Това се случило много отдавна в една тъмна и студена зимна нощ. В мрачината  се виждали само двама пътника, тръгнали за някъде, и леко проблясващи малки звездички. Но въпреки тъмната и студена нощ, пътниците продължили пътя си. Но накъде ли? Пита се всичко живо около тях. 

Най-накрая двамата  спрели пред една малка овчарска колибка. Тъкмо тогава овчарите се показали иззад една долчинка. Тогава станало чудо! На небето се показала звезда, по-голяма от всички други.

Овчарите много се учудили, ала след това от кошарата се чул детски плач. Те се запътили към кошарата, за да разберат какво се случва там. Бързо стигнали и влезнали в кошарата. И какво видели! В кошарата стои една жена, държаща в себе си малко бебе, а до нея един висок мъж. Двамата пътници се казвали Йосиф и Мария, а малкото бебе в нейните ръце се казвало Иисус. Овчарите се досетили, че се е родил Спасителят. Майка му Дева Мария станала Света Богородица, защото тя родила нашия Спасител Иисус Христос. След това идвали да му се кланят много хора. А в тихата нощ се чували дивните песни на малките ангелчета: „Роди се Спасителят, Спасителят наш, да ни пази Той от лоши дела и от лоши хора. Да бъдем добри и смирени, това иска Той от нас.”

И тогава онази звезда я нарекли Витлеемска, а денят, в който се родил малкият Иисус – Коледа.