fa55c8bad0e242eb7986dc1135b50adb_M Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНА ЕВФРОСИНИЯ ПОЛОЦКА – ПОКРОВИТЕЛКАТА НА БЕЛОРУСКАТА ЗЕМЯПреподобна Евфросиния, игумения и княгиня Полоцка (1173), паметта ѝ се чества на 5 юни.

Житие на преподобна Ефросиния

С какви думи, братя, достойно да възхвалим лъчезарната памет на преблажената Христова невеста Ефросиния! Тя беше помощник на обидените, утешителка на скърбящите, за голите - дреха, посетителка на болните, или казано просто – беше всичко за всички. Ефросиния напояваше сърцето си с Божията премъдрост.

Евфросиния – неувяхващо цвете в райската градина

Ефросиния – летящ орел, прорязващ небето от запад на изток и подобно слънчев лъч, озаряващ Полоцката земя. И тъй братя, Солун се гордее със св. Димитър, Вишеград – с мъчениците Борис и Глеб, а аз възхвалявам така: блажен си ти, град Полоцк, в който растеше преподобната Ефросиния. Блажени хората, живеещи в този град! Блажени твоите родители, блажена утробата на госпожата, от която дойде преподобната Ефросиния! Блажено е рождението ти, блажено е твоето възпитание! Блажена е възрастта ти, многопохвална Ефросиния, блажени трудът и подвизите ти в Божие име. Блажен е твоят манастир, блажени са обитателите на манастирите „Всемилостивият Спасител” и „Света Богородица”, блажени са хората, които са ти служили!

О, преблажена невесто на Христа, нашия Бог! Моли се на Бога за своето стадо, което си събрала в името на Христа, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение заедно с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков!

Из житието на преподобна Ефросиния (XVI век)

Преподобна Ефросиния, чието светско име е Предслава, произхождала от древен княжески род, чиито корени водят към свети равноапостолни Владимир и Рогнеда. Предслава се ражда в началото на ХII век в семейството на полския княз Георги и княгиня София. От житието на преподобната се знае, че годините на своето юношество тя посветила на четенето на Свещеното Писание и творенията на светиите, а в изучаването им проявявала такова усърдие, че това учудило дори родния ѝ баща.

Славата за мъдростта и красотата на Предслава се носела далеч извън пределите на Полоцката земя. Мнозина знатни князе искали ръката ѝ. Но достигайки пълнолетие, Предслава не пожелава да встъпи в брак. Чувствайки в душата си горещо желание изцяло да се посвети в служба на Господ, княгинята тайно от родителите си постъпила в един манастир, в който по това време игуменка е родната ѝ леля, вдовицата на княз Роман.

Думите на младата Предслава, намерението ѝ да остави света и да замени скъпите дрехи с монашески одежди отначало хвърлили игуменията в тревога и объркване. Тя се заела да увещава племенницата си да се откаже от намеренията си. Но след разговори с Предслава, както свидетелства житието, блажената княгиня била изумена от „разума на отроковицата, от любовта ѝ към Бога и заповяда да се изпълни желанието ѝ. И я огласи йереят, и я пострига; и ѝ нарекоха името Ефросиния…”

   Скоро след това света Ефросиния с благословението на епископ Илия се пренесла да живее в една от килиите на Полоцката Софийска катедрала. Избирайки за духовния си подвиг това свято място, монахинята-княгиня денем и нощем възхвалявала Бога, а в свободното си от молитви време правела преписи на свещените книги. „Премествайки се, преподобна Ефросиния… със собствената си ръка преписваше книги, а полученото за своя труд раздаваше на нуждаещите се.”

Веднъж в съновидение на преподобната ѝ се явил Ангел и ѝ възвестил, че ѝ предстои да отиде на място, наречено Селце и там да основе девически манастир. През същата нощ същият Ангелът се явил и на епископ Илия и казал: „Въведи рабинята Божия Ефросиния в църквата „Светият Спасител”, която се намира в Селце, защото това място е свято, а тя е достойна за Царството небесно.”

Следвайки Божия зов и с благословението на епископа, преподобната, заедно с един монах скоро се отправила на път, вземайки със себе си само книги и три хляба. Тя пристигнала в предградието Селце, установила се там и още по-усърдно започнала да се подвизавала в молитви към Бога.

Не минало много време и при преподобната девица започнали да прииждат да живеят хора, търсещи спасение на душите си и напътствия от опитната наставница. Образувала се монашеска обител. Желаейки да приобщи към монашески живот своята по-малка сестра Градислава, преподобната Ефросиния я взела в манастира да се учи на грамотност. Впоследствие Градислава не пожелала да се върне в света и била постригана, получавайки името Евдокия. Скоро и дъщерята на княз Борис, Звенислава, братовчедка на преподобната, също отишла в обителта, и то с голямо дарение, което всъщност представлявала зестрата ѝ, приготвена за омъжването ѝ.

Звенислава пожелала да се откаже от съпружество и да стане Христова невеста. Игумения Ефросиния я приела с любов и наредила на йерея да я постриже - нарекли я Евпраксия.”

Намирайки се под специалната Божия закрила, обителта „към църквата на Спасителя” духовно процъфтявала и ставала все по-красива. Когато в манастира се събрали много монахини, преподобната пожелала на мястото на старата църква да изгради каменен храм. За осъществяването на това благородно дело Господ призвал талантливия майстор, архитект Йоан, под чието ръководство величественият храм в чест на Всемилостивия Спасител бил издигнат само за тридесет седмици.

Както разказва древното житие, малко преди да бъде завършен строежът на Спаската църква, манастирските работници забелязали, че количеството приготвени тухли не е достатъчно.”…И те търсили, но нищо не намерили. Тревожела се Ефросиния и, въздъхвайки, казала: „Слава Тебе Владико, Вседържителю и Човеколюбче, Ти, давайки ни голямото, дай и малкото, че да успеем да довършим Твоята църква”. И както се помолила, така на сутринта, по Божие устроение, в печката били намерени недостигащите тухли”, благодарение на което строителството завършило в определения срок.

С благословението на преподобната Ефросиния през 1161 година изкусният майстор-ювелир Лазар Богша изработил за храма на Спасителя олтарния кръст-кивот. „Честното дърво е безценно” – така гласял надписът, направен върху него. В Кръста се съдържали велики светини: частица от Животворящото дърво с капки от кръвта на Спасителя, частици от камъните на Гроба Господен и Гроба на Божията Майка, частици от мощите на първомъченик и архидякон Стефан, от великомъченика и лечител Панталеймон, както и капка от кръвта на великомъченик Димитър Солунски. Лазар Богоша владеел до съвършенство методите на византийската техника за запълване на преградки с цветен емайл: с най-тънките преградки той изписал върху Кръста ликовете на Иисус Христос, Божията майка и светиите.

Недалеч от Спаския манастир в чест на Пресвета Богородица преподобна Ефросиния издигнала и друга каменна църква. „И като я създаде, украси я с икони, освети я и така я предаде на монасите - и там имаше голям манастир. Именно за манастира на св. Богородица светата поискала да придобие от Византия древния Ефески образ на Пречистата Божия майка, изографисан, според преданието, от самия апостол и евангелист Лука. С тази цел тя изпратила в Цариград своя „слуга” Михаил с много дарове за император Михаил Комнин и патриарх Лука Хрисоверг. И заради усърдните молитви на полоцката игумения „[императорът – ред.] изпрати в Ефес седемстотин от своите войници: и те отидоха и донесоха иконата на Пресвета Богородица. Патриарх Лука, като събра епископите и цялата катедра в „Света София” , благослови ги всички и предаде иконата на слугата на монахиня Ефросиния. Щом Ефеската икона била доставена в Полоцк, преподобната я внесе в църквата „Света Богородица”, остави я, и издигна ръце, мълвейки: „Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе! ... И като каза това, тя украси иконата със злато и скъпоценни камъни и нареди да се донася всеки вторник в светите църкви."

Още приживе на блажената Ефросиния Господ прославил основаните от нея манастири. Те се превърнали в центрове на книжовност и просвета в Полоцката земя. От тях, като от благодатни извори, мнозина черпели духовно познание и мъдрост. Светата игумения, гледайки множеството монаси и монахини, събрани в име Господне, „радваше им се, като на свое спасение…” и се грижеше неуморно за поверените ѝ души.

Достигайки достолепна възраст и висота на духовното съвършенство, преподобната решила да направи поклонническо пътуване до Светите земи и да се поклони на Гроба Господен. Отправяйки се към Йерусалим, тя поверила управлението на Спаския и Богородичния манастир на своята сестра – монахиня Евдокия. Спътници на блажената Ефросиния в Светия град станали брат ѝ Давид и сестра Евпраския.

   Докато пребивавала в Йерусалим, светата три пъти ходила да се поклони на Живоносния Господен Гроб. Преподобната молила Бога да я удостои да завърши земния си път в мястото на Неговите страдания и Възкресение, и молитвата ѝ била чута. Скоро светицата „изпаднала в неразположение и започнала да боледува”. Преди кончината ѝ Господ изпратил при нея Своя Ангел с думите: „Блажена си ти сред жените, благословен е твоят труд. Ето пред теб вече се отварят райските врати и всички ангели са се събрали, държат свещи, очаквайки срещата с тебе…” И произнасяйки това, Ангелът се оттеглил. На 23 май (5 юни по н. ст.) 1173 година, причастила се със Светите Христови Тайнства, блажената Ефросиния се упокоила в Господа. Честното ѝ тяло било погребано в манастира на преподобния Теодосий Велики, в притвора на църквата „Пресвета Богородица”.

   Четиринадесет години по-късно, през 1187 година, когато Йерусалим е превзет от египетския султан Салах-ад-Дин, монасите от руския манастир „Пресвета Богородица”, напускайки Светите земи, взели със себе си нетленните мощи на полоцката княгиня и ги пренесли в своята родина. Но тъй като и в Русия в онези времена, поради честите княжески междуособици, било твърде неспокойно, на светинята не се удало да достигне до Полоцк, до мястото на земните подвизи на Божията угодница. Нетленните мощи на преподобната Ефросиния били преместени в Киево-Печерската лавра. Впоследствие в Далечните пещери на тази древна обител те почивали повече от осем столетия.

При царуването на благочестивия руски император Николай II, през 1910 година, светите мощи на преподобната били тържествено пренесени от Киев в Полоцк, в основания от нея манастир на Всемилостивия Спасител. В него те почиват и до днес, а с нетленността си и чудесата свидетелстват на нашите съвременици за истинността на православната вяра, за любовта към Бога, която е по-силна от смъртта, за великото дръзновение на светиите, ходатайстващи за нас пред Господа.  

 

Тропар, глас4

Подражающи дванадесятолетна дванадесятолетну Христу, | учившему во святилищи Божию слову, | последовала еси, Евфросиние. | Славу временную и земнаго обручника оставльши | и вся мирская презревши, | краснейшему паче всех Христу себе уневестила еси, | крест вземши, путем ангельскаго жития шествующи | и многия к Нему наставляющи, | во благоухании мира в Небесный Чертог востекла еси, | идеже моли, Егоже возлюбила еси, | о чтущих благочестно память твою.

 

Ikona-evfrosinia-polockaja Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНА ЕВФРОСИНИЯ ПОЛОЦКА – ПОКРОВИТЕЛКАТА НА БЕЛОРУСКАТА ЗЕМЯ