Светият митрополит Нектарий, който починал още през 1920 година, служил повече от седмица в храма в наши дни!

Знаем, че св. Нектарий е почитан в Гърция като велик чудотворец. Че в Елада има дори народна поговорка: „За свети Нектарий няма нелечими болести“. Преди няколко години жителите на едно от планинските села в Егина останали без свещеник.

Времето минавало, а нов свещеник така и не назначавали. Накрая настъпил Великият пост и селяните се разтревожили.

В Гърция през първата и последната седмица на Светата Четиридесетница се прекратяват работата и ученето – Елада се моли. Навсякъде знамената се спускат, в знак на траур за разпнатия Христос, хората всекидневно стоят на дългите великопостни служби, обикалят с литийни шествия цялата енория, постят строго, без олио, а някои дори и въобще не ядат. За енорията е нещо немислимо да остане по това време без свещеник.

Като се посъветвали, селяните решили да изпратят молба до архиерея на епархията. "Владико свети, - молели жителите на селото, - изпратете ни свещеник поне през Страстната седмица и Пасха, за да можем достойно да се приготвим, да се покаем, да се помолим и радостно с целия свят да посрещнем светлото Христово Възкресение. Не ни оставяйте сираци, Владико свети, не забравяйте за нашата скръб. Изпратете ни йерей, когото Ваше Високопреосвещенство благослови“.

Епископът прочел писмото и на следващото епархиално събрание наред с другите въпроси огласил молбата на миряните от селото в Егина: „Кой ще може, отци, да отиде в това село?“ Но всеки от присъстващите обяснявал, че е зает и изброявал причините, поради които няма да успее да отиде. След това събранието минало към други въпроси и писмото на планинците се оказало затрупано с куп други книжа. А след това просто забравили за него поради многото грижи и приготовления за наближаващата Пасха.

Настъпил накрая Великият ден Възкресение Христово, което в Гърция се чества изключително празнично и тържествено. Православието е официалната религия в Елада и освен това тук Великден е и държавен празник.

Минала първата празнична седмица, епархиалните служители се върнали на работните си места и скоро след това архиереят намерил на масата си ново писмо от планинското село. "Владико свети! – пишели селяните. – Нямаме думи, за да изкажем цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско участие и помощта за нашата енория. Винаги ще сме благодарни на Бога и на Вас, Владико свети, за благоговейния свещеник, когото ни изпратихте, за да посрещнем Пасха. Никога не ни се беше случвало да се молим с такъв благодатен и смирен Божий слуга..."

Следващото епархиално събрание архиереят започнал с въпроса: „Кой от свещениците е ходил в селото, от което ни бяха изпратили писмо?“ Всички мълчали, никой не отговорил, тъй като никой не бил отишъл да служи в планинското село. Голямо недоумение и горещо любопитство обхванало епископа. След няколко дни каменистите планински пътеки на острова се обвили в прах – в загадъчното село нахлул архиерейски кортеж. За първи път в това забравено село пристигал владика с пищна свита. С пасхални козунаци, плетени хлябове, боядисани яйца и цветя ги посрещнало цялото село, от малък до голям, и тържествено ги въвели в малкия старинен храм.

В Гърция всички гръцки свещеници се смятат за държавни служители и всеки е задължен да се запише в църковната книга, дори ако само веднъж е служил в храма. Архиепископът целунал храмовата икона и веднага влязъл в олтара. През отворените Царски двери всички видели, както той взел книгата и се приближил до тясното прозорче. Прелиствайки бързо страниците, той прокарал пръст по последния ред. "Нектарий, Митрополит Пентаполски" — красиво с мастило пишело там. Владиката изпуснал книгата и паднал на колене.

Известието за великото Божие чудо като гръм от небето поразило всички, които били в църквата! Продължителната звънтяща тишина била прекъсната от вихрушка преляли емоции. Хората падали на колене, вдигали ръце нагоре, прегръщали се, плачели, благодаряли със силен глас на Бога и на свети Нектарий. Чак сега всеки от присъстващите започвал да разбира какво се е случило.

Господ Вседържител чул плача и стенанията от сърцата на Своите верни овци, потопени в скръб в далечното малко село на върха на планината и им изпратил великия пастир от Царството Небесно. Земният владика поради немощ забравил за повереното му малко стадо, но Владиката на небето и земята не забравил за него.

Цяла седмица през 2001 година свети Нектарий, който починал през далечната 1920 година, бил жив, бил с простодушните овчари и с техните семейства, служил в храма, водел ги на литийни шествия, възглавил  тържественото траурно шествие в нощта на Разпети Петък, пял заедно с тях химни и молитви, изповядвал, утешавал, наставлявал. Никога и от никого те не били чували такива думи за Бога. Изглеждало сякаш този духовен старец с мек глас Го познава лично.

Едва тогава народът разбрал защо през цялото това време неземна радост препълвала сърцата. Защо сълзите на покаяние и умиление течали като река и никой не ги сдържал и не се стеснявал. Защо не им се искало да ядат, не им се искало да спят, а само да се молят с този дивен добър отец. Иконата на свети Нектарий стояла на почетно място в техния храм, но никой от тях не го познал. Господ го скрил от тях.

Снимки: http://www.pravoslavieto.com