DSC05153 Всемирното Православие - МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА ОТЕЦ ГЕОРГИ ОТ ХРАМ „СВЕТИ ДУХ“ – СОФИЯ (3)

Храмът "Св. Дух" в жк Надежда, гр. София

Квартал Надежда се намира в северната част на София. Първоначално бил махала, после село, а от 1945 г. столичен квартал. Традиционен празник на махалата бил Свети Дух, когато се извършвал водосвет. През 1920 г. бил построен параклис и започнало да се служи в него. Селището се разраствало и през 1932 г. бил построен храмът.

Един от неговите забележителни свещеници бил отец Георги Кирков. В летописа на храма за първи път се среща името му като председател на Църковното настоятелство през 1941 г. На 16 май е проведен избор и той единодушно е избран.

Положил големи грижи за уреждане на новия храм и благоукрасяването му. През декември същата година се започнало декорирането на храма.

Роден е на 15 август 1908 г. Завършил Богословския факултет на Софийския университет. Ръкоположен е на 26 януари 1936 г. Бил въдворен за енорийски свещеник на втора надежденска енория.

Добър пастир, той бил много уважаван от своите енориаши. За него до днес се говори, че бил „много интелигентен“. Проповедите му по време на богослуженията били дълбоко впечатляващи.

В тях се чувствала тревогата от неспокойното време. Отецът не скривал опасността от идването на нова власт, която ще бъде безбожна. Тази опасност вече се чувствала и той бил загрижен за духовния живот в енорията.

На 14 април 1944 г. провел заседание. С дълбока тревога отец Георги съобщил за нападението на англо-американските въздушни сили над София. На втория ден на Възкресение Христово, между 12 и 15 ч. били пуснати бомби. Три от тях паднали над храма „Свети Дух“ и нанесли много щети.

С постановление Софийският митрополит Стефан разпоредил във всички пострадали от бомбардировките църкви да се отсрочат разходите до минимум. С икономии ремонтът на храма бил сведен до малки поправки. Отец Георги се погрижил да намери майстор да смени счупените керемиди на покрива и да извърши дърводелски поправки. Купени били картони и плат, с които заковали счупените прозорци, за да не духа.

Това положение на неизвестност можело да продължи дълго, защото не се знаело до кога ще има бомбардировки. В тревожното време отецът не преставал да се грижи за паството си. Утешавал смутените, помагал на бедните. Наредил всички разходи за погребението на Илия Любенов – заслужил църковен деятел и член на строителния комитет по издигането на храма, да се извършат за сметка на църквата.

Последното заседание било през юни 1944 г. След това до декември не са провеждани заседания поради настъпилите военно-политически събития.

Дошла атеистичната власт, но отец Георги продължавал духовната си дейност неотклонно. Като изключително ревностен в служението, от всички свещеници при храма той бил набелязан за премахване. Бил не само високо ерудиран, но и смел в проповедите за вярата, която новата власт отхвърляла.

На 16 септември 1944 г. служел панихида в храма. В това време църквата била обградена от въоръжени лица и отец Георги бил арестуван. Извели го от храма, качили го на джип и го откарали в незнайна посока. Повече никой не го видял. Изчезнал безследно, което значи, че е бил убит.

Никакви свидетелства не са известни за страданията и мъченическата му смърт. Тогава бил на 36 години, с осемгодишен свещенически стаж. По-късно Църковното настоятелство отпуснало парична помощ на презвитерата и децата му.

Тогава храмът имал четири енории. Втората енория на изчезналия отец Георги била закрита и разпределена между станалите три енории. Това се наложило още поради нанесените големи поражения от бомбардировките. Не всички евакуирани се завърнали в разрушените си домове.

В новия храм, уреждан с много грижи, духовният живот се разстроил. Натискът върху свещениците бил голям. След покрусата поради мъченическата смърт на отец Георги дошли други изпитания.

Първата енория тогава се обслужвала от свещеник Емануил Кожухаров, който бил назначен за енорийски свещеник от 1 октомври 1937 г. Обичан и уважаван като добър проповедник, и той бил набелязан.

След изчезването на отец Георги е арестуван и разпитван в следствения отдел на милицията. Бил известно време в затвора, след което го изпратили в лагера Куциан – град Перник, а по-късно в лагера в Свети Врач, сега Благоевград.

След тези изпитания той не се върнал вече в храма „Свети Дух“. Семейството на Васил Николов от кв. Надежда помагало на презвитерата му Евгения за изхранване на четирите им деца, докато отец Емануил бил в лагерите.

Третата енория завеждал отец Георги Макариев, ръкоположен през 1929 г. и работил в този храм от 28 ноември 1936 г. За кратко време бил председател на Църковното настоятелство. След политическите събития през 1944 г. бил преместен в друга църква. Знае се, че около 1952 г. служил в храм „Свети пророк Илия“ в Илиянци.

Данни от АМВР (ф. 13, о. I, а.е. 754, л. 11) свидетелстват, че един свещеник от кв. Надежда бил преследван, защото християни и нехристияни говорели, че се явил образът на Майката Божия с Богомладенеца върху стъклото на църковния прозорец. Най-вероятно става дума за свещеник Георги Макариев, който потвърждавал чудото. Това дразнело атеистите, защото се укрепявала вярата на християните в небесната закрила на Майката Божия.

Разказвало се още, че един милиционер стрелял с пистолета си върху образа на прозореца, но след това пострадало цялото му семейство.

В този храм служел свещеник Иван Шивачев от ноември 1936 г. до юни 1938 г., преди да стане гарнизонен свещеник. Той лежал две години в затвора, след което бил интерниран в Карлово. Вестта за неговото безкръвно мъченичество опечалила събратята му.

През 1945 г. в храм „Свети Дух“ бил назначен свещеник Нестор поп Георгиев Узунов, за който се казва, че бил: „много честен човек, с опит, изявен като проповедник и много ревностен в богослужението“. До днес в квартала се говори за него с уважение. Но и той пречел. След едно вечерно богослужение в съботен ден бил причакан на улицата и пребит. Лекувал се дълго и вече не се върнал в този храм.

Свещеник Славчо поп Николов и свещеник Нестор Узунов били пращани като бригадири на прохода Хаинбоаз.

Както се вижда, свещениците в този храм били поставяни на големи изпитания, живеели при непрекъснато преследване. Напрежението било голямо, защото всеки момент те очаквали да пострадат от атеистичните власти. Страдали и домашните им.

За празника на светлото Христово Рождество през 1946 г. Църковното настоятелство (протокол № 1 от 6 януари 1946 г.) отпуснало 1300 лв. помощ на съпругата и децата на безследно изчезналия свещеник Георги Кирков.

Богомолците в храма намалявали, а младите хора се обезверявали. Нравствената деградация растяла и започнали кражбите. На 19 срещу 20 май 1948 г. била извършена кражба на 3310 лв. от свещенопродавницата в храма от неизвестни лица.

Голямото недоразумение дошло, когато на храмовия празник през 1948 г. служел епископ Партений с други духовници. На богослужението присъствали представители на ОФ организацията в квартала, секретарят на община Надежда, началникът на милицията и други официални лица. Те не се прекръствали. Може някои, в най-съкровените кътчета на душата си да са усетили благодатта на тайнството при светата Литургия. Това само небето знае.

Но богомолците непременно се смущавали, защото се преследвало посещението на храма Божи. Това пак само небето знае, защото не се коментирало. Обаче с положителност се знае, че презвитерата на убития отец Георги е преживяла голяма скръб.

От небесата и той е участвал молитвено на това църковно тържество, увенчан със славата на свещеномъченик за вярата Христова.

+    +    +

 

Цветанка Гергинова. Храм „Свети Дух“ – София, С., 2007, с. 32-38, 56, 57, 66.

Събрала и записала игумения Валентина Друмева – „Български свещеници пострадали за вярата в най-ново време“, том 7, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2010 г. 

Снимка: Весела Игнатова, сайт на Българска патриаршия