Разказите за деца „Моят Ангел“ на игуменията на Калоферския девически манастир майка Валентина излизат с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Изданието съдържа 55 пъстри, жизнерадостни и поучителни разкази, всеки от които завършва с кратки стихчета – поетично обобщение на казаното в него. Повод са действителни случки с децата от Калоферското неделно училище.
Книгата е голям формат, хубаво илюстрирана, печатът е на ИМН, Пловдив. Предназначена е за децата от неделните училища и часовете по Религия-Православие.
Предлагаме на нашите читатели три разказчета от книгата:
ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ
Веселка и Иринка бяха приятелки и отличнички в първи клас. Лятната ваканция прекараха при любимите си баби на село. Веселка по цял ден се занимаваше с компютърни игри. Те промениха характера ѝ. Стана ленива. Задълго оставаше в лошо настроение. Не помагаше на баба си в нищо.
А Иринка прекарваше много весело. Под грижите на баба си се занимаваше с градинска работа. Баба ѝ обработи малка лехичка за нея и тя посади по два-три корена домати, краставици, пипер, лук, моркови.
Това се оказа забавно. Всеки ден ги наблюдаваше, поливаше ги и ги почистваше от тревички, да не вземат силите им. Много радостна беше, като започна да бере плодовете. В свободното време играеше със съседското момиче или четеше.
В първия учебен ден учителката попита децата как са прекарали лятната ваканция.
– Веселке, не ми изглеждаш весела. Да не боледуваш?
– Не! Но скучно прекарах ваканцията.
– А, Иринке, ти си освежена, бодра, весела.
– Аз се трудих – каза тя и обясни как е отглеждала зеленчуци.
Показа снимки от едри розови домати, зелени краставици, чушки. Учудването на всички беше най-голямо, когато се появи снимката на красиво подредена салата.
– Какви са тия оранжеви цветчета по нея? – запита учителката.
– Това са кръгчета от морковчета, много лесно изрязани като четирилистни цветчета.
Иринка разказа, че баба ѝ носела храна на една болна съседка, а салатата била от нейната леха и направена лично от нея.
Учителката я похвали и посъветва децата да следват примера ѝ.
Първа Веселка обеща:
– Ще опитам и аз през следващата лятна ваканция.
Чуй земята как зове
малките дечица,
жадна за водица!
Зеленчуци, плодове
за труда им дава.
Щедро награждава.
Сея малки семенца.
Никнат те самички.
Чистя от тревички
крехки стъбълца.
Плод земята дава,
с радост награждава!
ЛЮБОПИТНАТА МУШИЦА
Иво беше добро дете, но много любопитен. Понякога надничаше там, където не трябва. Един ден се забави много да се прибере от училище и майка му го попита:
– Защо закъсня днес много?
– Разбрах, че в един салон се провеждали упражнения по йога. Реших да надникна, много са интересни.
– Там повече да не си стъпил!
– Защо, мамо? Казват, че били полезни за тялото.
– Не е вярно! Те са индийска магия и отрова за душата.
Като видя, че той се чуди на думите ѝ, реши да му разкаже за хитрия паяк и любопитната мушица.
– Иво, един ден с очите си видях голям паяк, увиснал на тънка нишка от паяжина, която той сам си произвежда. Така стоя неподвижно много дълго време. Не мърдаше. Помислих, че е умрял.
Изведнъж отнякъде долетя малка мушица. Кацна върху паяка да си намери вкусна храна, невиждана дотогава. Но паякът веднага разпери пипалата си и я оплете в тънката си, едва забележима мрежа. Умъртви я.
– Той сигурно нарочно се е правел на умрял, за да измами любопитната мушица. Това не е честно, мамо!
– А честни ли са хитрите като паяка учители по йога? Те си служат с измама и тровят душите на любопитните деца като тебе.
– Разбрах и никога вече няма да стъпя при тях. Ще си правя физически упражнения и ще се трудя с вас в зеленчуковата градина. Така ще поддържам бодро тялото си.
Иво имаше добро сърце и реши да разкаже на другарчетата си за паяшката измама на индийските магьосници, за да ги предпази.
Майка му се зарадва и реши пак да го посъветва, защото човек лесно не се лекува от любопитство.
– А ти, Иво, като отиваш някъде, първо помисли къде и за какво отиваш. От любопитство можеш да пострадаш.
Той беше разумен и обеща, че никога няма да бъде като любопитната мушица, която няма ум.
Любопитният наднича
тук и там, навред.
На мушицата прилича.
Търси сладък мед
в паяшката мрежа!
Умното дете внимава
и кога играй!
Лесно не се доверява.
Да се пази знай.
Кой ще го излъже?
ХУБАВОТО ШИШЕНЦЕ
Марианка много се зарадва, когато приятелката ѝ Иринка дойде на гости у тях, но забеляза, че тя не е весела като друг път.
– Иринче, да не си болна? – запита я тя.
– Боли ме главата. Снощи сънувах страшен сън. Събудих се и вече не можах да заспя от страх. Една голяма мечка ме гонеше. Бягам, а все на едно място стоя. Много страшно беше.
– Не се тревожи! Има лекарство за това.
– Какво е? Кажи ми го!
– И с мене се случи същото. Но мама поръси челото ми със светена вода и всичко се оправи.
Марианка обясни, че светената вода прогонва всички лоши мисли и сънища. Тя се освещава от свещеник в Божия храм. Той потопява във водата кръста Христов и чете молитви. Водата става чудотворна, целебна. Мечки, вълци, всякакви зверове бягат от нея като попарени. Кръстът има велика сила!
– Искам и аз така да направя – каза Иринка, а Марианка продължи:
– Преди да си легна, всяка вечер се прекръствам и поръсвам челото си, леглото и цялата стая. Това става много лесно. Батко намери едно малко шишенце от лекарства. Проби на капачето му малка дупчица. Напълнихме го със светена вода. Като го тръсна леко, пада малка капчица като роса. Нарекох го хубавото шишенце. Без него не мога. То е много удобно, защото ръцете ни не винаги са чисти, а водата е свята.
Докато разговаряха, влезе в стаята брат ѝ. Тя го помоли да направи и на Иринка такова шишенце. Още първата вечер тя поръси себе си и стаята с него. Спа непробудно цяла нощ.
Без него вече не можеше. Даже когато отиваше на гости у баба си, го вземаше. Вече никакви зверове не се мярката в съня ѝ.
А сутрин, на гладно, отпиваше няколко глътки светена вода. Така и през деня беше защитена.
С хубавото шишенце сладко спеше и растеше бодра и весела.
Поръсвай челцето!
Светена вода
предпазва детето
от лоша беда!
От извора – свята
тя става аз знам,
със кръст и молитва
във Божия храм!
Деца от Калоферското неделно училище
