Гърция - съкровищницата на поклоннически места, дава възможност да разберем величието и силата на Вселенското Православие, да почувстваме светините като проводници на Божията благодат.
Нашата поклонническа група, ръководена от отец Стоян, енорийски свещеник при храм „Успение Богородично" в село Драгичево, посети остров Крит и някои други острови на Гърция.
От 30 април до 7 май се наслаждавахме на слънчеви дни, прекрасни гледки и безупречно поддържани манастири и църкви съхранили свети мощи на Божии угодници, докоснахме се до един друг свят, реално съществуващ както във вечността, така и във физическото пространство и време.
Поместваме информация за някои по-известни манастири и църкви в островна Гърция.
Остров Крит е един от най-големите острови на Гърция и е пети по големина сред островите на Средиземноморието. Разположен е на три морета: Йонийско, Егейско и Либийско. Намира се на пресечната точка на морските пътища между Европа, Азия и Африка. Известен е със забележителен климат, идеално местоположение, безбрежни плажове, плодородни равнини, високи и величествени гори. Тук се развива една от най-древните цивилизации - Минойската култура, която се разпространява в цяла Европа.
Заради геополитическото си положение остров Крит е често нападан от римляни, араби, венецианци, турци, германци. От 76 г. преди н.е. до 1898 г. Крит в определени периоди от време е под чуждо владичество. Един венециански управител в свое съчинение за венецианското правителство пише през 1589 г.: „Крит се намира в центъра на Средиземноморието, а може би и в центъра на Вселената".
Крит в сравнение с други райони на Гърция има привилегията да познае по-рано Християнството, проповядвано от св. апостол Павел и неговия ученик св. апостол Тит, който става първи епископ тук. Споменът за двамата велики проповедници се пази вече две хилядолетия, за което свидетелстват църквите и манастирите посветени на тяхно име. Християнството се утвърждава като вероизповедание, въпреки заплахата на завоевателите от Римската епоха. Римският император Деций повдига гонение срещу християните, което продължава до 380 г. От тази година християнството се утвърждава като официална религия на остров Крит.
След освобождението от римските завоеватели Църквата е в разцвет до 824 г. От 824 до 961 г. остров Крит е завладян от нови нашественици - сарацинските пирати. От 1211 до 1669 г. е периодът на венецианското царуване. Духовенството е подложено на гонение, утвърден е епископ на Католическата църква. Манастирите и монасите са на стража като отбранителни крепости в защита на православната вяра, предана на византийските традиции.
През последните 150 години, между 1520 и 1660 г., венецианците са по-лоялни към местното население. Заплашени от нападение на турците, венецианци и критяни се обединяват срещу общия враг и като резултат на това се явяват новопостроените манастири и църкви, възстановени са старите. Възражда се духовният и културен живот. На територията на Средиземноморието добива известност Критската иконописна школа, намираща се в Ираклион. Известна е под името Хандакас. Високото ниво на това изкуство се изразява в изографисването на църкви и рисуване на икони. Тези икони се разпространяват в Атина, западните острови в Гърция, на Балканите и в Русия. Известен иконописец от тази епоха е Михаил Дамаскин.
След завладяването на Крит от турците през 1669 г. разцветът на духовния и културен живот секва. Манастирите и църквите са унищожени или се използват за други цели. Православни сгради са превърнати в джамии или са използвани за военни нужди. Запазват се само някои големи манастири, които могат да плащат високите налози. Мнозина загиват мъченически, за да не приемат мюсюлманството. Митрополитът на Крит и почти всички епископи са зверски изтезавани на 23 юни 1821 г. Те са канонизирани за светии на Критската църква.
След освобождаването от турско владичество през 1898 г. Критската Църква става автономна и влиза в юрисдикцията на Вселенската Патриаршия.
Критската архиепископия се състои от 8 митрополии. Понастоящем на острова има около седемстотин храма, манастири и параклиси. От стоте съществуващи манастира действащи са двайсет и пет.
(Следва)
Църквата "Св. Николай и св. Атанасий" в град Свети Николай
Църква "Св. Троица" в град Св. Николай
Мощи на св. Игнатий Богоносец, св. Нектарий и св. Модест от църквата "Св. Троица"
Вътрешността на храма
Стенопис на олтарната стена на църквата "Св. Троица"
Стенопис "Рахил плаче за децата си" на западната стена на църквата "Света Троица"
Стенопис на олтарната стена
Иконостасът
Източник: http://www.svsedmochislenitsi.com