svfanurii02 Всемирното Православие - ЖИТИЕ, СЛУЖБА, КАНОН И АКАТИСТ НА СВ. МЪЧЕНИК ФАНУРИЙ fanurii2 Всемирното Православие - ЖИТИЕ, СЛУЖБА, КАНОН И АКАТИСТ НА СВ. МЪЧЕНИК ФАНУРИЙ Този бляскав Христов поборник и непобедим мъченик, дивният Фанурий, не е известно откъде е родом, кои са били родителите му и в кое време е живял, пред кои царе се е подвизавал и борил за вярата Христова. Защото житието му се е загубило по време на турското робство, когато и много други неща са изчезнали и изпаднали в неизвестност.

Само това се знае, че по времето, когато агаряните завладели прочутия остров Родос поради нашите грехове, управителят на острова пожелал да възстанови стените на града, разрушени при обсадата. Извън крепостта, на няколкостотин метра южно от нея, имало развалини от огради, които според мълвата били от първата крепост. Тъкмо от тия развалини агарянинът наредил да се събират камъни за градежа. Докато копаели и разравяйки онова място, открили прекрасна църква, но и тя била в по-голямата си част разрушена. Като разкопали до пода ѝ, открили и много икони – все разрушени и заличени, а само иконата на св. Фанурий била здрава и сияйна, сякаш била нарисувана същия ден.

   И тъй, след като бил открит онзи всечестен храм със светите икони, дошъл преосвещеният архиерей на областта на име Нил, човек свят и учен, и разчел надписа на оная икона, който гласял: свети Фанурий. Иконата имала следния вид: светецът е облечен във военни дрехи, на възраст съвсем млад; в дясната си ръка държи кръст, а в горната част на кръста гори свещ; наоколо по иконата има изобразени 12 сцени от мъчението: светецът на разпит пред владетеля; или е ограден от много войници, които го удрят с камъни по устата и главата; или е проснат на земята и войниците го бичуват; или лежи гол и с железни нокти разкъсват месата му; или стои в затвора; или пак е изправен пред тиранина на разпит; или го обгарят с факли; или го измъчват върху колелото на мъченията; или е хвърлен между зверовете; или са го затиснали с огромен камък; или стои пред истуканите и държи в ръцете си запалени въглени, и един дявол във въздуха плаче и ридае; или светецът е прав сред голяма гора и се моли, а ръцете му са вдигнати към небето.

   От тези именно 12 мъченически сцени, изобразени върху иконата, епископът разбрал, че светецът е мъченик. Тогава този добър и благочестив архиерей веднага изпратил представители пред господарите на областта, за да им дадат тоя храм да го обновят, но те не пожелали. Тогава сам епископът лично отишъл в Цариград и взел позволение да обновят храма. Така той бил изграден, както и днес се вижда, извън стените на крепостта и станал причината на много чудеса, от които ще разкажа едно в уверение на всички, за да се възрадвате вие, които обичате и почитате светеца.

   В онова време остров Крит нямал провославен архиерей, а латинец, защото бил под венецианска власт, а те с лукавство не позволявали да се постави нов архиерей – ни митрополит, ни епископ – когато предишният умирал. Лукавството имало за цел след време да могат да обърнат православните към папското учение. И тъй, които православни искали да приемат свещения сан, отивали в остров Китира и там се ръкополагали. Така веднъж трима дякони тръгнали от остров Крит и дошли при епископа в Китира, а той ги ръкоположил за свещеници. Когато обаче се връщали в родния си о.Крит, в морето били нападнати и пленени от агаряните, които ги отвели в Родос и ги предали пак на агаряни.

 А нещастните новоръкоположени свещеници ден и нощ оплаквали съдбата си. Там те чули за големите чудеса на св. Фанурий и веднага почнали с горещи сълзи да се молят на светеца да ги освободи от тежкото робство. А понеже били разделени между господарите, които ги владеели те решили всеки поотделно да отидат и да се поклонят в храма на светеца. И отивайки, по Божия воля, те се събрали тримата и заедно паднали пред иконата на светеца, мокрейки земята с потоци сълзи, за да ги освободи от ръцете на агаряните. После си тръгнали малко утешени и всеки отишъл при господаря си с надеждата, че ще намери милост, както и станало, защото светецът се бил смилил над сълзите им и бил чул молбата им. И през оная нощ той се бил явил на агаряните, които ги владеели, и им заповядал да оставят рабите Божии да отидат и се поклонят в неговия храм. Но агаряните помислили, че това е някакво чародейство и поставили свещениците във вериги и ги подложили на мъчения. Но светецът дошъл през нощта и им свалил веригите, като ги насърчил с думите, че на другия ден непременно ще ги освободи. След това се явил на агаряните и строго ги смъмрил като казал, че ако на другия ден те не освободят свещениците, ще видят силата Божия.

Тогава светецът си отишъл и - о, чудо! – всички, които били в ония три къщи, малки и големи, се събудили слепи и парализирани, измъчвани от най-остри болки. И както лежали и не могли да станат, извикали сродниците си и се посъветвали какво да сторят. Така решили да изпратят да доведат пленниците, а когато нещастните трима свещеници дошли, те ги попитали дали могат да ги излекуват. Онези отговорили: “Ние ще помолим Бога, а Той да стори така, както Му е угодно”. А светецът и третата нощ се явил на агаряните и им рекъл: “Ако не изпратите в моя храм писмено уверение за освобождаването им, нито здраве ще имате, ни жадуваната светлина”. Тогава ония пак се посъветвали с роднини и приятели и всеки един от тях изпратил освободително писмо за своя пленник, като ги поставили пред иконата на светеца. И о, чудо! Докато пратениците се завърнат от храма, предишните парализирани и слепи люде се видели здрави. Те се удивили от това и освободили свещениците, дали им пари за завръщането, любезно ги изпратили да си отидат по родните места. Тогава те прерисували иконата на св.Фанурий и я взели в своята страна, и всяка година почтително празнували паметта на светеца. По неговите свети молитви, Христе Боже, помилуй нас. Амин!

Житие  на  свети великомъченик  Фанурий

   Не се знае, кога светецът се е представил пред Господа, защото не е известно, кога е бил обезглавен, а не е запазено и името на града.

   През 1500 г. овчари пасели стадата си в една долина на стръмна планина. През всичкото време се виждала на върха светлина, която никога не загасвала. Когато овчарите спечелили доста пари, мислели да се върнат по своите домове, които били много надалече. Трима от най-смелите, смятайки, че на върха има някакво съкровище, се вързали с дебели въжета, а другите им помогнали и се изкачили на онази височина. Там имало една пещера, в която се намирали светещи мощи и горял голям пламък, същият, който през всичкото време виждали овчарите. На гърдите на светите мощи имало животинска кожа, върху която бил написан целият живот на светия великомъченик Фанурий, който предаваме по-надолу.

   В града имало един голям търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий, който бил 12-годишен. Както бил обичаят, той изучавал философия, бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като всички други в семейството. Майката била добра и красива. Имала всичко, от което се нуждаела, но нямала право да се интересува от пари и стока. Съпругът ѝ бил нападнат, ограбен и убит. Длъжниците, разбрали за станалото, дошли да искат това, което не им се пада, защото сами били длъжници.

   Така за късо време майката на Фанурий обедняла, останала само с една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства да се изхранва с 12-те си деца. Един ден Фанурий казал на едно момче, че майка му е светица, защото цял ден плаче и се моли, а той, братята и сестрите му имат храна и са добре гледани, докато тя се облича с все по-стари дрехи. Децата не я сърдели, но тя по цял ден плачела. Тогава приятелят му казал следното: "Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следния ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не!”

   Тогава Фанурий я издебнал и вечерта, след като майка им ги нахранила и поставила да си легнат, сигурна, че всички деца вече спят, си умила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито свети Фанурий никога не бил виждал, и излязла. Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно нощно заведение, където повечето хора били пияни. Майка му танцувала в този нощен локал и имала първата роля. По време на играта пеела, плачейки, защото не искала децата ѝ да разберат с какви жертви спечелва храната им, за да може през деня да бъде с тях. Хората в заведението я смятали за пияна и в това положение била още по-красива. Тогава Фанурий се качил на трибуната и извикал силно: ”Мамо!” При гласа на сина си, от ужас и от болка, че е разкрита от него майката паднала на пода.

 Излязъл от заведението Фанурий, веднага напуснал града и отишъл на брега на една голяма река, която била не съвсем близо до оня град, защото краката му се изпонаранили от камъните при отчаяното му бягство. На брега на реката видял пастири, които искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите си заминали по своите места и Фанурий останал сам на брега. В онази пустиня пребивавал стар пустинен жител, който цели 65 години не бил виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен, дал му една тояжка и казал:  „Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда!”

   Макар че от килията на светеца до брега на реката имало три дни път, като се слезе по много стръмен склон, с Божия помощ светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: ”Ела при мене, Фанурие!” Момчето останало на място, като чуло името си и казало: ”Нима ти познаваш моя баща?” Старецът потвърдил това. "Ако ти знаеше и майка ми, по-добре е да остана тук да ме изядат дивите зверове!” Светията се чудел и нищо не отговорил и пак по чудо се изкачили на планината за един час, а  пътят пеша не можел да се мине за осем дни, защото бил много каменисти стръмен. Тук, в пещерата старият светец трябвало да се бори със суровия нрав на Фанурий, за да го направи християнин и същевременно да го накара да прости на своята майка. След кръщението Фанурий взел позволение да отиде в града, за да получи прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града, той разбрал, че майка му през онази нощ не само припаднала, но и умряла. Братята му пък били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.

Фанурий се върнал в пустинята без всякаква връзка със света и толкова напреднал духовно, че надминал и пустинника в пост и молитви, бидейки много милостив, правел градини и ги обработвал. Той хранел и пътниците, носейки на рамената си и вода за пиене. Хранел се отначало всеки трети ден и вземал толкова намокрен хляб, колкото  можел да стисне с два пръста. Въздържал се да пие вода и сетне започнал да се храни само в съботен ден, и то твърде оскъдно. Често се причастявал със Светите тайни. Посещавал пустинниците в онази пустиня и се трудел да доставя с ръцете си корени за храна, както и да изкъртва камъни около килиите на пустинните жители, поради малкото земя наоколо, и да сее зеленчуци. А кой ще изкаже всенощните му бдения, зноя и студа, защото колибата му нямала покрив. Той молел Бога чрез това търпение да му даде след смъртта покрив в Неговото небесно царство. И толкова бил изпълнен с милост, че помирявал и зверовете, които се нападали помежду си. Той се грижел за тях, когато били ранени и им правел хубави леговища, тъй че неговият духовен отец често го сварвал легнал до някоя грамадна змия, която по време на съня пазела Фанурий да не бъде нападнат от някакъв друг звяр.

Той имал и дара да пази нападнатите в пустинята от мравките, като им заповядвал да се преселят в някоя пропаст далече и да не попречат на никой човек. Насекомите и големите страшни зверове, когато били нападнати от друг по-силен звяр, макар, че не можели да говорят, обръщали очи към колибата на Фанурий и веднага били спасявани. Заради това станал многообичан в цялата пустиня наоколо и по-далече, а всички жители на пустинята благодарели на Господа, че им е изпратил този предобър младеж, който и зверовете укротява, и човеците лекува.

В близост до онази пустиня имало един град, голям и красив, с много лоши хора, пълни с болести и лоши духове. На молбата на добрите да отиде и да помогне в неволите и болестите, светецът, макар че не искал да напусне пустинята, заради сълзите на страдащите и молбите на преподобните пустинници да бъде милостив, да пожали и да лекува, заминал за този град. И кой ще изкаже голямата му милост към бедните и специално към вдовиците и сираците, спомняйки си за своята майка и братята си! Заради това винаги се вслушвал в техните молби и лекувал най-тежките им болести, излекувал слепите, помагал на глухите да прочуят и немите по рождение да проговорят само с молитва и сълзи пред Бога. Не ядял, докато не се изпълнявала молбата му. Не си отпочивал на леглото и проливал толкова сълзи, че и дрехите му се измокряли от тях. Преблаженият говорел така:

   „Помилвай, Господи, тези измъчени, защото са Твои създания. Отвори очите им, за да виждат красотата на Твоето небе и дневната светлина, за да не се нараняват краката им от камъните, нито да бъдат срам за сродниците им!”

   Подобно се молел с много сълзи и за немите, за които казвал:

   „Разтвори, Господи, запечатаните им уста, просвети ума им, за да те славят и да Те целуват с устните си Твоя неръкотворен образ и със сълзите си да намокрят пътя към храма, та по този начин да се слави Твоето пресвето име!”

   За глухите се молел с още повече сълзи, говорейки:

   „Послушай ме, Господи, в този час и посети  сега и разтвори слуха на Твоите раби. Премахни тежестта на глухотата, за да чуват гласа на Твоите свети камбани, шума на колелата и всички земни звуци!”

   И толкова усърдна била молитвата му към Господа и плачел, а някога и езичниците плачели с него, като слушали молитвите му и виждали сълзите му. Толкова топла и усърдна молитва отправял към Господа, тъй че и кърмачетата се приближавали до него и с чистите си умове и още не проговорили му казвали: „Потърпи още малко, Фанурие, защото още малко и небесният Отец ще те помилва скоро, изпълнявайки твоите молби.” Така цяла година той вървял из всички краища на града, като лекувал, утешавал и учел на правата вяра. Дяволът пък, който ненавижда доброто, много се ядосал, защото светият Фанурий извеждал на правия път всички негови роби. Той се престорил на странник и се представил пред управителя на този град. Казал му, че един младеж е полудял и говори лъжи, за да бъде на негова страна целият град и да отстранят управителя, че всичко, извършено от него, не е с Божията сила, но с магии, за да бъде народът на негова страна и да махне управителя. Това говорели зломислещите лъжци, заблуждавайки  управителя, защото след идването на Фанурий не можели да вършат предишните злини. След много старания и лъжливи думи те принуждавали управителя да го хване и да му отреже главата. Но народът, който бил видял толкова чудеса от светеца, вдовиците, сираците и излекуваните, даже без съгласието на светеца, го изпроводили в друг град, като станал голям и невиждан плач, защото те се лишавали от добротата  на светеца и от голямата му безвъзмездна помощ. Заради това народът, който чрез Фанурий познал правата вяра, обявил 40-дневно оплакване с пост и молитва и не можел да се утеши, защото светецът не бил с тях.

   И във втория град светецът също така лекувал, наставлявал и укротявал зверовете, не приемайки дори хляб за своите трудове, а се хранел като в пустинята с корени. И пак вдигнал меч сатаната и управителят по съветите на приближените си също решил да го предаде на смърт, както в първия град. Народът с голям плач насила го изпратил в друг град, този път зад граница. В тези дни се случило там да умре единствената дъщеря на владетеля. Дни наред били викани знахари и гадатели и господарят бил решил да даде половината от владенията си на онзи, който ще оживи дъщеря му. Но не само че не я възкресили, но понеже били минали вече няколко дена, започнала да мирише. И макар да изливали аромати, да кадели тамян, миризмата достигала далече. Една от прислужничките на управителя му съобщила, че има един красив младеж, който лекува всяка болест, дори възкресява мъртви с молитва към Христа, за Когото е чула, че бил разпнат на кръст. Той не дава на болните никакви лекарства и не се докосва до тях и не приема за награда даже парче хляб. Като чул това, управителят проводил бързо да го доведат при него. Той му пратил царско писмо  и приготвил голямо угощение. Свети Фанурий не приел да отиде на кон, а пътувал пеша, макар че пътят бил тежък и се измъчил няколко дни по него. Той се представил пред управителя и бил заведен в стаята на умрялата. Тук позволил да останат само родителите, той и мъртвата, а народът да не влиза. Заплакал той пред Господа и усърдно се молил от сутринта до обед. Толкова сълзи пролял, че около него се образувала цяла локвичка от сълзи, а императорът и императрицата се чудели на голямата му доброта и силна молитва. В този момент светъл лъч се насочил към умрялата. Светецът тогава станал на крака, хванал ръката на покойницата и казал:

   „В името на Христа Разпнатия стани и се върни при своите родители!”

  И веднага момичето скочило на крака, махайки от себе си погребалните повивки, и  извикала с висок глас:

   „Велик е Фануриевият Бог, защото бях на дъното на ада измъчвана заедно с тези, които се покланят на идолите и бяха за присмех и измъчвани от дяволите. Адът ме измъкна вън от страх пред гласа на Фанурий. Велика е неговата вяра, татко, и велик е Бог на вярващите, а боговете на езичниците са демони!”

  Императорът искал да даде на светеца половината си царство, но той както винаги не приел нищо. Дадено било угощение в целия град. Императорът освободил робите и затворниците, защото това било наградата, която поискал свети Фанурий. Императорът пък и всичките му приближени, около 5000 души, пожелали да се кръстят и станали християни. Светецът тръгнал из града, лекувал и спасявал както и в другите градове.   

   Всички демони се озлобили против него и всички гадатели, защото били посрамени пред императора, че нито техните магии, нито техните усилия могли да възкресят мъртвата, а светецът направил това само с молитва. Поради това голяма клевета направили против Фанурий, наричайки го велик магьосник и казвали на императора, че той с магиите си най-напред убил дъщеря му и после се престорил, че я оживява, за да бъде избран от народа за император. Императорът се изпълнил с гняв и повикал всички свои невярващи съветници и всички, които били против Фанурий, и решил да му отсече главата. Но смятайки го за толкова велик, повикал всички палачи в града и хвърлили жребий трима от тях, най-свирепи да го убият. Те не искали да ядат, докато не си умият ръцете в кръвта на мъченика, и кой ще изкаже подигравките, замерванията с камъни, пробожданията на тялото с копия, изкъртването на зъбите, удрянето на плесници, заплюванията и удрянията по тялото с копия, слагането на оцет и сол в телесните рани, изкълчванията, отрязването на ръцете, пръстите на краката, на ушите, така че кръвта от лицето, съединена с тази от краката мокрела земята, по която вървял. Всеки езичник се надпреварвал как по-люто да го мъчи. А светията се молел на Господа като свети мъченик Стефан, казвайки: „Прости им греховете, защото не знаят що правят. За мене много по-ценен е мъченическият венец, за който им благодаря.”

  Заради това настанал голям плач между християните и между излекуваните от светеца, че бил така грозно мъчен за добрините си, но св. Фанурий бил весел, че по-скоро отива при възлюбения Христа. Така 19-годишният светец тръгнал за мястото на осъждането с голяма радост, стигало му странстването по тази земя. Отстрани вървели християните и излекуваните, вдовиците и сираците, викайки и през плач: ”Как ще изгубим този, който ни намери, как ще се затворят прекрасните очи на този, който отвори слепите ни от рождение очи? Как ще се затворят медоточните уста, които на нас, немите и несловесните, ни възвърнаха говора! Как ще се запушат ушите на този, който се омилостиви от нашия плач и мъка, който показа милост към сираците, пожали вдовиците и донесе радост на лицата, които не познаваха друго освен тъга и сълзи?” Кой ще изрази техния плач, болезнени слова, защото и от страна на езичниците били пролети сълзи? Но и враговете му били много и викали по-скоро да се свърши с този магьосник и противник на императора.

   Свети Фанурий помолил за позволение да направи последната си молитва и се молил така:

   „Господи, Боже наш, Който милваш плачещите и молещите се! Направи щото всеки, който направи пита или торта с елей и захар и я раздаде на бедните, да бъде чут и спасен от всяка заслужена мъка, която има. Това да бъде за прощение на греховете на моята майка, която умря грешна!”

   И от небето се чул тогава гръм и от облаците се чул гласът Господен:

   „Да бъде, Фанурие, според думите ти. Всеки, който те призове на помощ, ще бъде чут от Мен и ти ще бъдеш помощник на намиращите се в нужда!”

  Тогава невярващите, които викали против него, виждайки чудото, поискали да бъдат кръстени и да ги направи християни. Но светецът нямал дори вода със себе си. И втори път се помолил на Господа да помогне на тези, които желаят да приемат Христовата вяра. И, о, велико чудо! Започно да вали само върху тези, които поискали да се кръстят. Макар че се намирали до тях, невярващите езичници не били намокрени нито с капка вода. Между кръстените били и тримата палачи, които сега не искали да го посекат. Тогава светецът им обещал, че като изпълнят повелята на императора, ще бъдат днес с него в рая. И хвърлили жребий кой да му отреже главата. Плачът на палачите бил по-горчив от този на християнския народ, защото думите им били преизпълнени със съжаление, че са отнемали живота на хората, а светецът им дал живот; че те отнемали хляба на вдовиците и сираците, а светецът се грижел за тях и ги жалел; че той излял потоци от сълзи, а те – невинна кръв. Светецът проливал сълзи за всички нещастни. Сетне светецът сложил главата си на дръвника. Но след отрязването на главата му тя обикаляла около трупа и говорела. Така Господ Иисус Христос прославя тези, които вярват в Него.

   Когато народът се връщал, някои езичници викали, че се избавили от светеца. А обърнатите в правата вяра и старите християни горко плачели, обвинявали императора за непризнателността му и му говорели: ”Забрави ли възкресяването на твоята дъщеря? Оздравяването на болните и бесноватите? Защо се разгневи против онзи, който не ти взе възнаграждение и донесе мир в твоите предели?”

   Изплашил се императорът и заповядал да убият тримата палачи. Първият не бил утвърден съвсем във вярата и се страхувал. Тогава светият мъченик се явил пред очите на всички в ореол, като всички от века светци, облечен в римски военни дрехи, с къдрава черна коса, хванал в ръка голяма запалена факла. И голям страх нападнал върху императора и върху лъжливите му съветници, изплашени, да не би светецът да ги вземе от този живот и да им заплати за несправедливостта. След като първият палач бил посечен, слязъл венец от рози върху главата му, която цяла се изпълнила с благоухание. И тялото му, макар че преди много време проливал невинна кръв, заради неговата вяра и обръщането му към Христа, станало мироточиво.   Същото станало и с другите палачи. Техните трупове били погребани на един площад и всеки, който обърнел очи към тези места, получавал помощ и спасение.

  Оттогава не се знаело какво е станало със светите мощи на светия мъченик Фанурий, докато той не пожелал отново да се яви през 1500-ната година след Христа, както се казва в началото.

  Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато те търсели от него помощ и правели погача или торта и молели светеца за това, от което се нуждаели. Заради това и той се нарича бърз помощник, защото тези, които имат голяма вяра и не се съмняват, получават бърза помощ от светеца. Прави се пита 9 пъти и се раздава на сиромаси. А след като се получи помощта, се прави за светеца голяма пита със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца.

  Паметта на този свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август. Питите могат да се правят всеки ден, освен в неделя.

  Много са чудесата на светеца след отиването му от нас, както към тези преди нас, така и към нас, които ни е удостоил да го празнуваме и да го поменуваме с пита или торта, защото е доказано, че на тези, които го призовават с вяра, се явява или сам светецът, или получават избавление според молбата им. Амин!

  Свети Фанурий да не ни презре и да ни помогне при всяка молба!

  ( Превел от румънски ръкопис архимандрит Николай – София)

 ( На румънски преписано от ръка от Щефания по паспорт Надежда Чупетловска – гр. Добрич.)

                            

СЛУЖБА

на светия славен великомъченик

Фанурий Новоявения

   На 27 август празнуваме паметта и намиране на иконата на светия славен великомъченик Фанурий Новоявения, станал известен на о. Родос, през  около 1500 г. след Христа

   На вечернята,  след предначенателния псалом, стихословим Блажен муж. На Господи воззвах поставяме стихове 6, и пеем стихири подобни.

   Глас 4: Дал еси знамение. Стълб на благочестието и непобедим воин те знаем ние, вярващите, славни Фанурие, новоявил се в Църквата, която осияваш като звезда и осветяваш целия свят, затова Христос Господ, Който седи във висините, те яви на верните, дотогава останал скрит.

   Обладан от стремеж, ти си постигнал върховното от желаните неща, всевъзпявани, удостоил си се със светлина и просветляваш всички, които те възхваляват, и откриваш скритото като явно, мъчениче Фанурие; затуй се събираме край почитаемата ти икона и в нея съзерцаваме страшните ти мъчения.

   Богоспасяемият твой град Родос се радва за намирането на иконата  и на светия ти храм, защото те придоби за велик избавител и закрилник; слави те за множеството чудеса, които даряваш на идващите при тебе, и празнува честния ти празник, страстотерпче Фанурие, молитвениче за нашите души.

    Слава на Отца и Сина и Светия Дух: Глас 6: Дивни и странни чудеса Господ винаги извършва чрез Своите светии заедно с тях. В по-ново време Той показва и дивния сред мъчениците Фанурий, сияещ като ново слънце с чудесата си. Към него и ние отправяме песен и казваме: радвай се, новоявена звезда на Христовата църква и украшение за мъчениците; радвай се, твърди поборниче на Христа, скрит за дълги години в земята, с намирането на твоята икона бе явен на света от подвигоположника Христа; радвай се, гордост на родосци и винаги готов застъпниче за вярващите. Не преставай да се молиш на Христа за ония, които с вяра и копнеж почитат честната ти памет.

   И сега и всякога, и во веки веков. Амин!: Богородичен /Догматик/: Кой не ще те ублажава, Пресвета Дево? Кой не ще възпее твоето раждане без мъж? Защото единородният ти Син, просиял от Отца извън времето, Сам Той произлезе от тебе,  въплътил се неизказано, бидейки Бог по естество и по естество стана човек заради нас, без да се разделя на две лица, но се познава лесно в две естества. Него моли, свята, всеблажена, да бъдат помилвани  душите ни.

   Вход. Свете тихий. Прокимен на деня и чтенията /Паримийник, с …/.

   На литията, стихири самогласни.

   Глас 1: Тялото ти виждайки да гори и да не изгаря, нечестивците отсякоха главата ти, Фанурие славни. После видяха небесната светлина до божествените ти останки и преиначено говореха, че от небето било запалено. А блажената ти душа излетя и възлезе в светозарните селения на вечния Цар, увенчана с победни венци и молеща се за празнуващите с благочиние светозарния ден на твоя подвиг.

   Глас 1: Никифорова: Яви се днес благодатта на твоите чудеса, Фанурие предивни мъчениче Христов, при намирането на всечестния ти храм и на божествената ти икона, която пленници избавя, болести прогонва и изпълнява просбите за спасение на всички, които с вяра прибягват към тебе. Затуй и за нас, които с любов извършваме твоята памет, изпросвай от Бога с благоприемните си молитви към Него освобождение от злините и прошка на греховете.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух: Глас 5. Никифорова: Днес светоречивите думи на Давид се изпълниха над тебе, многострадални Фанурие, че паметта за праведника е вечна; защото макар и да са били дълго време неспоменавани всечестното ти име и славните ти мъченически подвизи, но на небето те са били помнени, а на земята вече с намирането на божествения ти образ ние с похвали извършваме славната ти памет и горещо ти се молим: ти имаш дръзновение пред  Христа - спомняй си за нас, които те възхваляваме, по твоите молитви към  Него, избавяй ни от беди и скърби.

   И сега и всякога и во веки веков. Амин!:

   Богородичен: Ублажаваме те, Богородице Дево, и славим те по дълг ние, вярващите, като непоколебим град, неразрушима стена, твърда закрилнице, прибежище на душите ни.

   На стиховните – стихири подобни: Глас 4: Яко добля в мученицех: Като роза всеблагоуханна, сияещият в слава прочут Родос като те намери, радва се за благоуханията на твоите чудеса, с които се изпълни, Фанурие, и вечно те прославя, и прибягва към твоя покров, покланяйки се благочестиво на лика, на иконата ти и на белезите на чудесата ти, които Бог ти дари.

   Стих: Дивен е Бог сред Своите светии. Удивиха се всички на ненадейно видените страдания по твоя честен образ, които много години бяха неизвестни, божествени Фанурие, и затуй прекрасен храм издигнаха и го украсиха, възхвалявайки с божествени песнопения Бога, прославил те с множество чудеса и благост, славни мъчениче.

   Стих: Към светиите , които са на земята и към твоите избраници, към тях е всичкото ми желание.  /Пс. 15:3): Животът му оставаше неизвестен на човеците, познат само на нашия Бог, и иконата му отлично показа, какъв е бил пред Бога – явен победител на нечестивия и честен страстотерпец, когото възпяваме и славим с любов като най-смел поборник.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух, глас 8: Звезда пресветла изгря над земните предели днес и освети душите на вярващите, защото Господ разкри скрития в Родос божествен храм, имащ за обител великия сред мъчениците Фанурий, славния непобедим воин. Като го богохвалим с песни, нека го молим да се застъпва за нас, които с вяра извършваме вечночтимия му  и божествен празник.

   И сега и всякога и во веки веков. Амин!:

   Богородичен: Владичице, приеми молитвите на твоите раби и ни избави от всяка нужда  и печал.

   Отпустителен, глас 4: Небесно пение бляскаво се пее на земята, весело сега празнуват неземен празник ангелските множества с химни свише, а долу Църквата благохвали подвизите и небесната ти слава, която си получил с твоите трудове и мъки, славни Фанурие.

   Богородичен:  Богородице, Дево.

   И благословение на хлябовете. И отпуст.

НА  УТРЕНЯТА

   След I стихословие, Седален, Глас 1, Гроб Твой,  Спасе: Великия поборник Фанурий всички верни да възхвалим – храбър воин и славен мъченик, скрит през вековете, когото Господ сега яви на всички в Родос, а оттам и на целия свят като божествено богатство.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин!:

   Богородичен: Всечиста Дево, която единствена превъзхождаш безплътните воинства и надминаваш небесните чинове, приеми от тях достойна хвала и се моли на твоя Син заедно с ангелите да избави от тиранията на страстите мене, осъдения.

   След II стихословие, Седален.Глас 4, Скоро предвари: Мъчениче Фанурие, гордост за поборниците, ти се облече в Христос и надви вселукавия враг, затуй сега, като намерихме честния ти образ, с песни те възхваляваме и с вяра те почитаме, и с любов те молим: Избави ни от изкушения.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин!:

   Богородичен: Единствена заченала Твореца на всичко, единствена украсила човечеството с раждането си, Непорочна, избави ме от примките на коварния нечестивец, укрепи ме върху скалата на Христовите желания, умолявайки горещо Този, на Когото даде плът.

   След полиелея, Седален: Глас 4: Явися днес: Пресветлият ти образ сега се яви, много години скрит в земя и пръст, и разкри твоята слава, мъчениче, която имаш на небето.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин!:

   Богородичен: Закрилнице непобедима за угнетените и гореща застъпнице на уповаващите се на тебе, избави ме от опасности, защото ти си помощница на всички.

   Следват степенните, I антифон, Прокимен, глас 4:  Дивен е Бог сред Своите светии.     

   Стих:Към светиите, които са на земята……

                           

                        Всякое дихание… И Евангелието,

                            От Лука; зачало 106-о /21:12-19/.

                            После 50-ти псалом. Слава:

                            Молитвами страстотерпца…

                            И нине: Молитвами Богородици…

                            Стих: Помилуй мя, Боже, … И пеем

                           

   Самогласна стихира, глас 2: Днес цялата вселена се озарява от лъчите на страстотерпеца и Христовата църква, разхубавена с песни, пее ти, Фанурие, служителю Христов, най-горещ закрилнико наш, не преставай да се молиш на Господа за нас.

   Спаси, Боже, люди Твоя… Господи, помилуй, 12 пъти, Милостию и щедротами,

   Сетне канон на св. Богородица на 6, и на светеца на 8.

Канона на светеца:

Песен 1, глас 8. Воду прошед:

  

   Да възпеем всички верни Христа, Който даде такава власт на земните да надвиват дързостите на коварния. Заедно с тях радостно е възпяван Фанурий.

   Приел си божествената вечносияйна светлина, мъчениче Фанурие, и озаряваш света, в който те имаме за светилник и с божествени песни те богохвалим.

   Новия воин и поборник, явил се в Родос, макар и скрит за дълго, като нов възпяваме и древен, пострадал твърдо за Христа.

   Богородичен: Цялата си любов към теб насочвам, безмъжна Майко, родила Избавителя, освободи нещастната ми душа в часа на съда.

Катавасия:  Крест начертав.

Песен 3. Ти еси утверждение.

   По Давидски радостно с песни да възпеем Фанурий, казвайки, че наистина е дивен Бог сред Своите светии.

   Изпроси, светецо, да ми се дарува избавление от душевните страсти по твоите божествени молитви, за да получа прошение.

   Богородичен: Дано те намеря, всечиста Майко Божия, като моя закрилница от опасностите заедно с Фанурий в дена на съда.

   Седален. Гл. 8, Премудросте и слове: На твоята честна икона, мъдри, всички вярващи виждат изписани трудовете и мъките ти и подбуждат душите си към божествени химни и поднасят на Владиката на всичко слава и хвала, всеблажени, а градът на родосци с обич те възхвалява; и ние те възпяваме по достойнство и ти викаме: страстоносче Фанурий, моли се на Христа Бога да даде прошка на прегрешенията на ония, които с любов празнуват светата ти памет.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин!:

   Богородичен: Дойди при смирената ми душа, всенепорочна Дево, която сама претоварена с тежестта на греховете и лишена от кормчия, тъне във водовъртежа на житейските изкушения и е застрашена да потъне в бездната на ада, и с горещото си застъпничество я спаси, Богородице, като й даруваш тих пристан, за да ти въззова с вяра: моли се на твоя Син и Бог да дарува прощение на прегрешенията на ония, които с вяра се покланят на безсеменното ти раждане.

Песен 4, Услишах, Господи:

   С камъни, мъчениче, замерват твоите божествени и пречестни уста, с които си прославил Господа, Който те прослави с чудеса. Ти отвори за възхвала на Бога твоите божествени уста, разбити с камъни и си извикал: приех чрез устата Твоя дух.

   Макар и бит с тояги, мъжествено си понасял ударите, мъчениче Фанурий, с ведро лице, сякаш друг страдал, а не ти.

   Богородичен: Равнодейственото с Родителя Слово си въплътила от своята утроба, затова си се издигнала над всички творения, Дево Владичице.

Песен 5, Вскую отринул мя еси:

   “Защо ме насилваш да се отрека от Господа, Когото обикнах от майчина утроба и сега чрез мъченията с любов ще Го прегърна и ще се възцаря с Него?” – извика Фанурий на тиранина.

   “Защо се стремиш с ласкателство да отслабиш силите на душата ми, която се подгрява от благодатта и се осветява от божественото, а ти сега я примамваш с порочна разнеженост?” – извика Фанурий на тиранина. (Тим.2:12)

   “Защо се стремиш с ласкателства да намалиш усърдието на душата ми? Дори един мой косъм не е в твоя власт, защото и те са ми преброени от Господа, а ти ще се опозориш в усилията си!” – извика Фанурий на тирана.

   Богородичен: Радвай се, тайнствена мирохранителнице, от която тече благоуханно миро, радвай се, божествени изворе, от който извира живата вода; радвай се, недокосната от земеделец лознице – Дево, от която се роди гроздът на живота.

Песен 6, Милостив ми буди,  Спасе:

   Родос те прие за закрилник и всеки град – за застъпник, небето – за жител, ангелите – за съгражданин, а земята се обогати чрез тебе със съкровище на благодатни дарове, всечудни Фанурие.

   Бог изведе из дълбините земни извор на чудеса – храма на Фанурий, от който прибягващите към него получават избавление от бедите и телесни сили, и душевна храна.

   В огнена пещ косите ти не изгоряха, защото в сърцето ти се криеше друг огън – огънят на любовта към твоя Създател, храбри мъчениче, за Когото ти си предал тялото си.

   Богородичен: Ти, недокосната от земеделец земя, която си заченала Земеделеца и Твореца на всичко, направи чрез божественото познание плодоносна моята буренясала в страсти душа.

   Кондак, глас 3,  Дева  днес: Свещениците си спасил от безбожен плен и с божествената сила си строшил оковите, богомъдри, като мъжествено си посрамил дързостта на тираните и си зарадвал ангелските чинове, великомъчениче; затова те почитаме, божествени воине, славни Фанурие.

   Икос: Какви песни да поднеса на тоя, който пострада повече от всякакви възпявания? С какви хвалебствени цветя да увенчая главата на тоя, чиято душа бе украсена от ангелите с небесен венец? Бидейки млад и с нежната си плът се опълчи срещу коварния враг и храбро го срази, поваляйки тиранина на земята. А когато тялото му бе положено в земята, неговият дух на небесата вечно празнува с ангелите. Затова нека зовем към него: избави ни от всякакви беди, божествени воине, славни Фанурие. Затова те почитаме, божествени  воине, славни Фанурие.

  

   В 27-ия ден на тоя месец празнуваме паметта на светия славен великомъченик Фанурий Новоявения

   Фанурий дарява светлина на всички вярващи, макар да е лежал в дълбокия мрак на земята, където бе скрит божественият храм на Фанурий.

Песен 7,  Дети  еврейстии:

  

   Замерян с камъни, Фанурий викаше към Тебе, Спасителю: утвърдих се върху камъка на Твоите желания, Христе мой, и предавам тялото си на мъки.

   Сега се потвърждава благовестието Господне, казано на апостолите ?, защото скритият преди много време храм на Фанурий в Родос сам ни се открива.

   Застанал си сред зверовете, Фанурие, предаден за тяхна храна, но сърцето на тиранина безутешно изгоря, когато те видя невредим.

    Богородичен: Ти се показа сенчеста планина, от която бе отсечен Камъкът, недокоснат от ръка; затова пробуди окаменялата ми душа, Владичице, обременена от горчиви сладострастия.

Песен 8,  Иже на горе святей:

   Красивия жених си обикнал, заради Него си предал младото си и цветущо тяло на бичувания, викайки с любов: “Кога ще се удостоя да бъда с Тебе во веки?”

   Пред истуканите не прегъна коляно и на идолите жертва не принесе, но мъжествено си проповядвал Христа, поднасяйки му възхвали като на Бог на всичко във вечни векове.

   Дързостно и твърде смело ти си извикал на тиранина с дръзновение: “Не се боя, тиранино, от бича, защото имам Спасител, Който скоро ще ме избави от твоите ръце.

   Богородичен: За стоящите ти си утвърждение, а за падналите – изправяне, затова вдигни и мене, падналия, за да те славя, благословена и благодатна.

Песен 9, Господствение  Богородицу:

   На земята ти си съкрушил идолските истукани,  като си извисил ръце към небето и си изпълнил с плач демонските пълчища.

   Като избавител на всички, които в бедите си те умоляват, Фанурие, избави от всяко зло и мене, който винаги се уповавам на твоята закрила, всеблажени.

   Тиранинът се посрами, когато те гледаше всред мъченията все по-бодър да се надсмиваш над неговото безбожие.

   Богородичен: Бидейки съсъд на светлината, Дево, просвети омрачената ми от страсти душа, за да те славя винаги с вяра и любов.

   Светилен, Со  ученики  взидем: Сега Родос се величае с намирането на божествения ти храм, всеблажени мъчениче Фанурий, и с радост се гордее с множеството твои чудеса, защото си спасил тримата свещеници от безбожно робство, Фанурие, явил си се насъне на господарите им и си ги поразил със слепота и парализа, а после си облекчил суровото им наказание.

   Богородичен: Владичице, царице на всички, побързай в бедите, побързай в скърбите, защити ни в безизходността на последния ни ден, за да не ни завладее сатаната, ни адът, ни гибелта, като застанем всички беззащитни пред страшния престол на твоя Син; ти, Богомайко Владичице, постигаш каквото пожелаеш!

   На хвалитните, стихири подобни. Глас 8.  О, преславнаго чудесе.

   О, страшно чудо! На небето и на земята днес има веселие, защото на земята възсия велико и спасително изкупление – божественият и всечестен храм на Фанурий. Люде, дойдете всички днес с песенни венци, за да получите избава от злините, молейки се нему /дважди/.

   О, странно чудо! Бидейки съвсем млад, храбрият Фанурий без оръжие стои на попрището най-спокоен, с въоръжени се бори, с безплътни воюва на земята. Какво мъжество и твърд подвиг, приятелю Божий, ти порази враговете, които се опълчиха срещу тебе!

   О, странно чудо! Бисерът Божий, скрит някога в нивата, сега заблестя в Родос като многоценно съкровище, обогатяващо, утешаващо и просвещаващо всички, които с вяра идват в него. Защото Фанурий е превеликият Христов мъченик, когото ние с похвали величаем.

   Слава на Отца и Сина и Светия Дух, глас 5: Днес възсия радостно тържество – новият празник на многострадалния и храбър Фанурий. Защото той пострадал в неизвестно време и бе непознат, незнайни бяха за всички ни неговият храм и име. Но след като безбожните тирани завладяха прочутия Родос и завзетите градове бяха разрушени и засипани, сега неговият храм и икона се явиха пресветли. Обновен с царско позволение, храмът стана извор на чудеса от Христа Бога, Който наистина е дивен сред Своите светии.

   И сега и всякога и во веки веков. Амин! 

   Богородичен: Ублажаваме те, Богородице Дево, и те славим по дълг ние, вярващите, като непоклатим град, неразрушима стена, неотстъпна закрилнице и прибежище за душите ни.

Велико славословие и отпуст.

Величания

   Радвай се, украса за мъчениците! Радвай се, неизтощимо съкровище на чудеса! Радвай се, избавителю и закрилниче на пленените, Фанурие триблажени, гордос за родосци

   Показа се страстотерпец и победител, мъчениче Фанурий, и ненадминат помощник, който лекува душевни и телесни болести на призоваващите твоята помощ.

   Предобри поборниче Христов, ти си презрял заплахите на тираните, затуй си претърпял безброй страдания на попрището, мъчениче Фанурие.

   Мъжествено си понасял ударите, страшните наказания и мъчения за Христа, затова главата ти прие от висините победния венец, мъчениче Фанурие.

   Всички, които с вяра целуват честния ти образ и просят твоята помощ, мъчениче Фанурие, направи ги с твоите молитви наследници на Божието царство.

Конец   и   Богу   слава!

Молитва  за  задомяване  към  св. Фанурий

   Господи Боже, Създателю и Промислителю на всичко добро и полезно! Ти, Който си създал Ева за помощница на Адам, като си казал:"Не е добре за човека да бъде сам, да му сътворим помощник нему подобен!" Ти си избрал Ревека да бъде жена на Твоя раб Исаак. А чрез Ангела Рафаил си изгонил злия демон от дъщерята на Рагиула, нещастната Сара и си я омъжил за младия Товия. Ти, Господи, чрез Твоя велик угодник светителя Николай си избавил от безчестие трите обеднели девойки и си ги задомил с честен брак. Сам Ти, Господи, Промислителю, посети с милостта Си Твоя раб (рабиня) и отстрани всички пречки за неговото (нейното) щастливо задомяване. Изпрати му (й) Ангел Пазител, който да го (я) предпазва от завистта на зли човеци, и в скоро време да му (й) посочи и приведе желаната невеста (жених) и да заживеят щастлив съпружески живот, съгласно Твоята воля. Прости, Господи, прегрешенията на Твоя раб (рабиня), помилвай го (я) и скоро превърни скръбта му (й) в радостпо молитвите на Пречистата и Пренепорочна Владичшца наша Богородица и Приснодева Мария, на свети Николай Мирликийски Чудотворец и на всички светии. Защото Ти си надеждата на безнадеждните и затова прославяме Тебе, Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин! 

   40 дни пред иконата на св. Фанурий се пали свещ в купа с брашно да се моли майката на св.Фанурий и той самият и да се чете молитвата. След това се прави пита от самото брашно и се раздава на 7 парчета.

Питка за св. Фанурий

   1 чаена чаша олио, 2 щипка сол, 2-3 чаши брашно, 5-6 зърна дъвка, 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, канела, орехи,  2 чаени чаши захар,  пчелен мед, 2 чаши вода

   Приготвяне: Затопля се олиото и се слага по малко брашно, докато поеме олиото, слага се захарта, сол, сода и останалото брашно, 2 чаши вода и дъвка. Меси се докато стане тесто. Намазва се тавата с олио, разстила се половината тесто. Ръси се с орехи и канела, слага се и другата половина от тестото. Пече се и още топла се намазва с мед и се поръсва с орехи и канела.

А К А Т И С Т

на

свети мъченик Фанурий

   Небесното  Слово лъчезарно се излива на земята. Земното празнуване се извършва с веселие. Сега небесните чинове възхваляват с песни отгоре, а земята – долу – небесната слава, която си придобил с подвизите и мъченията си, свети  Фанурие!

   Слава на Отца и сина и Светия Дух и сега и всякога и во веки веков! Амин!

   Тайната, скрита от векове, неизвестна и на ангелите, чрез тебе, Богородице, се яви на земята – Бог, посрещнат в неслитно съединение, приел заради нас кръст. Той възкреси първосъздадения и спаси от смърт нашите души.

Кондак 1

  

   Стълб на света и неустрашим войн Христов узнаваме днес в тебе ние, вярващите, преславни мъчениче Фанурие! Защото Всевишният Христос Господ те показа светилник на Своята църква, за да ти викаме:

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Икос 1

   Достигнал си края на твоите стремежи, като си достигнал напоследък това, което е преславно, като си се удостоил със светлина, с която сега просвещаваш всички, които те възхваляват, Фанурие, и разкриваш скритото като, че ли е налице, мъчениче! Заради това възхваляваме твоята преславна икона, виждайки в нея, като в огледало, твоите страшни мъчения и ти викаме:

   Радвай се ти,  който си пострадал за Христа!

   Радвай се ти, че си бил мъчен от тираните!

   Радвай се ти, неустрашим войне Христов!

   Радвай се, че си утвърдил вярата!

   Радвай се, че си придобил мъченически венец!

   Радвай се, че си заедно с ангелите!

   Радвай се, губителю на дяволските пълчища!

   Радвай се, светъл фар на света!

   Радвай се, непресъхващ извор на чудеса!

   Радвай се, носителю на светлина!

   Радвай се,  бързи помощниче!

   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 2

   Твоят свят живот, дълги години неизвестен, благовременно явен от Всеведеца Господ, славни Фанурие! Защото намерената в Родос твоя икона посочи на човеците, кой си бил ти, мъчениче. Заради това викаме на Господа, Който не забравя да даде разплата: Алилуя!

Икос 2

   Учудиха се всички, преславне, като видяха изобразени върху честната ти икона твоите преславни страдания, преди това неизвестни на никого. Заради това ти издигнаха и ти украсиха храм, в които възхваляваме Прославилия те с множество чудеса и дарове и ти викаме:

   Радвай се ти, който си бил пострадал като Стефан!

   Радвай се, че си бил пребит с камъни!

   Радвай се, истинно говореща уста!

   Радвай се, носителю на мироносно кадило!

   Радвай се, прогонителю на тъмнината!

   Радвай се, че си защитил вярата!

   Радвай се , че си приел дара на чудесата!

   Радвай се, че си освободил свещениците!

   Радвай се, утешителю на страдащите!

   Радвай се, освободителю на поробените!

   Радвай се, застъпниче на вярващите!

   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 3

   Чухме, Фанурие, за твоите чудеса и се ужасихме. Обхванати от радост и трепет, не знаем, какво да изречем. Но ти с горещите си молитви към Господа просвети ума ни да разберем великата Му сила, която показа в тебе, и да викаме:  Алилуя!

Икос 3

   Неизвестният  Родос, който славно се прослави,  като те намери, мъчениче, като благоуханна роза, се радва на благоуханието на твоите чудеса, Фанурие преславни, и прибягва под твоя покров. Като се покланяме благоговейно на образа на твоята икона, на знаците на твоите чудеса, които Господ ти е дарил, викаме ти:

   Радвай се ти, който си бил от тираните бичуван!

   Радвай се, че не си бил победен от езичниците!

   Радвай се , че не си се побоял от мъченията!

   Радвай се, че си обичал Христа!

   Радвай се, че доказа верността си чрез мъки!

   Радвай се, който от Него прие венци!

   Радвай се, подкрепителю на вярващите!

   Радвай се, надеждо на смирените!

   Радвай се, чудни небожителю!

   Радвай се, светилник светъл на земята!

   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 4

   “Защо с ласкателства бързаш да приспиш ревността на душата ми и любовта ми към Бога? Защото и косъм от главата ми не ще можеш да докоснеш. А за Господа те са преброени, а ти ще свършиш в страшни мъки и болки – каза Фанурий на тирана, викайки:  Алилуия!

Икос 4

   С какви песни да се доближим до този, който се издига над всяка хвалебна песен? С какви похвални венци да увенчаем главата на този, чиято душа Ангели от небесата са украсили с небесна корона? Заради това с препълнени от умиление души на Фанурия, като на великомъченик викаме:

   Радвай се, че от тираните си бил осмиван!

   Радвай се, че жив си бил прободен!

   Радвай се, блажени, с красива душа!

   Радвай се, че във всичко си ни за полза!

   Радвай се, хвало на църквата и на света!

   Радвай се ти, който, устраши агаряните!

   Радвай се, че укроти тяхната злоба!

   Радвай се, помощ в тежки беди!

   Радвай се, пристанище на моето избавление!

   Радвай се, топли помощниче на бедните!

   Радвай се, наш горещ застъпниче!

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 5

   “Защо ме принуждаваш да се отрека от Бога, Когото съм възжелал от утробата на майка си и Когото сега с още по-голямо желание искам да прегърна, за да имам заедно с Него участие във вечната сетлина и да се наслаждавам на обещаните блага?” – каза на тирана при съда Фанурий викайки:  Алилуя!

Икос 5

   Когато агаряните покориха остров Родос, тамошният господар, желаейки отново да издигне падналите стени на разорената крепост, изпрати да вземат камъни от съборените сгради вън от крепостта и така попаднаха на твоята църква,  в която се намери блестящата твоя икона, Фанурие. Заради това ти викаме:

   Радвай се, мъчениче, заровен в земята!

   Радвай се, че Бог те показа на света!

   Радвай се, воине на  Царя Христа!

   Радвай се, блажени, със светозарно лице!

   Радвай се, че в тъмница си бил хвърлен!

   Радвай се, че не си се отрекъл от Христа!

   Радвай се, че от Бога си бил прославен!

   Радвай се, светилник на моята душа!

   Радвай се, радосте на нещастните!

   Радвай се, унищожителю на враждата!

   Радвай се, помирителю на людете!

   Радвай се, събеседниче на ангелите!

   Радвай се, свети Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 6

   Мъчениче, теб Родос те има за пазител, всички крепости – за защитник, небето - за свой жител, ангелите - за събеседник, а земята до своите краища е пълна с множеството твои чудеса, мъчениче Фанурие, които ти дари Господ, Комуто заедно с теб викаме:  Алилуя!

Икос 6

  

   Преосвещеният архиерей Нил чу за разкриването на твоя храм, дойде там и прие тоята чудна икона, на която ти беше изобразен като млад войник с кръст в дясната  ръка, с една запалена свещ в основата на кръста. И прочете твоето име върху иконата, Фанурие, комуто сега отдън душа викаме с любов:

   Радвай се, мъчениче Фанурие!

   Радвай се,  наш топли молитвенико!

   Радвай се ти, който изуми невярващите!

   Радвай се, че от Бога си бил обикнат!

   Радвай се, че чрез мъките си отишъл на небето!

   Радвай се,  надарен с небесни дарове!

   Радвай се, войне, увенчан с дарования!

   Радвай се, светилник светъл на Родос!

   Радвай се, наш любим настойниче!

   Радвай се, че трошиш оковите на робството!

   Радвай се, че си придобил радостта!

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 7

        

   Преизрядни поборниче Христов, Ти храбро понесе страшни страдания за Христа, твоя небесен господар и сред мъчителите твои, ужасени от твоето търпение, мощно си викнал: Моят небесен Господ е истински Бог и няма друг освен Него! Поклонете Му се и пейте:  Алилуя!

Икос 7

   Показал си се неуморим помощник, победоносче Фанурие, който лекуваш болестите на нашите души и тела и изливаш щедростите си върху всички, които с благоговение и страх Божи прибагват към твоята помощ, блажени! Заради това и ние, наситени от чудесата и станали общници на твоите благодеяния, ти викаме:

   Радвай  се, верни учениче Господен!

   Радвай се, че си светлина за намиращите се в беди!

   Радвай се, че винаги си прославян от нас!

   Радвай се, че Родос те призова!

   Радвай се,  свети и бързи помощниче!

   Радвай се,  радост на жадуващите!

   Радвай се,  надеждо  на очакващите!

   Радвай се,  залог за желаното!

   Радвай сехвало на изпълненото!

   Радвай се  Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 8

   Като си обикнал прекрасния Жених и си желаел да бъдеш заедно с Него, предал си на мъки своето младо, цъфтящо тяло, блажени Фанурие, и обгарян с въглени, не си се подчинил никак на волята на твоите мъчители, но на Господа, Който благославя твоите славни борби, си викал:  Алилуя!

Икос 8

   Никой по-напред не знаеше нито името ти, нито родителите ти, нито мястото, откъдето си дошъл, нито времето, в което си живял. Но Бог те яви на света в твоя храм в Родос, велики Фанурие, защото не остави и на земята невъзнаградени твоите трудове, и те постави за пример на нас, които ти викаме:

   Радвай се , че от езичниците си бил заведен на мъки!

   Радвай се, че си бил горен на живи въглени!

   Радвай се,  че небесна роса те ороси!

   Радвай се, че Божия благодат те осени!

   Радвай се, че само на Христа си се поклонил!

   Радвай се, че на иудеите не си се покорил!

   Радвай се, пример на истински живот!

   Радвай се, живот ангелоподобен!

   Радвай се, че раздаваш благодат на славещите те!

   Радвай се, че даваш дар на почитащите те!

   Радвай се,  изправителю на нашия живот!

   Радвай се , Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 9

   Посрами се тиранинът, мъчениче, като те видя по-смел в изпитанията и мъките; че не престана да изобличаваш всевредното му  неверие, славни Фанурие, но имайки душата си и цялото си желание по Бога, и мислейки за мъките, които Неговият Син е претърпял на кръста, си викал:  Алилуя!

Икос 9

   Тримата дякони от остров Крит, които отиваха в града да бъдат ръкоположени за свещеници и попаднаха в ръцете на разбойници и бяха продадени на агаряните в остров Родос, не си оставил да загинат в отчаяние, но по молитвите  им по чудесен начин си ги освободил от робство. Заради това ти викаме:

   Радвай се, че си устрашил тираните!

   Радвай сече си бил даден за храна на зверовете!

   Радвай се, че си нов Даниил на Господа!

  

   Радвай се, изобличение на неверните!

   Радвай се, подкрепа на вярващите!

   Радвай се, венец на светата правда!

   Радвай се, унищожителю на безумните!

   Радвай се, богоугодни мъчениче!

   Радвай се, остров на земята!

   Радвай се, свещено миро от тайнствен съсъд!

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 10

   Блажени, ти не си преклонил колене пред статуите, нито си принесъл жертва на идолите, но мъжествено си проповядвал Христа и непрестанно си Го славил като Бог, сякаш си се намирал в райските блаженства, а не на мъки безмилостни, и си викал:  Алилуя!

Икос 10

   Помилвай ни, славни мъчениче, с твоите топли молитви към Бога, чуй ни бързо като тримата свещеници, когато ти викаме, и ни освободи от всяка мъка и неволя! Дарувай ни сила да търпим всичко с дух на християнско смирение и като победим вражеските изпитания, да ти викаме:

   Радвай се, че си победил тираните!

   Радвай се, че си бил смазан с голяма скала!

   Радвай се, съвършен съсъд на вярата!

   Радвай се , свещено вино на невинността!

   Радвай се, радост на небесните полкове!

   Радвай се, ужас на езическите сборища!

   Радвай се, че си прославен от Светата Троица!

   Радвай се, че си проповядвал Кръста!

   Радвай се, съсъд пълен с дарове!      

   Радвай се, от милост осветена вечер!

   Радвай се, че си близо до намиращите се в беди!

   Радвай се, че винаги ни чуваш!

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 11

   Многоценният Господен бисер, скрит в земята, сега сияе в Родос като скъпоценно съкровище, което обогатява, наслаждава и весели всички, които идват при него с вяра и които заедно с него на грижещия се за всички и наш Бог викат:  Алилуя!

Икос 11

   Възсия днес пълното с веселие тържество и светлият празник на многострадалния победоносец Фанурий, защото Бог го удостои с небесен венец и го въдвори с ангелите. Заради това, възхвалявайки Бога, който направи чуден пътя на Фанурий между светиите, му викаме:

   Радвай се, че си стоял твърдо пред идолите!

   Радвай се, че си изобличил лъжата!

   Радвай се, че си горен с разпалени въглени!

   Радвай се, че си угасил вярата в идолите!

   Радвай се, че демоните те видяха и се разплакаха!

   Радвай се, че около себе си си събрал ангелите!

   Радвай се, че адът дълбоко се потресе!

   Радвай се, храбри мъж църковен!

   Радвай се, чист печат! Радвай се, светъл пример за нас!

   Радвай се, непобедим войне Христов!

   Радвай се, наш неуморим помощниче!

   Радвай се, наш преславни мъчениче!

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 12

   Които с вяра целуват твоята свята икона, пресвети мъчениче Фанурий, ти  правиш наследници на Небесното вечно царство и общници на горната слава, за да викаме заедно с теб на Господа, прославян в Троица:  Алилуя!

Икос 12

   Странни и недокрай разбираеми чудеса показва Господ винаги със своите светии, заедно с които в последно време посочи като друго слънце, сияещо с чудеса, дивния Фанурий, хвала на Родос и на Църквата, на когото и ние, разпалени от любов и ревност викаме от душа:

   Радвай се, че си бил хвърлен в огнена пещ!

   Радвай се, че и там си се радвал! Радвай се, че за мъчителите си се молил!

   Радвай се, че за всички си застъпник!

   Радвай се, че непрестанно се молиш на Христа!

   Радвай се, скъпо добро приношение на вярващите!

   Радвай се, че си смирил горделивците!

   Радвай се,  че си възвеличил смирените!

   Радвай се, молебенико наш пред Христа!

   Радвай се, крепост на благочестивия!

   Радвай се, милващ вярващите!

   Радвай се, посетителю на грешните!

   Радвай се, Фанурие, велики чудотворче!

Кондак 13

   О, пречудни мъчениче Фанурие! С топли сълзи прибягваме към твоето застъпничество  и те молим: Избави ни с богоприятните си молитви от всяка мъка и беда, които ни подтискат! Отдалечи от нас всяка мъка и страдание и ни удостой и във вечния живот да бъдем участници на вечното Царство и заедно с тебе да принасяме песен на Господа!  Алилуя, алилуя, алилуя! – чете се 3 пъти

Следва Икос 1 и Кондак 1.

М О Л И Т В А

към  свети  великомъченик  Фанурий

   Към тебе, свети великомъчениче Фанурие, издигаме мислите си ние, грешните и с умиление горещо те молим: Погледни от преславната небесна висота, където чрез светия си живот и мъченическите страдания за Христа си придобил място за вечен живот, и се умилостиви към нашите страдания, мъки, нещастия, горчивини и тежки страдания и притеснения и се моли с дръзновението, което си получил пред твоя небесен Владика и наш Господ да ни прости греховете, които волно или неволно, винаги вършим като недостойни раби, да не се гневи докрай заради нашето нищожество пред Него и пред нашия ближен, и да бъде изпълнен винаги с милост. Да премахне от нас всяко страдание и мъка, нещастие и притеснение, болка и да всади в нас чисти мисли, за да откъснем нашия живот от досегашния грях и – гледайки към небето – да се възпламеним от желанието да станем все по-угодни на Господа!

   Молим те, свети великомъчениче Фанурие, бъди наш наставник и ръководител в неизвестните пътища на живота, та следвайки примера на твоята вяра и любов към Христа, да се удостоим и ние с твоите радости и дарования, поради човеколюбието и благословението на нашия велик Бог и като преминем този земен живот, да се радваме заедно с тебе и с всички от века благоугодили Богу на вечното Небесно царство и на  Страната на праведниците, и всички заедно, заобиколени от ангелските хорове, да въздаваме слава, чест и поклонение на славения в Троица Бог во веки веков! Амин!