В края на 2019 година излезе от печат още една книга на игуменията на Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“ – майка Валентина (Друмева). „Сговорна дружинка“ е богато илюстрирана и съдържа 60 чудесни  разкази с поука – плод на дългогодишната преподавателска работа на майка Валентина с децата от Калоферското неделно училище.

Както пише авторът в предговора: „Няма по-висок и по-красив нравствен идеал от християнския, който учи хората на обичат дори враговете си, както обичат себе си. Затова и в часовете по вероучение децата се обединяват и стават по-добри.

Проникновеният поглед открива как с годините във всеки клас на Неделното училище се оформя едно малко ядро от най-примерни деца, които живеят дружно, помагат си и вършат добро на нуждаещите се. Това е, защото погледът на децата не е насочен към порока, а е устремен към духовни ценности и към светия православен храм, където те се укрепяват с църковните тайнства.

Настоящите разкази са посветени на тези деца за поощрение. Да се надяваме, че с помощта на преподавателя ще проблясват някъде искрици от светлината, която им сочат разказите.

Мили деца, покажете на дело, че сте примерни православни християнчета!“

Книгата „Сговорна дружинка“ излиза с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

ОЧИТЕ НА МАМА

„Чудни са очите на мама!“ – така започна разказа си Иринка. Тя сподели с приятелките си интересни случки от своя живот. Веднъж се върнала у дома притеснена. Майка ѝ, още щом я видял, запитала:

-      Кажи, каква неприятност имаше днес!?

-      Нямах неприятности – отговорила тя, за да не я тревожи.

-      Не можеш да ме излъжеш. Кажи, за да ти олекне.

Тогава тя разказала как една нейна съученичка от завист я оскърбила. Друг път се върнала в добро настроение. Още щом прекрачила прага, майка ѝ я запитала:

-      Кажи каква радост преживя днес! Ти си много красива!

-      От нейните очи нищо не се укрива – каза Иринка, а Мария добави:

-      Очите на мама не само знаят да четат в душата, но знаят и да я милват. Олеква ми, когато споделя с нея нещо неприятно. Тя ме обгръща с топъл поглед. Така ме милва, че забравям неприятния случай.

- А замисляли ли сте за очите на нашата Небесна Майка – света Богородица – запита Ивка и добави – Тя знае най-истински да разбира всичко и най-топло да милва душата. И винаги откликва. Тя е незалязваща звезда, която огрява мислите на хората и вижда какво има в душата.

Всички си спомниха как им олеква, когато се помолят пред нейната икона. Тя чува молитвата и веднага изпраща помощ, закрила и утеха. Ели и Нина си спомниха и разказаха един случай от техния живот.

Пътували с автобус. Пред тях станала катастрофа с една кола. Уплашили се. Някой ги посъветвал да си леят куршум за страх. Те отказали, защото са просветени християнчета. Не отишли при дявола, а в църква.

Застанали пред иконата на Майката Божия. Още преди да се помолят, тя ги успокоила. Усетили как Божията Майка прочела тревогата им и откликнала. Помилвала душите им. Моментално се освободили от страха.

Ако може да говори старата икона в храма, ще ни разкаже с колко милваща закрила е утешавала всеки, който търси помощта ѝ. От нейните очи нищо не се укрива. Затова на празник иконата ѝ е украсена с много цветя. И земните майки търсят нейната закрила за децата си. Те знаят, че тя по-добре от тях вижда в душите на децата им и изпраща закрила.

Поуката от днешния разговор беше ясна: Чудни се очите на мама, а пречудни са очите на Небесната ни Майка!

ОГЛЕДАЛОТО НА ДУШАТА

Ани се приобщи към добрите деца от дружинката. При тях се чувстваше добре, защото те винаги бяха радостни и приветливи в обноските си. Ползваха се с добро име. Всички ги сочеха за пример.

Но веднъж тя дойде смутена. Сподели с болка:

–     Мама се радва, че вярвам в Бога и посещавам богослужението в църква с вас. Татко обаче ме подиграва, той казва, че можело да има Бог, но можело и да няма. А батко изобщо не вярва.

Децата я посъветваха да си пази вярата, защото Бог съществува, и да не се смущава. Като слушаше разговора им, майката на Иринка реши да им помогне.

-      Деца, вие сте малки. Въпросът е сложен. С думи трудно ще ви обясня. Ще направим един опит и лесно ще разберете защо някои хора вярват в Бога, други се съмняват, а има и такива, които не вярват.

Тя донесе едно малко огледало и каза:

- Ани, вземи от вазата едно цвете и го сложи пред огледалото. То се оглежда в него. Виждаш ли го добре?

- Виждам го. То е същото, каквото си е на живо.

- Сега вземи малко пръстчица от саксията, намокри я в умивалника и леко позацапай огледалото. Виждаш ли цветето?

- Виждам, че има цвете, но мъгляво. Не се вижда в подробности какво е то.

- Сега направи калчица и намажи огледалото плътно. Виждаш ли цветето?

- Не! Не го виждам.

Тя помълча, за да размислят децата, и каза:

-      Всеки човек има огледало на душата, което е неговият духовен поглед. Ако то е чисто, вижда Бога и вярва. Ако е замърсено, не Го вижда и Го отрича. А Бог си съществува. А сега кажете какво изцапва огледалото на душата?

-      Грехът! – отговориха всички в един глас.

-      Сега, Ани, измий огледалото, изтрий го с кърпа, за да видиш в него отразено пак цветето.

-      Трябва да се измива душата от греха, за да вижда Бога – отговори Нели от името на всички.

Майката на Иринка се зарадва, че децата разбраха причината за съмнението и неверието в Бога. Ани се ободри. Смущението ѝ изчезна и вярата ѝ стана още по-непоклатна.

Тя обеща да се моли за баща си и за брат си да изчистят огледалото на душата си и да видят Бога, Който съществува независимо от това, дали не го виждат тези, които нямат чист духовен поглед.

Автор: игумения Валентина Друмева, „Сговорна дружинка“ (разкази за деца), Калофер, 2019 г.