Когато не живееш с Христос, пребиваваш в меланхолия, в тъга, в тревога и безпокойство. Случват се всякакъв вид аномалии, дори в нашия организъм. Тялото бива повлияно, ендокринните жлези, далакът, жлъчката, панкреасът и стомахът.

Хората ви казват: „Ако искаш да си здрав, пий мляко сутрин, изяж си яйцето, маслото и няколко филийки.” Но ако живеете с Христос, ако обичате Христос, ще сте си добре дори с един портокал или ябълка. Най-доброто лекарство е да посветите себе си на почитането на Христос. Всичко бива изцелено. Всичко функционира както трябва. Божията любов трансформира всичко, съгражда го наново, освещава го, заздравява го, променя го и го преобразява.

Пламенната любов към Христа наистина е нещо различно. Това не е край, това не е насищане. Тя дарява живот, дава сили, дава здраве, дава, дава, дава… И колкото повече дарява, толкова повече ние искаме да пребъдваме в тази любов.

Човешката любов може да отслабне, може да ни накара да полудеем. Но щом обикнем Христос, останалите видове любов отстъпват своето място. Другите видове любов имат точка на пресищане, ала обичта към Христос няма. Плътската любов има точка на насищане. Подир това може да последват ревност, досада или дори убийство. Може да се обърне в омраза. Любовта към Христа е неизменна.

Светската любов е кратковременна и след това бавно умира, докато божествената любов расте и става по-дълбока. Всяка друга любов може да ни тласне към отчаяние. Но божествената любов ни въздига към Бога, дава ни мир, радост и пълнота. Другите удоволствия ни уморяват, ала това никога не намира насита. Това е неугасимо удовлетворение, което никога не оскъдява. Това е най-великото блаженство.

Икона: Св. Порфирий Кавсокаливит (1906 -  1991 г.)

Pemptousia.com

Още за преподобни Порфирий Кавсокаливит може да прочетете ТУК.