С2014-03-04-3-01.jpg_1286149224 Всемирното Православие - АРХИМАДРИТ ФИЛУМЕН АГИОТАФИТ– ЕДИН НОВОПРОСИЯЛ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК († 29 ноември 1979)в. новомъченик Филумен Агиотафит (Божигробец), със светското име Софоклис Хасапис, бил по произход от о. Кипър. Родил се на 15 октомври 1913 г. в енорията „Св. Сава” на кипърската столица Никозия. Родителите му произхождали от с. Орунда (епархия Морфу) и се казвали Георги и Магдалина Хасапис (затова светецът е наречен още „Орундец” или „Кипърец”).

Те били благочестиви християни и родили 13 деца, 10 от които оживели – 7 момчета и 3 момичета. От малък Софоклис обикнал Христос и заедно с това и молитвата, поста, четенето на Свещеното Писание и житията на светиите. Заедно с брата си близнак - Александър, той често ставал през нощта, за да се моли с часове. Добър възпитател и учител в благочестието станала и баба им Локсандра, която често искала от децата да ѝ четат житията на светиите.

Със завършването на основното си образование, през лятото на 1927 г., почти 14-годишни, двамата братя-близнаци Софоклис и Александър напуснали бащиния си дом и отишли в историческия манастир „Ставровуни” (Кипър), известен със своята аскетическа и исихастка традиция. С благословията на тогавашния игумен Варнава двамата братя станали послушници. Животът им обаче тръгнал в малко по-различна посока, когато Йорданският архиепископ и по-късно Йерусалимски патриарх Тимотей I (Темелис) (1878-1955) посетил манастира „Ставровуни”. Той предложил на игумена Варнава да вземе със себе си двете братчета, за да се учат в гимназията на Йерусалимската патриаршия. Така с благословението на игумена Варнава и на родителите им, и по свое собствено желание, през 1934 г. двамата близнаци заминали за Палестина.

През 1937 г., след третата година от учението си, братята приели монашеско пострижение от Йерусалимския патриарх Тимотей I, който две години по-рано заел патриаршеския трон. Софоклис приел монашеското име Филумен, в чест на св. мъченик Филумен († 275), а Александър – името Елпидий. Няколко месеца по-късно, на 5 септември същата година, двамата братя били ръкоположени за йеродякони. През 1939 г. и двамата завършили гимназията на Патриаршията. Отец Елпидий напуснал Светата земя, отивайки на служение в други места (Кипър, Атина, Лондон, Одеса, Света Гора), а отец Филумен останал в Йерусалим, изпълнявайки различни послушания към Йерусалимската патриаршия в продължение на цели 45 години. Това той вършел винаги с отговорност, със страх Божий и любов към отците от братството на Гроба Господен и с много грижа и болка към повереното му паство.

Известно време о. Филумен живял в лаврата на св. Сава Освещени, която отстои на 14 км от Витлеем и представлява един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Светите земи. Той водел тих и скромен монашески живот, с нищо неотличим отвън, следвайки строго монашеските обети. През 1943 г. йеродякон Филумен бил ръкоположен за йеромонах, а пет години след това му била дадена офикията „архимандрит”. Като такъв той продължил да изпълнява задълженията на настоятел и игумен на различни храмове и манастири в Тивериада, Йерусалим, Яфа, Рамала и Сихем чак до мъченическата си смърт през 1979 г. Хората го обичали, особено по-обикновените, с които се срещал ежедневно и които подкрепял духовно и материално. Мнозина дори го почитали приживе, тъй като отрано той си спечелил славата на отличен духовник.

Животът на св. Филумен бил прост и скромен, и доколкото било възможно, съобразен със суровия монашески типик, получен от първите му духовни отци в „Ставроникита” (Кипър). Той бил строг постник. Хранел се оскъдно и без претенции към ястие и питие. Някои негови съвременници си спомнят, че той дори не сядал, за да се нахрани, а ядял прав, до тенджерата, от смирение и въздържание. Също толкова строг той бил и към молитвата, и към извършването на светите богослужби. Обичал четенето и затова бил добре подготвен богословски. Харесвало му да тълкува пасажи от книгите, които четял на богомолците, обичащи да го посещават. Много пъти му било предлагано да напусне Йерусалим, за да продължи да учи още, и след като се върне да заеме по-висок църковен пост. Отецът обаче винаги отказвал под предлог, че единствената му цел била да бъде изряден монах и да се грижи добре за манастира, в който се подвизавал.

На 8 май 1979 г. архим. Филумен бил назначен за игумен на манастира „Кладенеца на Яков” в Самария, близо до гр. Набулус (или Сихем[i]). Манастирът бил често посещаван и от евреи, които го считали за своя светиня. Някои фанатично настроени от тях поискали от о. Филумен да махне от там кръста и иконите под претекст, че християнската символика не им позволява да се молят на това свещено място, което по право им принадлежи. На всички о. Филумен търпеливо обяснявал, че още от първата половина на IV в., от времето на император Константин Велики, т.е. шестнадесет века преди основаването на еврейската държава, светинята принадлежи на християните[ii], а осем века преди това мястото се намирало в ръцете на самаряните[iii]. Понякога, когато виждал, че влизат по-крайно настроени евреи, за да се помолят, о. Филумен дори прекъсвал светата богослужба, докато те свършат молитвата си, а после пак продължавал. Бил неконфликтен и тих човек, но в отговор с крясъци и ругатни му била отправена заплаха, че ако той не си отиде от това място, трябва да се приготви за най-лошото, което се и случило седмица по-късно. На заплахите о. Филумен отговорил, че никога няма да напусне святото място и че е готов дори да пострада като верен негов пазител.

Следобеда на 29 ноември 1979 г., четвъртък (16 ноември по Юлианския календар, който използва Йерусалимската патриаршия, или деня на своя патрон св. Филумен по поправения Юлиански календар), около 17 ч., използвайки лошото време, заради което нямало хора в манастира, а също така и факта, че пазачът си бил тръгнал, злосторниците се върнали при кладенеца на Яков в момента, в който о. Филумен с епитрахил отслужвал вечерното богослужение. Убийците на два пъти посекли кръстообразно с брадва през лицето новомъченика, след което извадили едното му око, а другото пребили. Отрязали също така пръстите на дясната му ръка, с която се прекръствал и посекли ходилото на левия му крак, най-вероятно докато бил още жив. Това показва, че освен насилствена смърт о. Филумен претърпял и мъчение заради вярата си. След убийството на мъченика престъпниците, които били останали неразкрити, осквернили и ограбили църквата, като накрая дори хвърлили ръчна граната, за да разрушат мястото.

На следващата сутрин след жестокото убийство тялото на о. Филумен било открито и отнесено в моргата. Направена му била аутопсия в Тел Авив. Едва на петия ден тялото на светеца било закарано в Патриаршията на Йерусалим. Особено прочувствено е свидетелството на о. Софроний, който приел честното тяло на свещеномъченика, за да го облече и приготви за погребение. Същият свидетелства, че след 5 дни, в които тялото се намирало в хладилна камера, то било меко и гъвкаво, като че да било живо. Така, според о. Софроний, сам мъченикът му „помогнал” да го подготви за погребение. Особено прочувствено е и свидетелството на брата по плът на о. Филумен, о. Елпидий[iv] - намирайки се физически далеч, той чул гласа на брат си да му казва: „Брате мой, убиха ме за слава Божия. Моля те, не се гневи!

Новомъченик Филумен бил опят от отците на светия Гроб Господен в храма „Св. Текла” на 4 декември 1979 г. На опелото освен братята на Божи гроб и роднините на светеца, присъствали също така много инославни и дори мюсюлмани, които го обичали и дошли да се простят с него, давайки му последно целувание. Властите още от сутринта изпратили полиция да охранява опелото и погребението на о. Филумен и да предотврати евентуални репресии. Тялото на новомъченика било положено в гробището на Братството на Гроба Господен, на хълма Сион. Въпреки протестите на Йерусалимската патриаршия към властите и дадените обещания от тяхна страна да бъде разследван случаят, извършителите на убийството останали „неизвестни”, според полицейския доклад (както казва гръцката поговорка: „на глухия блъскай врата колкото щеш”).

Четири години след погребението на о. Филумен, на 30 ноември 1983 г. гробът бил отворен от Йерусалимския патриарх Диодор в присъствието на много епископи, архимандрити, свещеници и монаси, за да се извърши умиване и покриване на тялото с нов покров. Всички присъстващи с удивление видели, че то е почти напълно нетленно и благоухаело – знак, че мъченически загиналият Божи служител е бил приет „в страната на праведните”. Гробът бил затворен, но след повторното му отваряне - на 8 януари 1985 г., Рождество Христово за Йерусалимската църква - тялото отново било намерено нетленно и благоухаело. Затова то било извадено и пренесено в олтара на Троицкия храм на хълма Сион, където се намира Семинарията.

На 29 август 2008 г., ден преди освещаването на храма „Св. Фотина Самарянката”[v] при кладенеца на Яков и година преди тържественото канонизиране на св. Филумен, светите му мощи бяха пренесени от Йерусалим в гр. Набулус и поставени в новопостроения великолепен храм. Единият от двата странични престоли е посветен именно на св. Филумен Агиотафит, а другият - на св. мъченик Юстин Философ († 165, родом от Сихем. Паметта му се празнува на 1 юни). Мощите на св. Филумен са поставени в специално изработена рака (кивот), където продължават да бъдат обект на почитание и поклонение от вярващите, не само православни, но също така инославни и мюсюлмани, които непрестанно търсят неговите молитви. Ктитор на новия храм е архим. Юстин, на когото св. Филумен се е явявал често, за да го предпази от продължаващите атаки срещу него и светинята от страна на фанатизираните евреи-ционисти.

На 11 септември 2009 г. бе обявена официалната канонизация на свещеномъченик Филумен. На 29 ноември (неделя) същата година, тридесет години след мъченическата му смърт, светейшият патриарх на Йерусалим и цяла Палестина Теофил III, при огромно присъствие на поклонници от целия християнски свят, отслужи Божествена св. Литургия в храма „Св. Фотина Самарянката” и извърши чина по включването в числото на светиите на Православната църква на игумена на манастира „Кладенеца на Яков” в Самария архим. Филумен. Пред мощите на светеца бе прочетено официалното синодално решение за включването на новия свещеномъченик в синаксара на Йерусалимската църква. Тържествената церемония завърши с шествие в прослава на светеца, в което участваха йерарси от Йерусалимската патриаршия и много духовници и гости, дошли от Гърция, Русия и Кипър, между които и митрополитът на Морфу Неофит, откъдето бил родом св. Филумен и който пръв повдигна въпроса за канонизацията му[vi]. В словото си патриарх Теофил III спомена, че още с назначението на о. Филумен за игумен на манастира в Сихем, братята на Гроба Господен започнали да го наричат „новомъченик”, като че ли сами предсказвайки страдалческата му кончина, последвала половин година по-късно.

Частица от мощите на светеца и епитрахилът му се пазят в манастира „Св. Августин и св. Серафим Саровски”, край с. Трикорфо (обл. Фокида, Централна Гърция), където е и първата изписана икона на светеца (15.12.1994). След канонизацията Йерусалимският патриарх предаде частица от мощите на светеца и на девическия манастир „Св. Николай”, с. Орунда на о. Кипър.

С писмо от 28 ноември 2009 г. на Йерусалимската патриаршия до Негово Светейшество патриарх Максим (номер на протокола: 1216) Йерусалимският патриарх Теофил III извести: „...взимайки предвид подвижническия и свят живот на архимандрит Филумен, и още повече заради мъченическата му смърт за вярата в поклонническия параклис при „Кладенеца на Яков”, и следвайки установените канони и църковен ред на Православната ни Църква, същият бе причислен в календара на Йерусалимската църква, определяйки да бъде празнувана блажената му памет на 16/29 ноември, съгласно приложения Патриаршески и синодален акт. Това решение на нашата Света Сионска Църква, известяваме на многоуважаваното Ваше Светейшество [Максим], за да се почита и от вас гореспоменатия нов свещеномъченик Филумен Агиотафит, както това подобава на мъченическия завършек на живота му”. На 5 март 2010 г. Свещеният синод на Руската православна църква включи името на свещеномъченик Филумен Светогробец в месецослова на Руската православна църква с указание за празнуване на паметта му на 29 ноември (16 ноември по Юлианския календар), както е установено в Йерусалимската църква.

През лятото на 2012 г. гореспоменатият архим. Юстин, сегашен игумен на манастира „Кладенеца на Яков” бе на посещение в България, носейки със себе си за поклонение една чудотворна икона с образите на светите равноапостолни царе Константин и Елена, с вграден в нея сребърен кръст с частица от Христовия Кръст. Тази светиня обиколи няколко епархии на БПЦ, започвайки и завършвайки със Софийската. Преди заминаването ѝ, на нея успя да се поклони лично блаженопочиналият и приснопаметен Български патриарх и Софийски митрополит Максим. На топъл братски прием той поздрави йерусалимските духовници и разговаря с тях, на която среща присъствах лично, а те от своя страна му предадоха благословението на Йерусалимската земя и поздрав от името на патриарх Теофил III. Преди да отпътува за Светите земи, иконата бе оставена за поклонение в продължение на няколко часа в митрополитската катедрала „Св. Неделя”. Стотици софиянци, които бяха научили за това събитие, дойдоха да целунат Честния Кръст и образите на светите равноапостолни царе Константин и Елена[vii].

Винаги трябва да помним, че най-важното за Църквата е да ражда светии. Защото белегът за действието на Божията благодат е именно светостта. В това човек да придобива святост се осмисля и вечното съществуване на Църквата. Всичко останало е маловажно. Нека по молитвите на св. свещеномъченик Филумен Агиотафит Бог да прости греховете ни, да ни освети и да ни удостои да влезем в Неговото Царство!

ИзточнициΟ Άγιος Νέος Ιερομάρτυς Φιλούμενος ο Κύπριος, έκδ. Ιεράς Μονής Αγίου Νικολάου Ορούντας, Ορούντα – Κύπρος, 2013 (2); в-к “Σημερινή” от 7.12.2009; Жития на светиите. Под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), Синодално издателство, София, 1991; http://filoumenos.comhttp://www.churchofcyprus.org.cyhttp://www.immorfou.org.cy; http://www.orthodoxidiadromi.com; http://www.diakonima.grhttp://anavaseis.blogspot.comhttp://www.pigizois.nethttp://www.impantokratoros.grhttp://www.romfea.grhttp://bg-patriarshia.bg; http://www.pravoslavieto.comhttp://sveta-nedelia.orghttp://dveri.bghttp://www.wikipedia.orghttp://www.patriarchia.ruhttp://calendar.rop.ru

Видео от светата Литургия, чина на официалното включване на св. Филумен в Синаксара на Йерусалимската патриаршия и Литията от 29 ноември 2009 г.http://www.imdleo.gr/diaf/files/poly09/12/agFiloumenosVideo.htm



[i] Сихем е град в Среден Ханаан, между планините Гаризин и Гевал, ок. 55 км на север от Йерусалим. Той се споменава за пръв път в историята на Авраам, който издигнал там първия олтар в Ханаан в името на Вечния Бог, след преселението си от Харан (Бит. 12:6). Недалеч от Сихем неговият внук Яков купил една нива, която подарил на сина си Йосиф, когото и погребали там (Бит. 33:19, 35:4, Иис.Нав. 24:32). След завоюването на Ханаанската земя, Сихем станал левитски град (Иис.Нав. 20:7, 21:21, 24:1,25; Съд. гл. 9). Тук Ровоам дал повод на десетте племена да въстанат (3Цар. гл. 12). След опустошаването на Самария от асирийците Сихем станал столица на самаряните и вероятно такъв бил и по времето на Александър Велики. Римляните го нарекли Флавия Неаполис, откъдето произлиза и арабското му име – Набулус. Каменистите поли на планината Гевал, в северната част на долината, изобилстват от гробници. На планината Гаризин се намирало светилището на самаряните, както и развалините на една крепост, издигната от император Юстиниан в VI век. Там където започва Сихемската долина, според твърденията на евреи, християни и мюсюлмани, се намира Йосифовият гроб. Близо до гр. Сихем, на Йерусалимския път, се намира и Якововият кладенец, при който Иисус Христос беседвал със Самарянката. Мястото е ясно описано от св. ап. и ев. Йоан Богослов (Йоан, гл. 4) и е лесно разпознаваемо от съществуващите предания. Сега Сихем е вторият по големина град на Западния бряг на р. Йордан, в централната част на Палестинската автономия.

[ii] Първият храм на мястото на Якововия кладенец бил построен през IV в. от св. царица Елена, майка на император Константин Велики (управлявал Запада – от 306 до 337 г. и Изтока – от 324 до 337 г.). Храмът бил разрушен век по-късно и отново възстановен от император Юстиниан през VI век. Този храм представлявал кръстообразна базилика и в този си вид просъществувал едва до VII век. През ΧΙΧ в. Йерусалимската патриаршия откупила от турците святото място и в началото на XX в. там започнали разкопки. Тогава се разкрили основите на древния храм, с добре запазен мозаичен под, под който се е съхранил и самият кладенец на Яков с дълбочина 35 м и ширина 1 м. Според преданието той никога не е пресъхвал, а водата в него е винаги чиста и вкусна. Кладенецът се намирал в подземията на първоначалния храм, в параклис, украсен с мозаични икони и мозаичен под.

[iii] Самаряните са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина. Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария (област в централната част на древна Палестина). Юдейската традиция смята самаряните за потомци на гутеите (древни обитатели на Западен Иран), преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците. Юдаизмът, който изповядват самаряните е различен от ортодоксалния и затова те са смятани и за юдейска секта. Самаряните не приемат Талмуда, който е основен източник за законодателството, обичаите и моралните ценности на юдаизма, както и равинистичните тълкувания. От Стария Завет признават само Мойсеевото Петокнижие и Книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория йерусалимски храм (Соломоновия) през 586 г. пр.Хр. от армията на вавилонския цар Навуходоносор II, самаряните били изселени от палестинските земи. Завръщайки се в „обетованата земя”, те не били приети от ортодоксалната юдейска общност.

[iv] Архим. Елпидий починал на Света Гора през 1983 г.

[v] Животът на Самарянката, наречена по-късно Фотина (гр. – просветена), е поразителен пример за това как Божията благодат е способна да възроди и най-грешната душа и да я изведе от нечестието, възвисявайки я до върха на духовната слава. Евангелското четиво разказва за беседата на Христос със Самарянката край Якововия кладенец, за живата вода, която очиства греховете и утолява жаждата на безсмъртната душа за Бога, както и за поклонението на Бога с дух и истина (Йоан. 4:4-42). Самарянката се покаяла за миналите си тежки грехове и започнала да води добродетелен живот. Тя била проникната от такава пламенна любов към Христос, че както разказва Свещеното Предание, не се побояла открито да Го изповядва пред юдеите и езичниците и дори да пострада заради Него. Св. Фотина получила мъченически венец заедно с четирите си сестри и двамата си сина при гонението на християните от римския император Нерон (царувал от 54 до 68 г. сл. Хр.).

[vi] Предвид многото чудеса, които е извършил, на о. Кипър отец Филумен е почитан за светец почти десетилетие преди да е признат за такъв от Йерусалимската патриаршия – белег за това, че е жив и след смъртта си и чува молитвите на прибягващите към помощта му.

[vii] По същото време имаше пожар на Витоша, в местността Бистришко бранище. Броени часове след като по съвета на о. Юстин тогавашният викарий Знеполски епископ Йоан (дн. Варненски митрополит) прекръсти с иконата по посока на пожара, той бе окончателно угасен, след многодневна отчаяна борба от силите на пожарната – факт, който малцина тогава забелязаха.

Автор: дякон д-р Петър П. Симеонов, Катедрален храм „Св. Неделя”, гр. София

Снимки: г-жа Нина Комарова; internet