Всяко раждане е нов живот. И още от самото раждане всеки човек поема по своя път. По пътя на християнството ние трябва да се стремим към съвършенство. Макар и никой на Земята да не е напълно съвършен, ние имаме нужда от живи източници, които да ни водят към него. Това са Евангелието и житията на светиите. Така, четейки за земния живот на Господ Иисус Христос, трябва да се замислим, че макар и да е бил Човек като нас, от самото Си раждане Той е имал напълно благодатен и съвършен живот.

Всички ние знаем за нашия Спасител Христос, Който дошъл на земята, за да изкупи греховете на хората. Знаем и за Неговото свято раждане. Чували сме и сме чели за този чуден ден, в който нашият Месия се ражда по необясним и изумителен за нас, обикновените хора, начин. За този ден вярваме и знаем от Библията, родителите ни и много други източници. Знаем и че Той е нашият Небесен Цар, Закрилник и Утеха за измъчените ни и грешни души.

И като казвам Небесен Цар, нямам предвид онези, които са властвали на земята, онези, които са живели в охолство и разкош, а Цар на Царството Небесно, невидимо за човешките очи. За какво Му е богатство, като има благодат!? За какво Му е дворец, като е Господар на целия свят!? Дворецът е просто едно разкошна, но пуста сграда. Очите Му, пълни със скромност, не виждат нещата така, както ги виждат земните царе. Той е имал напълно смирен живот. И това се забелязва от момента на Неговото раждане.

За разлика от другите, земните царе, Той не е роден в красив и огромен палат, сред многолюден и богат народ, а в обикновена пещера. Увит бил в простички и скромни пелени, сред студ и пустота, където само дъхът на безмълвните и кротки животни са топлили новородения Младенец. И какво? Нима заради земното богатство се е родил и доброволно се е жертвал за хората? Или е търпял тези болки и мъки заради разкоша, уюта и материалното благополучие?! Не, разбира се! Той не е Цар като царете и не е материално богат като тях, Той е духовно богат. Неговата цел е била само една – да изкупи греховете на всички нас.

И нека се замислим – ние как Му се отблагодаряваме за Неговата милост и благодеяния? Не очаква Той от нас земни блага, богатства и материални ценности, а любов, смирение и вяра, но най-вече - упование в Неговия промисъл. За да можем по нашия дълъг път, изпълнен с изпитания и изкушения, да се справим, редом с Богородица, ангелите и светиите. И когато стигнем до края на своя път, нашата душа да полети към Царството Небесно, при своя Небесен Цар.

Затова, когато на 25 декември празнуваме светлия празник на Рождество Христово, да си спомним за Неговото раждане, за смирението Му и за Неговата саможертва. И макар Неговата корона да е невидима за грешните и заблудени очи, Господ Иисус Христос е Цар на Царството Божие, Цар на всички ни, Цар на всичко живо.