Lazar_Lono_Avraamovo_14v_Chora Всемирното Православие - СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА СВ. ПРАОТЦИЕто, наближава големият празник Рождество Христово. Преди да го отпразнуваме, преди да възпоменем явяването в света на Божия Син - Господ Иисус Христос, светата Църква мъдро ни припомня за онези древни праведници, които също са очаквали тази радост. И то с голяма надежда и непоколебима вяра.

Всички онези старозаветни отци – патриарси, родоначалници, пророци, светии от Адам до праведния Йосиф – обручникът на св. Дева Мария, наречени Праотци, са се оправдали и спасили чрез вяра в идещия Спасител. Повечето от тях са живели в тежки времена, с нищо по-различни от нашите: във време на всеобщо нечестие и отчужденост от живия Бог, време на морална поквара, безбожие, ненавист към доброто и истината, време на сатанизъм, чрез идолопоклонство и суеверие.

От своите сънародници са били гонени и оскърбявани, затваряни в тъмници, преследвани и убивани. Немили-недраги са се скитали по пустини и планини, гладни, голи, боси. И въпреки трудностите, те са оставали твърди във вярата си в живия Бог. Очаквали са с надежда обещания Спасител, Който ще избави света от злото и греха. Ето защо за нас те са герои на вярата, които достойно св.ап. Павел е възпял в 11 глава на Посланието си до евреите.

Вярата в Бога и Неговите обещания у тези праведници е била толкова силна, че е била двигател на целия им живот и основание на техните постъпки. Вярата в очаквания Спасител и идещото чрез Него спасение е подхранвала надеждата им в доброто бъдеще.

С вяра Авраам напусна бащината си земя и се засели в Ханаан. С вяра получи на старини обещания си син Исаак, когото бе готов да принесе в жертва по Божия повеля. С вяра някога Ной построи Ковчега и спаси семейството си от Потопа. С вяра, призован на Синай, Мойсей оглави израилтяните и през много изпитания, с чудеса и  знамения ги освободи от робството и ги върна в родната земя. С вяра пророците изобличаваха нечестието и кривоверието на царете и народа, който забравяше своя Бог.

Заради чистата им вяра целият живот на Праотците бе пропит с искреност и святост. Винаги правдиви и ревниви във доброто, те се бореха с греха и злото, не само в сърцето си, но и в обществото. Проявяваха дълбоко разкаяние не само за своите, но и за греховете на народа; плачеха и се надяваха на Божията милост.

Чрез св. Праотци, чрез даваните им обещания и откровения за идването на Иисуса Христа в света, Бог подготвяше всички народи да Го посрещнат, да повярват в Спасителя и да го обикнат, като им Се разкрие в делото на нашето спасение. Само че мнозина видяха, чуха и не разбраха. Тайната на изкуплението и спасението, изпълнено с кръстната жертва на Христа - за тях тя остана тайна во веки.

Господ приготви празнична Вечеря. На нея покани първо Праотците, а после и нас - хората от бъдните поколения. Вечерята -  това е Църквата. Празничният пир – това е общението ни с Господа, чрез вярата, чрез молитвата, чрез Тайнствата, особено с Причащението - св. Евхаристия. На тази празнична Вечеря Бог кани всички, но не всички се отзовават. Както е казано Мнозина са звани, малцина избрани".

Бог кани всеки при Себе Си, да се примири с Него, да му прости греховете и да го помилва, да вземе участие във всеобщото тържество на светиите в Неговото Царство. На тази сърдечна покана, на която са се отзовали първо Праотците, мнозина от поканените не идват. Те или отлагат да приемат поканата, увлечени от суета и земни грижи, или я отхвърлят като ненужна, заслепени от греха.

В Христовата притча поканените се оправдали за отказа си с различни несериозни извинения. Днес мнозина постъпват по същия начин - късно било вече да вярват в Бога, не били научени да ходят на богослужение в храма, не се молят, не постят, не се причастяват, не се покайват за греховете си, не се изповядват; не спазват Божиите наредби и закон, не слушат съвеста си, не искат да чуят за духовното, нито да чуят за Христа. Ако пък чуят между другото, после бързо го забравят. Пленени от материалното, забравят за безсмъртната си душа и за нейното спасение.

Бог обаче не ни е забравил. Макар ние да отхвърляме небрежно поканата му, Той пак ни подсеща. Изпраща ни трудности и страдания, а хората се чудят от къде им е дошло. Чувстват се нещастни, а не проумяват от какво. Постоянно са ненаситни и недоволни, но не разбират защо. А всичко е толкоз просто.

Душата на човека се нуждае от Бога и когато не ѝ Го даваме, тя линее и се измъчва, а ние страдаме ли, страдаме, и не съзираме простичката истина, че без Господа сме за никъде.
Амин!

Източник: http://www.pravoslavieto.com