Едно от най-чудесните събития в историята е благовестието на света Богородица от св. Архангел Гавриил. Празникът Благовещение вещае избавлението на човешкия род чрез чиста, непорочна и свята Девица – Майка на безплътния Бог. Тя става одушевена Божия църква, вместилище на Невместимия и ражда най-святото от всички светии Слово.
Празникът Благовещение е установен в дълбока древност. Предполага се, че е възникнал най-напред в Мала Азия или Константинопол и оттам се е разпространил по целия християнски свят.
За установяването на празника спомага откриването на светите места от земния живот на Спасителя от света равноапостолна Елена през IV век и строежа на храмове по тези места, в това число на базиликата в Назарет на мястото на явяването на св. Архангел Гавриил на Дева.
При древните християни празникът носи различни наименования: Зачатие на Христа, Благовещение за Христа, Начало на изкуплението, Благовещение на Мария от Ангела и едва през VII век получава названието Благовещение на Пресвета Богородица.
Векове наред този ден е празнуван от Църквата с дълбока почит. И нашето отношение към Благовещение, към непорочното зачатие на Пресветата Дева със Сина Божий трябва да се характеризира с една дума: благоговение. Ние вярваме, че Божията Майка, по думите на св. Амвросий Медиолански, е останала Дева след зачатието и раждането. Такава е вярата на Църквата. Както казва св. Йоан Златоуст: „Светият Дух засиял в чисто огледало, в непорочното тяло на Девата, като образувал съвършения Човек не по закона на природата ....не от човешко семе, но...като неизяснимо изтъкал в нея Зародиш подобно на тъкан, за спасение на хората”.
Скритата тук велика Божествена тайна не може да бъде обяснена нито от човешкия разум, нито от знанията, нито чрез въображението. Само чрез силата на вярата можем да станем съпричастни с нея, защото значението и реалността на тази тайна ни се открива в религиозния опит.
Преди Ходатая Тя станала ходатаица за нас пред Бога. Добродетелта на една душа се оказала достатъчна да победи злобата на всички от века живеещи хора. От висотата на славата на Своето царство Бог видял смирението на Своята рабиня и Я избрал, предизбраната от всички родове, за Майка на Своето предвечно Слово. Тя не само предоставила жилище достойно за царственото величие, но приготвила за Него багреница, пояс, както казва св. Давид, величие и сила. Тя водила пренепорочен, свят живот, отрицание на всяко зло. Душата ѝ била по-чиста от светлината, тялото – по-сияйно от слънцето, по-чисто от небето и по-свято от херувимските престоли. Украсила така и тялото и душата, тя привлякла Божия взор. С красотата Си се явила прекрасно естество, така че Този, който по причина на греха се оказал във враждебни отношения с хората, заради Девица станал човек.
Дева Мария помогнала на човешкия род преди времето на общото спасение. Когато дошъл мигът и към Нея пристъпил Небесният вестител, тя приела служението. Това било необходимо условие, защото ако Тя не беше дала съгласието Си, нямаше да бъде приведен в действие Божият съвет за нашето спасение.
Св. Архангел Гавриил се обръща към Девата с приветствие: „Радуйся”, и я нарича благодатна. Известява ѝ всичко, отнасящо се до тайнството на спасението. Св. Амвросий пише за благовестието на св. Архангел Гавриил следното: „Тя правилно попитала Ангела "как ще бъде това?" Защото макар и да е чела, че Дева ще зачене, но не знаела по какъв начин ще се сбъдне предсказаното. Била чела наистина пророческото слово: "Ето, Девицата ще зачене", но как ще зачене, едва сега Й известява ангелът по време на благовещението."
Ангелът открива на Девата, че зачатието ще бъде не както подобава на човешкото естество и както е обичайно, а свръхестествено, "защото когато Бог поиска, порядъкът на естеството отстъпва", че зачатието ще се извърши със силата на Светия Дух: "Дух Светий ще слезе върху Ти, и силата на Всевишния ще те осени". (Лука 1:35). Него ще приемеш в утробата Си и Той ще извърши в Теб неведомото зачатие. Онзи, Който от неодушевена пръст сътвори Адам, как няма да може от жива Дева да създаде жив Младенец? Щом Бог можа да създаде от реброто на Адам жената, какво ще Му струва да сътвори човек в девическа утроба? Всесилният Свят Дух ще направи така, че в Твоята пречиста утроба, Свята Дево, от плътта Ти, по тайнствен начин ще възникне плътта на безплътното Слово Божие. През Теб, вратата, запечатана в чистота и непокътната в девство, ще мине Господ, тъй както слънчевият лъч минава през стъкло и кристал, като Те освети и просвети с Божествената Си слава. Тъй че Ти ще бъдеш истинска Божия Майка, родила съвършен Бог и съвършен човек и нетленна Дева, както преди, така и по време, а и след Рождеството. Това ще сътвори в Теб силата на Всевишния чрез слизането на Светия Дух. И като доказателство, нека Ти послужи знамението, че и Твоята роднина Елисавета, досега безплодна и вече на възраст, зачена син, защото така е угодно на Бога, Който прави невъзможното възможно. Защото, ако за хората е невъзможно - както нетленна Дева да зачене и роди без мъж, така да зачене и роди жена бездетна и на години, то за всемогъщия Творец всичко е възможно, "защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума" (Лук. 1:37). По Божий знак и неплодната старица зачена, и Ти, Дево, ще заченеш."
Когато Бог видял послушанието Й, делото било извършено. Девата станала Майка на Твореца. Бог не искал съгласието на Адам, когато създавал от реброто му Ева. От Дева очаквал вяра, преди да пристъпи към действие. При сътворението на Адам Той се съвещава с Единородния, като казва: „Да сътворим човека” /Бит. 1:26/. При сътворението на Втория Адам Той прави Девата съучастница на Своето решение. И този Велик Съвет, както го нарича Исайя, е възвестен от Бог, а го утвърждава Дева.
За спасението на човешкия род Бог избрал особено средство – Боговъплъщението. В това средство се съединяват две начала. Едното е Божествено присъствие и Божествено всемогъщество, защото само Творецът имал власт да сложи предел на действието на първородния грях, да възвърне благодатта на човешкия род, изхождаща от Небесния Отец. Второто начало е свободната воля на самия човек, защото без активното съучастие в изкупителното дело на греха, спасението нямаше да има достойнството на доброволния избор. От особено значение било потомците на Адам и Ева да откликнат със сърце на призива на Бога и да участват в тази тайна. Това съгласие от името на човешкия род произнесла Дева Мария.
Тя послужила за общото спасение, като изградила жилище за Могъщия. Този дом Божий бил прекрасен и Царят не намерил в него никакъв недостатък. Тя не само предоставила жилище достойно за царското величие, но приготвила от Себе си багреница.
Когато св. Архангел Гавриил Й казал, че Тя ще роди самия Бог и Той ще царува над дома Яковов вовеки и Царството Му не ще има край /Лк. 1:33/, Дева с радост приела думите му, като че ли узнала нещо съвсем обикновено. Веднага след като Дева дала съгласието си, тя приела Духа, съзиждащ единобожната плът. Както при думите Божии: „Да бъде светлина” /Бит. 1:3/, тя начаса се появила, така заедно с изреченото от Дева възсияла истинската светлина. Думите на Дева Мария направили земята небе, небето се заселило с хора, Ангелите се съединили с човеците и съставили хор от небесен и земен род около Този, Който просвещава всеки човек, идващ на света /Ин. 1:9/.
Как можем да изразим нашата благодарност? Какво почитание и благоговение трябва да отдаваме на света Богородица като Божия Майка и наша Майка? Св. Йоан Кронщадски пише във връзка с молитвеното ни обръщане към Пречистата Божия Майка: „Съсъдът, който дълго време е бил пълен с миро, продължава да благоухае и след като мирото в него свърши. Какво е неизтощимото благоухание на човеколюбието, милостта и любовта, която излъчва Преблагословената Мария, носила девет месеца в девствената Си утроба Неизтощимото миро – Христа; държала Го в обятията Си изпълнена, подобно на серафимите, с пламенна любов към Него – като към Божий Син, Който Самият е съвършена Любов и милосърдие! Както човек, който от близостта си до мирото попива от неговия аромат; както онзи, който е близо до огъня, не може да не поеме от топлината му, така и дори много повече всеки, който в нуждите си смирено и с вяра доближи вечно благоуханното Небесно Миро на Милосърдието и към вечно горящия пламък на Любовта — към Божията Майка, може винаги да получава от Нея помощ, благодеяния и благодат, и то толкова по-големи, колкото повече и по-често той се доближава до Нея, колкото е по-голяма неговата вяра в Нея.” Амин.
Икона "Благовещение" на преп. Андрей Рубльв - източник: Уикипедия.бг
