Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние, дари победа на благоверния цар и на народа Си над врага и запази с Твоя кръст наследието Си.

Издигнал се доброволно на кръста, дари Твоите щедрости на наследието Си, Христе Боже, възвесели с Твоята сила благоверния цар и народа Си, дай ни победа над враговете, оградени от оръжието на мира, несъкрушима победа.

Евангелие според Марк  (34-37):

  И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Тъй като Петър се възпротивил на Христа, Който желаел да предаде Себе Си на разпятие, то Христос събира народа и казва на всеослушание, насочвайки думите си най-вече против Петър: „Ти не одобряваш това, че вземам кръста, а Аз ти казвам, че нито ти, нито някой друг ще се спаси, ако не умрете за добродетелта и истината”. 

  Забележи, Господ не казал: „Нека да умре и този, който не би искал да умре”, а: който иска. „Аз – казва – никого не принуждавам. Призовавам не за зло, а за добро; и затова, който не иска, той и не е достоен за това”.

  Какво означава да се отрече човек от себе си? Ще разберем това, когато узнаем какво означава да се отрече човек от някой друг. Който се е отрекъл от някой друг – от баща си, от брат си или от някой от домашните си, той, макар и да гледа как го бият или убиват, не обръща внимание и не състрадава, след като е станал чужд за него. Така и на нас Господ ни повелява и ние заради Него да презрем тялото си и да не го щадим, макар и да ни бият или порицават.

  Казано е: да вземе кръста си, тоест позорна смърт, тъй като тогава кръстът бил считан за оръдие за позорна смърт. И тъй като разпъвали и мнозина разбойници, затова добавя, че заедно с разпятието човек трябва да има и други добродетели; защото това означават думите: и Ме последва. И тъй като повелението да предаваме себе си на смърт би могло да ни се стори тежко и жестоко, Господ казва, че то, напротив, е твърде човеколюбиво. „Защото, който погуби душата си, но заради Мене, а не като екзекутиран разбойник или самоубиец (в този случай смъртта няма да бъде заради Мене), той – казва – ще намери душата си, докато мислещият да придобие душата си, ще я погуби, ако не устои по време на мъчение.

  Не Ми казвай, че този последният ще запази живота си: защото, ако той би придобил дори целия свят, всичко би било безполезно”. Спасението не може да се купи с никакво богатство. В противен случай, онзи, който е придобил целия свят, но е погубил душата си, би отдал всичко тогава, когато гори в пламъка, и по такъв начин би се откупил. Но такъв откуп там е невъзможен. Тук се затварят устата и на тези, които, следвайки Ориген, казват, че състоянието на душите ще се промени към по-добро, след като те бъдат наказани съразмерно греховете си. Нека чуят, че там по никакъв начин няма да могат да дадат откуп за душата си и да се мъчат само в тази мяра, колкото уж би било нужно за удовлетворяването за греховете.

  (38) Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

  Не е достатъчна само вътрешната вяра; иска се и изповядване от устата. Защото, тъй като човекът е двойствен, то двояко трябва да бъде и освещението, тоест освещението на душата посредством вярата и освещението на тялото посредством изповядването. И така, който се срами да изповяда разпнатия за свой Бог, от него и Той ще се срами, и ще го признае за Свой недостоен раб, когато дойде вече не в смирен вид, не в унижението, в което се явил тук преди и заради което някои се срамуват от Него, а в слава и с ангелското войнство.

  След като казал за славата Си и желаейки да ни научи, че ненапразно споменава за нея, Господ казва, че някои от тук стоящите, тоест Петър, Иаков и Йоан, няма да умрат, докато не им покаже в Своето преображение с каква слава ще се яви по време на пришествието. Защото преображението е не нещо друго, а предзнаменование на второто пришествие. Така ще просияе по това време Самият Той; така ще просияят и праведниците.

Из “Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие”,

изд. Зографски манастир, Св. Гора, Атон, 2006 г.