един камък?

– В никакъв случай! – отговори едното дете.

– А може ли той да зависи от един овен например, или от пустинния звяр лъв?
– В никакъв случай- отговори другото.

– А съзвездията са планети като нашата земя от камък, пръст, от мъртва материя. Как тогава вашият живот ще зависи от тях? Камъкът е без душа, а животното няма разум. Как тогава те ще определят живота на човека? Защо той се унижава да разчита на тях!


Децата се замислиха и разбраха, че се заблуждават.


Запитаха ме:

– Защо тогава умни хора и учени с високо образование вярват в зодиите?
– О
, те съвсем не са умни. Учени са в някаква насока, но нямат най-важната духовна просвета.

– Във всеки вестник има обяснения какво ще се случи на човек в определен ден, според зодията му.

– Такова нещо досега не е имало, защото никога вярата не е била толкова непросветена в хората – отговорих им аз.


Реших, че е наложително и проведохме по този въпрос един учебен урок. Децата разбраха, че не студеният камък или бездушното животно, а Бог определя съдбата на хората, в зависимост от техните действия. Той дава добро на добрите.

Разговорът стана интересен. Георги каза:

– Човекът не е създаден от камъка или от животното, а от Бога. Следователно Бог се грижи за него.

– Отлично!- казах му аз.

А Веселка добави:
– Аз, когато направя добро, Бог ми дава радост. Ставам весела и оправдавам името си. Животното нищо не разбира от тези работи.

– Ако направя лошо, в душата ми настъпва смут. С това Бог иска да ме поучи да не греша повече. Камъкът нищо не разбира от това нещо – добави Виолетка.

Всички единодушно решиха да не се съобразяват с указанията за зодиите по вестниците. Те разбраха, че е глупаво да се вярва в мъртва материя, която е творение. Умният човек вярва във великия Творец-Бог, Който е сътворил целия свят и човека.

Много бях доволна. Децата разбраха, че зодиите са глупава човешка измислица, в която само непросветен човек, оглупял от незнание, може да вярва.

ТАТУИРАНЕ

Сметнах за наложително да се изясни въпросът за татуирането както на малките, така и на големите деца, защото то е станало вече модно увлечение. При него се впръсква под кожата черно багрилно вещество, с което се изобразяват различни символи. Това нещо не се изтрива, нито се измива, може да се премахне само с операция. То не е малък грях!

– Защо е грях ? – запита Лазар.

– Бог е дал на човека красиво тяло. Който променя вида му, оскърбява своя Творец-Бог. При това съвсем не става по-красив.

– Тогава и гримирането ще е грях – каза Илиана.

– Грях е, особено когато се прекалява и се стига до неприличие. И при двата случая кожата се уврежда. Тя не може да диша. Похабява се. Но има и нещо още по-лошо при татуирането.

– Какво е то? – пак Лазар запита, защото мислел по подражание на големите момчета и той да опита.

– Татуирането е останало от езическите времена преди Христа. Сега се практикува най-вече от източните диви племена, които не познават християнството. При това е свързано с езически заклинания, с което се извикват зли сили. Затова обикновено се изобразяват змии, дракони и всякакви демонски символи.


– Някои младежи носят украшения с изобразени на тях змии, прилепи, черепи. Грях ли е? – запита Стоян.

– Грях е! Това са грозни демонични изображения. Но татуировката е връх на всичко. Срамно е, ние кръстени християни, да го вършим.

Побеседвахме и в заключение Лазар каза:

– Аз никога няма да се направя на плашило. Няма да обидя своя Творец-Бог и няма да извърша този грях.

А малкият Николайчо го каза най-кратко и най-точно:

– Аз никога няма да сложа дявола под кожата си.

Всички се засмяха и разговорът приключи с полезната поука, че човек не бива да унижава тялото си, което носи скъпоценната му душа.


Нали правим кръстен знак, за да прогоним далече дявола, а с това не само го викаме, но го слагаме и под кожата си, за да е постоянно с нас.


Татуирането и всякакъв вид демонични украшения са гибелни за душата. Те са грях пред Бога!

 

Монахиня Валентина Друмева „История на неделното училище
при Девическия манастир „Св. Въведение Богородично”
в гр. Калофер

http://www.kaloferskimanastir.com