Беше зима. Една студена вечер, както си седяхме, видяхме да вървят по пътя бременна жена и мъж. Когато стигнаха до нас, те ни помолиха да ги приютим. Разбира се, аз веднага приех, но другарите ми мислеха другояче. Помолих ги поне един път да се съгласят с мен. Е, съгласиха се, но трябваше непознатото семейство да остане в обора при овцете. Всъщност, двойката ни беше непозната тогава, но сега всички хора знаят, че това са били Дева Мария и Йосиф.

И така, те останаха в обора. През нощта на тъмното небе изгря звезда. Звезда, която се отличаваше от другите. Звезда, по-ярка и от най-ярките. След време видяхме ангели – истински ангели да летят към нашия обор! Уплашихме се и решихме да видим какво става. Като приближихме, дочухме бебешки плач. А там, в нашия обор, сред овцете, се беше родил Иисус, Божият Син.

Овцете блееха ли, блееха, а Дева Мария прегръщаше своята Рожба. И така, ние, овчарите, станахме свидетели на едно истинско чудо. Когато видяхме, че влъхвите носят дарове, решихме и ние да подарим нещо на Иисус. Остригах една овца и занесох вълната на жена си да изтъче одеяло. На сутринта го дадох на младата Майка. Тя ми благодари и веднага зави Иисус с него.