Когато пречистата Дева навършила три години, праведните ѝ родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Анна събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.

Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Анна:

„Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: „Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар“.

Светата Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и, за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Света Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Анна, майката на Пресвета Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на Пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Свещеното Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Свещеното Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. „Дух Светий - говори свещената песен - осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна“.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Пресветата Дева им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Светия Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Иконата „Въведение на Божията майка“ представя тригодишната света Отроковица, възкачваща се по стъпалата и влизаща в храма. Изобразеното на тая икона събитие трябва да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божий, от млади години да ги учим на молитва и слушане на Свещеното Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Из църковните песнопения за празника:

Тропар, глас 1

Днесь благоволения Божия предображение / и человеков спасения проповедание / в храме Божии ясно Дева является / и Христа всем предвозвещает. / Той и мы велегласно возопиим: / радуйся, смотрения Зиждителева исполнение.

(Днес на Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение,
Дева в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички;
Тъй и ние велегласно да възгласим:
радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя).

Кондак, глас 4, подобен: Вознесийся

Пречистый храм Спасов, / многоценный чертог и Дева, / священное сокровище славы Божия, / днесь вводится в дом Господень, благодать совводящи, / Яже в Дусе Божественном, / Юже воспевают Ангели Божии: / Сия есть селение Небесное.

(Пречистият храм на Спасителя, многоценният чертог и Дева,
свещеното съкровище на славата Божия,
днес се въвежда в дома Господен,
съпровождана от благодатта на Божествения Дух;
нея възпяват ангели Божии: тази е небесното селение).