Когато нашият Господ Иисус Христос, след извършването на тайнството на нашето спасение, Се възнесъл на небето и изпратил от Отца върху апостолите Светия Дух във вид на огнени езици [1] и първенствуващата Църква (Иерусалимската) започнала да се увеличава, скоро между християните елинисти [2] възникнал ропот против християните евреи.
Тук се разбират не тези елини, които се покланяли на идолите и които Свещеното Писание обикновено наричало езичници. По това време езичниците още нямали достъп до вярата в Христа и не им било проповядвано словото на спасението; дори след убийството на архидякон Стефан, дълго време след това езичниците не били допускани в събранията на верните.
Първият християнин от езичниците бил Корнилий стотник[3], но едва свети Петър го кръстил, и християните от обрязаните иудеи възнегодували за това, че Петър е ходил при необрязани и роптаели против него дотогава, докато той не им разказал за видението, което имал – за платнището, спуснатo от небето[4]. Тогава те се успокоили и прославили Бога, казвайки:
- И тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.
И така, по времето на свети Стефан срещу евреите роптаели не елини от числото на езичниците, а такива, които също били от евреите и пазели същия закон, даден от Моисей, но били разпръснати по различни страни (както и свети апостол Иаков пише в посланието си: „праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато”[5], и били усвоили елинския език (но не и вярата и нравите); затова и тези, които живеели в Иерусалим, ги наричали елинисти. По подобен начин се изразява и Златоуст: „Предполагам, че елинистите, за които се говори в книгата „Деяния на светите Апостоли”, са говорещите на елински и са били наречени така само защото говорели на гръцки, бидейки евреи.” Та между тези елинисти християни възникнал ропот против християните иерусалимски евреи, ропот за това, че вдовиците на елинистите били пренебрегвани при всекидневното определяне на служенията: или им определяли по-нисша работа, или им давали по-малка и по-лоша част от храната и дрехите.
При това положение на нещата, светите дванайсет апостоли свикали всички вярващи, които тогава били там, и им казали:
- „Не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”[6].
Това предложение на светите апостоли било одобрено от цялото събрание на верните, които незабавно избрали: Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.
Самите имена на избраниците показват, че те са произхождали не от евреите, които живеели в Иерусалим, а от тези, които живеели в елинските страни, понеже имената им не са еврейски, а елински. От тях Стефан се падал роднина на Савел, впоследствие призван от Господа с името Павел към вяра и към апостолско служение. А Павел бил родом от киликийския град Тарс[7]. Седемте мъже, определени да служат на бедните вдовици, били избрани измежду елинистите, за да могат тези, които досега скърбели за пренебрегването на техните вдовици, накрая да се успокоят и да престанат да се оплакват и да роптаят.
Избраниците били заведени при апостолите и те се помолили, възложили ръце върху тях и ги посветили за дякони (служители).
Първи между тях бил Стефан, изпълнен с вяра и сила, и затова бил наречен архидякон. С Божията благодат той вършел много знамения и чудеса сред верните; а ако в Свещеното Писание не се споменава нищо за чудесата му, това никак не е чудно, тъй като и за делата на Самия Христос Господ е казано, че „ако би се писало (за тях) подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги”[8]. Впрочем с пълно основание може да се каже, че свети Стефан, подобно на старшите апостоли, е възлагал ръце върху болни и те ставали здрави. Освен това той бил мъж силен словом и делом, верните утвърждавал във вярата, а неверните иудеи изобличавал, доказвайки им от Закона и Пророците, че те несправедливо, поради завист, са убили Сина Божий, Месията, очакван от толкова векове.
И когато веднъж между иудеите и фарисеите, и садукеите, и гръцките евреи се разгорял спор за нашия Господ Иисус Христос, и едни казвали, че Той е пророк, други - че е измамник, а трети - че Той е Син Божий, свети Стефан, като се качил нависоко, започнал да благовести на всички за Христа Господа, като казал:
- Мъже братя! Защо се засилва раздразнението между вас и целият Иерусалим се разделя на партии? Блажен е този от вас, който е повярвал в нашия Господ Иисус Христос, защото Той, за да ни освободи от греховете ни, слезе от небесата и се роди от Пресвета и Пречиста Дева, избрана преди създаването на света. Той прие върху Себе Си и понесе нашите немощи и недъзи, на слепите даруваше зрение, прокажените очистваше, бесовете изгонваше.
А те, като чули думите му, започнали да спорят с него, опитвайки се да го опровергаят, и хулели проповядвания от него Господ, както е написано за това в книгата „Деяния на светите Апостоли”:
„Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана”[9].
Защото евреите, живеещи между гърците в различни отдалечени страни, имали свои отделни синагоги в Иерусалим. И по такъв начин в Иерусалим, освен първенствуващата еврейска архисинагога, имало много синагоги на различни пришълци, или на евреите, живеещи в различни страни, и евреите от всяка страна изпращали децата си да се учат на Закон Божий изключително в своята синагога в Иерусалим. А и самите те, като идвали всяка година по един път на поклонение в Соломоновия храм, живеели при своите синагоги, събирали се и се учели в тях, както това се вижда от втората глава на книгата „Деяния на светите апостоли”: „в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето... партяни и мидяни, еламити” и други[10], тоест евреи, които живеели в Партия, в Мидия, в Елам[11] и в другите посочени там страни, които сега били дошли за празника в Иерусалим. Съответно на това в Иерусалим имало Киликийска, Александрийска и Киринейска синагога[12]. А в Либертинската синагога[13] имало особен род евреи, водещи началото си от тези, които някога били пленени от Помпей Римски, а после били пуснати на свобода и затова се наричали „либери”, което означава - свободни. Същото казва и свети Йоан Златоуст: „Либертинци се наричали тези, на които им била подарена свобода от римляните.” И тъй като в Иерусалим живеели пришълци от различни страни, те си имали там и свои синагоги, където слушали четенето на закона и се молели.
Та тези събрания в синагогите - либертинска, киринейска и други, спорейки със Стефан, не могли да противостоят на мъдростта и Духа, с Който говорел той, и в това време свети Стефан покорил със словото на истината три части от света - Европа, Азия и Африка: покорил Европа в лицето на либертинци, които дошли от намиращия се в Европа Рим, Азия в лицето на киликийците, прозелити от Азия и Африка в лицето на киринейците и александрийците, произхождащи от там.
А те, нямайки сили да кажат нещо против проповядваната от Стефан истина, по-светла от слънцето, пламнали от гняв срещу него и пълни със завист, подучили някои от съмишлениците си, привикнали да говорят лъжи, да обявят в главната еврейска архисинагога, че уж са чули как Стефан изрича хулни думи против Моисей и против Бога. Като подбудили по този начин народа, старейшините и книжниците, те нападнали свети Стефан и го завели в синедриона при първосвещениците и при голямо множество законоучители. Тук представили и лъжливи свидетели, които твърдели:
- Тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
А свети Стефан стоял невъзмутимо сред това убийствено събрание, като ангел Божий, сияейки със светлината на божествената благодат, както някога Моисей: защото външният вид на лицето му се преобразил, и всички, които били в синедриона, като се вгледали в него, видели, че лицето му било като лице на ангел.
Първосвещеникът го попитал:
- Справедливо ли е това, което свидетелите казват за теб?
Светецът, като отворил устата си, произнесъл дълга реч. Той започнал от Авраам, който първи получил обещание за идването на Месия, и след това разказал цялата история до Моисей, споменавайки за него с пълно благоговение и уважение, и с това ясно показал и възразил на лъжесвидетелите, че съвсем не е хулител нито на Моисей, нито на Божия Закон, даден чрез Моисей, и още по-ясно доказал, че именно техните бащи са били хулители.
- „Нашите бащи не искаха да (му) се покорят - казал той, - а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет”[14].
После, възразявайки на другата клевета - че уж бил произнесъл хула срещу светото място, казал:
- А Соломон Му построил дом[15].
С тези думи той като че ли искал да каже: „Аз почитам святото място, мъдро устроено по Божие благоволение от цар Соломон и осветено от славата Господня, явена с облак. Почитам храма, създаден от хората за слава Божия, но при това изповядвам и че Бог обича повече да пребивава в невеществените и неръкотворни храмове, тоест в чистите човешки души”.
- Всевишният не живее в ръкотворни храмове - казал той, - както казва Бог чрез пророка: „небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми". Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?[16]
Накрая, като се изпълнил с божествена ревност, както някога Илия, свети Стефан се обърнал с изобличителна реч към цялото събрание:
- „Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника (обещания Месия), Чиито предатели и убийци станахте вие сега[17].
Тези думи на светеца възбудили неизразима ярост в първосвещеника и книжниците и всички те, като чували това, сърцата им се късали от яд и скърцали със зъби срещу него.
Но Стефан не обръщал внимание на гнева им, защото бил изпълнен със Светия Дух, Който го правел мъжествен и боговдъхновен. Като погледнал към небето, той видял славата Божия. Досега бил проникнат само от желанието да я види и с пълна вяра твърдо се надявал да постигне това, а сега, още преди кончината си, започнал да я съзерцава и бидейки близко до смъртта, я посрещнал като начало на блаженството. Той видял и Самия Иисус Христос, своя Владика и Господ, стоящ на небето и като че ли очакващ идването му при Себе Си, когато, накрая, като се освободи от тялото, по-скоро ще дойде при Него и там, където е Той, там ще бъде и Неговият служител[18].
И той обявил пред всички това, което видял, като възкликнал със силен глас:
- „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога”[19].
Той не скрил това видение, както обикновено правели светите мъже, които поради смирението си не разкривали явленията, изпращани им от Бога, а обявил пред всички преславното откровение, за да могат верните да се утвърдят във вярата, а неверните да бъдат посрамени. Той направил това още и за да увери бъдещите след него мъченици, че пред страдащите за Христа няма препятствия или някакво изпитание при възкачването на небето, но е открит прав и свободен път, небето е отворено, въздаянието е готово, Самият Подвигоположник стои и чака; Господнята слава сама посреща мъченика при небесните врати. И затова светият мъченик казал на глас пред всички какво вижда, като че призовавайки с това и други след себе си към същия мъченически венец.
Но завистливите иудеи, привикнали да убиват пророците и въстанали срещу Самия Господ, Изпълнителя на Закона и Пророците, не изтърпели думите на истината, бидейки сами лъжливи и не пожелали да чуят откровението на свети Стефан, но закрещели с висок глас, започнали да запушват ушите си и като се нахвърлили единодушно върху него, сложили убийствените си ръце върху му, извели го вън от града, както преди това извели Господа Иисуса, благоволил да пострада извън стените на града, и хвърляли камъни по благия и верен раб Господен.
А за да им бъде по-лесно да хвърлят камъни по светеца, лъжесвидетелите и убийците свалили връхните дрехи от себе си и ги сложили при нозете на един момък, по име Савел, който бил съплеменник и роднина на убивания, но повече от всички други бил раздразнен против него, поради сляпата си ревност към Ветхия Закон. „Савел (се казва в „Деяния”-та) одобряваше убийството му”[20]. И свети Йоан Златоуст казва по този въпрос така: „Савел скърбял, че нямал много ръце, с които да може да поразява Стефан и бил доволен само от това, че мъченикът бил убиван от многото ръце на лъжесвидетелите, чиито дрехи той пазел.”
В същото време, докато убивали свети Стефан, в Иосафатовата долина (която лежи между Иерусалим и Елеон, при потока Кедрон, който има множество камъни по бреговете си), в далечината, на едно възвишение, гледайки от планината, Пречистата Дева стояла със свети Иоан Богослов и прилежно се молела за Стефан на Господа и Своя Син да го укрепи в търпението и да приеме душата му в ръцете Си.
О, колко сладостна, макар и от жестоките удари на камъните, е била смъртта за светия първомъченик, когато от небесната висина Пресладкият Иисус и от земната планина Пресладката Майка и любимият ученик гледали подвига му! И свети Стефан, под силния каменен дъжд, падащ върху него, обагряйки се в кръв, с намаляващи сили и освобождавайки се от връзките на плътта, скърбял със сърцето си и не за себе си, а за тези, които го убивали, и преди смъртта си се молел по-прилежно за тях, отколкото за себе си. Защото за себе си, стоейки изправен, казал:
- Господи Иисусе, приеми духа ми[21]!
А след това, преклонил колене, се молил за своите убийци, възкликвайки:
- Господи, не им зачитай тоя грях!
С тези думи светецът предал на Христа чистата си душа.
Така загинал добрият подвижник, така се увенчал с окървавени камъни, сякаш с алени цветя, първият мъченик и влязъл в отворените, видени от него небеса при Господа и Царя на славата, за да царува заедно с Него в безкрайното царство. Той бил ръкоположен за архидякон от светите апостоли скоро след Петдесетница и пострадал в същата година след Господнето Възнесение, на 27 декември, имайки малко повече от 30 години от раждането си. Бил прекрасен по лице, но още по-прекрасен по душа.
А светото му тяло било оставено да го изядат зверовете и птиците, и лежало непогребано един ден и една нощ. И чак на следващата нощ Гамалиил[22], известен в Иерусалим еврейски учител (който и сам после повярвал в Христа заедно със сина си Авив), изпратил честни и верни люде, и като взел тайно тялото на светеца, отнесъл го в имението си, което се намирало на 20 стадия[23] от Иерусалим и се наричало Кафаргамала и с чест го погребал там, като го оплакал с голям плач. „И кой не би плакал - казва свети Златоуст, - гледайки към този кротък агнец, убит с камъни и лежащ мъртъв!”
Много години след това благочестивата гръцка царица Евдокия, съпруга на Теодосий Младши[24], като достигнала в Иерусалим, дошла на мястото, където свети първомъченик Стефан бил убит и земята се обагрила с честната му кръв, и съградила прекрасна църква, носеща неговото име[25], в чест на Христа Бога, на Когото слава во веки. Амин.
Тропар:
С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. Убиван с камъни от ръце на беззаконници, си приел венец от Десницата свише и си възкликнал към Бога, зовейки: Господи, не им зачитай тоя грях.
Кондак:
Вчера Владиката дойде при нас в плът, а днес рабът излиза от плътта; вчера Царуващият се роди от плът, днес рабът бива убиван с камъни: заради Него и умира първомъченикът, божественият Стефан.
По молитвите
на свети първомъченик и архидякон Стефан
и на преподобните и богоносни наши отци,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.
__________________
[1 ] Деян. 2:1-4.
[2] Елинистите били иудеи, живеещи в различни страни на езическия свят и говорещи на много разпространения елински (гръцки) език; по празници те идвали в Иерусалим и оставали там за по-дълго време.
[3 ] Деян. 10.
[4 ] Деян. 11:5-18.
[5 ] Иак. 1:1.
[6 ] Деян. 6:2-4.
[7] Киликия - крайбрежна област в югоизточната част на Мала Азия. Тарс - главният град на Киликия, който и днес е процъфтяващ град.
[8 ] Иоан. 21:25.
[9 ] Деян. 6:9.
[10] Деян. 2:5, 9.
[11] Това са провинции на предишни могъщи царства, подчинени впоследствие на Римската империя. Те били разположени между Каспийско море и Персийския залив. Партия - голяма страна на югоизток от Каспийско море. Мидия - западната част на Иран, на юг от Каспийско море. Елам - страна, разположена зад Месопотамия, на запад от река Тигър и по течението на тази река на юг до Персийския залив.
[12] Киринея - област в Горна Либия, по северния бряг на Африка, на запад от Египет.
[13] Либертинци (от латински - свободни, пуснати на свобода) - иудеи, победени от римляните във войните с тях, особено при Помпей, 60 г. пр. Р. Хр.
[14] Деян. 7:39.
[15] Деян. 7:47.
[16] Срв. Ис. 66:1, 2.
[17] Деян. 7:51.
[18] Срв. Иоан. 12:26.
[19] Деян. 7:56.
[20] Деян. 8:1.
[21] Деян. 7:59.
[22] Гамалиил - бележит еврейски законоучител, заемал високо място в Иерусалимския синедрион, уважаван от целия народ, така че го наричали „слава на закона”. Преданието разказва, че заедно със сина си Авив той бил кръстен от апостолите Петър и Иоан.
[23] 1 стадий = 185 метра; 20 стадия са 3700 метра.
[24] Теодосий II, или Младши, царувал от 408 г. до 450 г.
[25] Църквата била осветена през 460 г.; тя била толкова просторна, че в нея се събирали 10 000 души.