Молитвата се основава на вярата

Молитвата се основава на вярата: вярвам, че има Бог, пред Когото изричам молитвата си; има Вседържител, Който държи на дланта Си цялото творение и дава различни видове гласове на тварите, за да общуват помежду си, а Сам Той няма нужда от никакъв глас; надявам се, че молитвата ми стига до Него, или - казано по-точно - направо от сърцето преминава в Неговите уши.

Както и кореспонденцията на сина с неговия баща или с майка му, с братята и сестрите му, на бащата с децата му, на приятеля с приятелите му, когато са отдалечени едни от други, също се основава на вярата. Те са уверени, когато пишат писмата си, че онези хора, на които пишат, ги има и са живи; надяват се, че писмената беседа ще стигне до тях, ще извика в душите им съответни на споделените в писмото представи, мисли, чувства и че те ще откликнат на писмото съобразно неговото съдържание. Така и в живота за много неща ние се ръководим от вярата и надеждата: а още повече по отношение на духовния свят трябва да ходим до време с  вяра, а не с виждане (2 Кор. 5:7)…

Молитвата пред иконата

Прекрасен и приятен за Бога е обичаят християните да имат образа на Спасителя и да се молят пред Него. Това е насъщна потребност на душите ни. Сам Господ с любовта, свойствена Нему, иска да се изобрази в нас, както казва апостолът: Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос (Гал. 4:19); или: чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Еф. 3:17). Но как да изобразя Христа в сърцето си, ако преди това не Го изобразя зримо и не Го представя пред очите си? - И ето, имаме образите на Спасителя, Божията Майка и други. Любовта на християните към тях, която иска винаги да носи в мислите и сърцето си техните образи, самата ни сетивно-духовна природа е породила необходимостта да ги изобразяваме чрез рисуване на икони, които да поставяме на най-почетното място в дома, също както в сърцата или в домовете на душите си да им отреждаме най-почетното място. И колко нашето почитане на иконите е в съгласие с Божието намерение! Небето ни отговаря в икони, както в древността Господ отговаряше от очистилището в еврейската скиния; много от тези икони са прославени с чудеса.

Според мярката, с която ти започваш да се молиш с дух и истина пред светата икона, например на Спасителя, със същата мярка към иконата се привлича духът на онзи, който е изобразен върху иконата - така че ако твоята вяра в присъствието на лицето, изписано на иконата, е стигнала дотам, че ти го виждаш като живо, то действително е тук със своята благодат. Пример за това са чудотворните икони, които проговарят, от които изтичат сълзи или кръв или стават други чудеса; именно затова те всички гледат необикновено живо и изразително. Какво не е възможно за Бога, Който може да оживотвори камъка и да направи от него човек? Също толкова чудесно Той може да направи това с живописния образ. Всичко е възможно за вярващия (Марк. 9:23), и Вишният чудесно снизхожда към вярващия. И се свързва със знамението на животворящия кръст, и чудодейства.

Гледате иконата на Спасителя и виждате, че Той ви гледа с пресветли очи - този поглед е израз на това, че Той действително ви гледа със Своите по-ясни от слънцето очи и вижда всичките ви мисли, чува всичките ви сърдечни желания и въздишки. Образът си е образ, в черти и знаци той представлява онова, което не може да се начертае и обозначи, а се постига само чрез вярата. Вярвайте, че Спасителят винаги ви гледа и вижда всички вас - с всичките ви мисли, скърби, въздишки, с всички обстоятелства на вашия живот, като на длан. Господ казва: Ето, на Своите длани съм те начертал; твоите стени са винаги отпреде Ми (Ис. 49:16). Каква дълбока утеха и колко много живот има в тези думи на всевладичестващия Промислител! И тъй, молете се пред иконата на Спасителя, сякаш сте пред Самия Него. Човеколюбецът е присъщ на иконата по Своята благодат, и с очите, изписани на нея, наистина ви гледа: Очите Господни гледат на всяко място (Притч. 15:3 - слав.), значи, и от иконата; и със слуха си, Той ви слуша. Но помнете, че очите Му са очи на Бог, и ушите Му - уши на Бог, Който е вездесъщ.

Трябва да се молим на Божията Майка с пълна увереност и надежда, че ще получим исканото

Когато пристъпваш в молитва към Царицата Богородица, преди да започнеш да се молиш, бъди твърдо убеден, че няма да си тръгнеш от Нея, без да получиш милост. Достойно и праведно е да мислим така и твърдо да се надяваме на Нея. Тя е всемилостивата Майка на всемилостивия Бог-Слово и за Нейните неизмеримо велики и безбройни милости възгласят всички векове и всички християнски църкви; Тя наистина е бездна на благости и щедрости, както се казва за Нея в канона към Одигитрия (Канон към Пресвета Богородица Одигитрия, песен 5, стих 1). Затова да пристъпваме без такава увереност в молитва към Нея би било неразумно и дръзко, а съмнението ни би оскърбило Нейната благост, както се оскърбява и Божията благост, когато пристъпват в молитва към Бога и не се надяват да получат от Него исканото. Как бързат да получат милост от някой високопоставен и богат човек, за милосърдието на когото знаят всички и който е доказал милосърдието си много пъти? Обикновено, пристъпват към него със спокойна увереност и надежда, че ще получат каквото искат. Така и в молитвата не трябва да се съмняваме, не трябва да бъдем малодушни.

Когато се молиш на Владичицата или на някой светец, представи си твърдо, че си член на Църквата, в която Владичицата е основен камък на зданието, Началница на мисленото назидание (Акатист на Пресвета Богородица, икос 10), и знай, че ти си тясно свързан вътрешно с всички небесни жители като камък от зданието, макар и мек и нетвърд. Ако гледаш на себе си по този начин, ще разбереш защо молитвите толкова лесно стигат до светиите - защото ние всички сме под една Глава - Христа (срв. Еф. 1:22) и всички сме одушевени с единия Божий Дух.

Когато се молим на светиите, трябва да имаме несъмнена вяра в близостта им

Ако призоваваш някой светия със съмнение в неговата близост до тебе и в това, че той те чува, и сърцето ти бъде поразено от теснота - пречупи себе си, или по-добре казано, веднага преодолей с помощта на Господа Иисуса Христа загнездилия се в сърцето ти клеветник (дявола), призови светията със сърдечна увереност, че той е близо до тебе в Светия Дух и чува молитвата ти: и веднага ще ти стане по-леко. Тежестта и сърдечната мъка по време на молитва произлизат от неискреността, от лъжливостта и лукавството на сърцето ни, така както в обикновения разговор с хората ние се чувстваме вътрешно неловко, когато говорим с тях не от сърце, неистинно, неискрено. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен (Деян. 26:14). Бъди винаги и навсякъде истинен по сърце и винаги и навсякъде ще имаш мир в сърцето си, но най-вече бъди истинен в беседата с Бога и със светиите, защото Духът е истина (1 Иоан. 5:6).

Преди молитва трябва да изпросим за себе си благодатта на искрената молитва

И в добродетелта трябва да се проявява разум

Бъди умерен във всички религиозни дела, защото добродетелта с мярка, съобразно силите, обстоятелствата, времето, мястото, предхождащите трудове, е благоразумие. Добре е например да се молиш с чисто сърце, но ако няма  съответствие между молитвата и силите (енергията), различните обстоятелства, мястото и времето, предходния труд, то тя вече няма да е добродетел. Затова апостол Петър казва: покажете в добродетелта разум (т.е. не се увличайте само със сърцето), в разума - въздържание, във въздържанието - търпение (2 Петр. 1:5, 6 - слав.).

Господнята молитва

Християнино! Помни и винаги носи в мислите и в сърцето си великите слова на Господнята молитва: Отче наш, Който Си на небесата (помни: кой е нашият Отец? Бог е нашият Отец, нашата Любов. Кои сме ние? Ние сме Неговите деца, а помежду си сме братя. В каква любов помежду си трябва да живеят децата на такъв Отец? Да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови (Иоан. 8:39). И какви дела трябва да извършваме?). Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля. Насъщния ни хляб дай ни днес (нашия хляб - всичко общо, - а не моя; самолюбието трябва да бъде прогонено от сърцата на Божиите чеда: ние сме едно) и прости нам дълговете ни (искаш и обичаш Бог да ти прощава греховете, тогава считай за нормално и ти да прощаваш греховете на хората, които съгрешават против тебе, като знаеш, че любовта е дълготърпелива и милосърдна). Не ни въвеждай в изкушение (и сам не се поддавай на изкушения; не давай да се поклати ногата ти, и няма да задреме Оня, Който те пази. Господ е твой покров откъм твоята дясна ръка. Пс. 120:3, 5 - слав.). Но избави ни от лукавия (сам не му се предавай доброволно и Господ няма да те предаде на него). Защото Твое е Царството (признавай единия Цар Бог и на Него Едничкия служи), и силата (уповавай на Неговата всемогъща сила), и славата (ревнувай за Неговата слава с всички сили и през целия си живот) во веки (Той е вечният Цар, а царството на сатаната скоро ще премине като хищническо, и лъжовно). Амин. Всичко това е истинно. Помни повече от всичко тази молитва и по-често си я казвай наум и размишлявай за нея, какво означава в нея всяка дума, израз и прошение.

Покланяйте се на Бога с дух и истина. С истина - например ти казваш: да се свети Твоето име. Има ли у тебе действително желание Божието име да се свети с добрите дела - на хората и с твоите? Казваш: дойде Твоето Царство, желаеш ли наистина да настъпи Божието Царство? Искаш ли да бъдеш дом на Божия Дух, а не обиталище на греха, дали желанието ти да живееш в грехове не е по-силно? Казваш: да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; не търсиш ли по-скоро своята воля, отколкото Божията? Да, така е! Казваш: насъщния ни хляб дай ни днес; не казваш ли друго в сърцето си: не ми трябва да прося това от Теб, аз имам и без да моля, нека така да просят нямащите; или ненаситно търсим прекомерното и не се задоволяваме с малкото или с онова, което Бог ни е дал, не благодарим за това, което имаме, а трябва да благодарим. В молитвата молиш Бога: и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, а сам не мислиш ли: не съм кой знае какъв грешник; струва ми се, че живея не по-зле от другите и нямам нужда да моля за прошка на дълговете или греховете си; или, когато се молиш, няма ли някакво недоволство или гняв в сърцето ти, и по такъв начин ти не лъжеш ли безсрамно в молитвата си към Господа. Казваш: не ни въвеждай в изкушение, а сам не се ли увличаш и не падаш ли без изкушения във всякакви грехове? Казваш: избави ни от лукавия, а сам не живееш ли в съдружие с лукавия и с всякакво зло, източник на което е дяволът? Гледай езикът ти да не е в разногласие със сърцето; гледай да не лъжеш Господа в молитвата си. Винаги имай това предвид, - и когато четеш Господнята молитва, и когато четеш другите молитви; наблюдавай дали сърцето ти е съгласно с онова, което произнася езикът ти.

В молитвата за живите и за починалите е необходимо сърдечното им поменаване

Когато се молим за живите и за починалите и ги назоваваме по имена, трябва от все сърце, с любов да произнасяме имената им, сякаш носим в душата си онези хора, чиито имена поменаваме, също както кърмачка се нежно отнася с децата си (1 Сол. 2:7), като помним, че те са наши членове и членове на тялото Христово (Срв. Еф. 4:25, 5:30); не е добре само да изброяваме с уста имената им пред лицето Божие, без участието и без любовта на сърцето. Трябва да мислим за това, че Бог гледа сърцето - че и хората, за които се молим, също изискват от нас по дълга на християнската любов братско съчувствие и любов. Голяма е разликата между безчувственото изброяване на имена и сърдечното им поменаване: едното е далеч от другото както небето от земята. Но името на Самия Господ, на Неговата Пречиста Майка, на светите Ангели и светите Божии човеци трябва да се призовават винаги по достойнство - с чисто сърце, с вяра и пламенна любов; въобще, думите на молитвата е нужно не само да се редят с език, сякаш обръщаме с пръст страници на книга или сякаш отброяваме монети; думите трябва да излизат като поток жива вода от своя извор, да бъдат искрен глас на сърцето, да не са като чужда, взета назаем дреха, или като чужди ръце.

Когато на глас или вътре в себе си се молиш за другите, например за своите близки или за чужди хора, дори те да не са те молили за това - моли се за тях със същата топлина и усърдие, както се молиш за себе си. Помни заповедта на закона: обичай ближния си като себе си (Мат. 19:19; 22:39; срв. Лев. 19:18). Във всички случаи съблюдавай това, т.е. обичай ближния си като себе си. Не лукавствай пред Господа, Който изпитва сърца и утроби (Иер. 11:20; Откр. 2:23; Пс. 7:10), да не презре Той молитвата ти като суетна и лъжлива.

Нашата молитва от името на всички ни внушава непрестанна взаимна любов

Какво ни внушава светата Църква, когато в домашната и в църковната молитва влага в устата ни молитви от името на всички хора, а не от името на едно лице? Внушава ни непрестанна взаимна любов, винаги и във всичко - на молитва и в житейското общуване - да се обичаме един друг, както обичаме себе си; и така, като подражаваме на Бога в три Лица, съставляващи височайше Единство, и ние самите да бъдем едно цяло, съставено от много. Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Иоан. 17:21). Общата молитва от името на всички ни учи и в живота да споделяме житейските потребности на другите, та и в нашия живот всичко да бъде общо и като едно, във всичко да се вижда взаимна любов, а също и всеки да употребява своите способности за благото на другите, кой както може, да не скрива таланта си в земята, да не бъде ленив и егоист. Мъдър си - дай съвет на немъдрия; образован си - научи невежата; силен си - помогни на безсилния; богат си - помогни на бедния.

Необходимо е да се молим за всички

Когато се молиш, старай се да се молиш повече за всички, отколкото сам за себе си, и по време на молитва живо си представяй всички хора заедно с тебе като едно тяло, а всеки поотделно - като член на Христовото тяло и твой собствен член:понеже сме членове един другиму (Еф. 4:25); моли се за всички така, както се молиш за себе си, със същата искреност и топлина; техните немощи и болести считай за свои немощи и болести; тяхното духовно невежество, греховете и страстите им - като свое невежество, свои грехове и страсти; многообразните им изкушения, напасти и скърби - като свои изкушения, напасти и скърби. Такава молитва Небесният Отец приема с голямо благоволение - този общ на всички всеблаг Отец, у Когото няма лицеприятие (Рим. 2:11 - слав.), нито сянка от промяна (Иак. 1:17) - тази Любов, която няма граници, обемаща и съхраняваща всички твари.

Когато сме на молитва, трябва да помним, че ние сме членове едни на други и трябва да се молим за всички, както казва и в молитвата Отче наш. Пример за това са апостолите и всички светии. Ако помниш това и се молиш за другите, то и светите Ангели ще се молят за нас, като членове на едното Христово Царство, на една Църква, на едно тяло. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 7:2).

За Исусовата молитва

Две сили, съвършено противоположни една на друга, влияят върху мен: добрата сила и злата сила, жизнената сила и смъртоносната сила. Тъй като са духовни сили, и двете са невидими. Добрата сила съгласно със свободната и искрената ми молитва винаги прогонва злата сила, и последната е силна само със злото, което се крие в мен. За да не търпим непрестанните нападения на злия дух, трябва постоянно да имаме в сърцето си Иисусовата молитва: Иисусе, Сине Божий, помилуй ме. Срещу невидимия (дявола) - невидимият Бог; срещу силния - Най-Силният.

Защо се уморяваме от молитвата?

Казват: бързо се уморяваме от молитвата. Защо? Защото не виждате пред себе си живия Господ, от дясната си страна (срв. Пс. 15:8). Гледайте към Него непрестанно с очите на сърцето си, и тогава цяла нощ ще прекарате в молитва и няма да се уморите. Какво говоря - цяла нощ! Три дни и три нощи ще стоите и няма да се уморите. Спомнете си стълпниците. Те много години са стояли на стълпа в молитвено разположение на духа и са превъзмогвали своята плът, която, също както при тебе, така и при тях е била склонна към леност. А ти се отегчаваш от няколко часа обществена молитва, дори от един час!

Трябва да се принуждаваме към молитва

Казват: щом няма желание - не се моли; лукаво мъдруване, само спри да се молиш и съвсем ще се откъснеш от молитвата, плътта само това иска. Царството небесно бива насилвано (Мат. 11:12); без самопринуждаване към доброто няма да се спасиш.

При хората, които малко се молят, е слабо сърцето; и ето, когато те искат да се молят, сърцето им се разслабва и разслабва ръцете им, тялото и мислите им, и на такива хора им е трудно да се молят. Трябва да преодолеем себе си: да се постараем да се молим от все сърце, защото да се молиш от все сърце е хубаво, и леко.

Учете се да се молите, принуждавайте себе си към молитва: отначало ще бъде трудно, а после, колкото повече принуждавате себе си, толкова по-леко ще става; но отначало винаги трябва да се принуждаваме.

Благодарение за избавянето от страстите и вражеските нападения

Господи! Благодаря ти от все сърце, защото безброй пъти си ме спасявал от безчестие, от насилие, от лютостта на страстите и си угасявал разгорещените стрели на лукавия в мен, ограждал си с мир душата ми и си я оросявал с росата на Своята благодат. Слава на Тебе, Многомилостиви и Всесилни, че досега по благодатта Ти оставам цял и невредим, въпреки безчислените коварства против мен на невидимите и всезлобни врагове, които търсят да ме погълнат. Знам, Господи, че, по който начин Ти е угодно, ще ме избавиш от всички техни коварства и нападения и ще ме спасиш в Твоето Небесно Царство, и не само мен, но и всички, които живеят благочестиво и биват нападани от духовете на злобата. Защото Ти милваш и спасяваш тези, които искат спасение и дори онези, които не искат. Казано е: искам или не искам - спаси ме (вечерна молитва на св. Иоан Дамаскин)!

Владико мой, Господи Иисусе Христе! Мой бързи, пребързи, непосрамващ Застъпниче! Благодаря Ти от цялото си сърце, че милостиво се вслуша в молбата ми, когато в омрачение, утеснение и вражески пламък виках към Тебе - и пребързо, властно, благостно ме избави от враговете ми и дарува на сърцето ми простор, лекота, светлина! О, Владико, как бедствах от коварството на врага, колко благовременно Ти ми яви помощта Си и колко явна беше Твоята всемогъща помощ! Славя благостта Ти, благопослушливи Владико, Надеждо на отчаяните; славя Те, че не посрами докрай лицето ми, но милостиво ме избави от адското помрачение и безчестие. Как след това бих могъл да се отчая някога за това, че Ти няма да чуеш и няма да помилваш мен, окаяния? Винаги ще призовавам Твоето пресладко име, Спасителю мой; а Ти, о пребезгранична Благосте, както винаги досега, така и занапред ме спасявай по безмерната Си милост, защото Твоето име е Човеколюбец и Спасител!

ЦЯЛАТА КНИГА "Молитвослов на св. праведни Йоан Кронщадски" на Зографския манастир "Св. вмчк Георги Победоносец"  може да прочетете ТУК