ЗА МЪЛЧАНИЕТО

        Да замълчиш е наистина плод и резултат на царско и благородно възпитание. Този, който се е научил да мълчи, той се е научил и да говори. Защото мълчанието е продукт на разумност не по-малка от тази на разумното говорене. Така онзи, който не знае да замълчи, той дори не може да събеседва. За младежа особено, мълчанието създава безопасно обкръжение; и най-вече когато той чува другия и не се смущава, нито му отговаря с непристойни думи. Дори и ако словата, които чува, да не му харесват, той трябва да ги приема и да чака събеседникът си да свърши.

Нито трябва веднага да изрича своето несъгласие, но, както казва Есхинис, трябва да му даде време. Може пък другият да поиска да добави още нещо към изказаното или пък да се поправи, или сам да го отрече. Тоест хората, които веднага прекъсват другите, нито умеят да чуват, нито да биват чувани; те говорят на тези, които говорят едновременно с тях и така се стига до ситуация, в която се отнасят зле с другите (Плутарх).

        „Мълчаливостта е майка на вниманието, халка за вратата небесна, ключ към Рая“ (св. Йоан Лествичник).

        Мълчаливостта е показател за благоразумност; а и тя сама по себе си няма как да доведе до съжаляване (за мълчанието). Дори и тези, които нямат образование, мълчанието ги превръща в разсъдителни и скромни хора. По-благо нещо е да мълчиш, отколкото да говориш и блажен е онзи, който е намерил и е запазил този райски ключ. По-добър е този, който мълчи, отколкото онзи, който говори, дори и правилното да казва. Когато жена мълчи, тя носи най-хубавата украса. Научи се да мълчиш, защото е по-добро нещо от това да говориш.

        „Притчата казва, че мълчанието е безопасна похвала. Този, който пази своята уста, опазва душата си далеч от скърби. От затворена уста произтичат само хубави неща. Мълчаливият и умен човек се удостоява с големи почести. Има такива, които само говорят и не биват харесвани. Но има такива, които мълчат и биват намирани за мъдри“ (Сирах). „Говори тогава, когато имаш да кажеш нещо по-добро от това да замълчиш. Обикни тишината (исихията); там мълчаливостта е по-добра от думите“ (св. Григорий Богослов). Мълчанието не предизвиква ни жажда, ни скръб, ни болка. От тези, които са замълчали, никой не се е разочаровал. От онези, които са заговорили, твърде много от тях са съжалили. Да сдържа някой езика си е нещо достойно както за възрастен, така и за млад.

        Затова на думите си направи мяра и теглилка, а на устата си – резе, което да я държи затворена. Ако имаш някоя разумна мисъл да кажеш, открий я на ближния си; ако не, по-добре си затвори устата с ръка. Соломон се молел Бог да сложи резе на устата му и да запечата устните му.

        Давид търсел „затвор за своята уста и яка порта за своите устни“.

        Мълчаливостта на езика е като дървото на живота. Сиреч този, който го пази, се изпълва с Дух Светий. Смъртта и животът са на върха на езика. Тоест тези, които я владеят, се радват на нейните плодове.

        Много е добро мълчанието, което се запазва тогава, когато трябва. То не е друго освен майка на премъдри мисли. Благият дух избягва многословието.