Да прибягваме към светата Православна Църква и да получаваме чрез нейните свети Тайнства Божията сила.

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри!

Честитя ви великия празник на Света Троица, или празника Петдесетница.

На този ден Църквата празнува съшествието на Светия Дух върху светите апостоли, върху Пресвета Богородица и другите ученици на Господа, което е станало в град Йерусалим петдесет дни след Христовото Възкресение и десет дни след Възнесението на Господ Иисус Христос.

Господ е казал на учениците Си да не се отделят от града, а да отидат да чакат обещанието Божие да бъдат осенени, да слезе върху тях Светият Дух; благодатта на Светия Дух да ги съпътства след това в тяхното служение и в проповедта им по целия свят.

И така, в неделния ден, около девет часа сутринта, както се описва в Деяния на светите апостоли: „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (Деян. 2:1–4). От този ден светите апостоли станали други. Те станали смели. Те станали много по-мъдри.

Ние си спомняме как свети апостол Петър три пъти се е отрекъл от Господа, когато Христос е бил арестуван и измъчван, а след съшествието на Светия Дух той е станал безстрашен и смел. Когато ги викнали от Синедриона и ги заплашвали, и им забранявали да проповядват за Господа, тогава той застанал смело и казал: „Кое е правилно пред Бога – да слушаме повече вас или Него?“ (вж. Деян. 4:19)“. И ние знаем: свети апостол Петър и всички апостоли безстрашно, неуморно, смело обикаляли огромни страни, целия свят и проповядвали с голяма любов Христовото Възкресение и това, че Господ се е явил в плът, за да спаси човешкия род, за да ни върне отново отнетата Божия благодат и Царството Божие.

Благодатта е дала на светите апостоли смелост. Тези неграмотни рибари, повечето от които не умеели да четат, изведнъж знаели Свещеното Писание, можели да тълкуват Божията Премъдрост и станали по-мъдри от човешките мъдреци, които се учили на книжни науки.

И именно този ден, слизането на Светия Дух, е рожден ден на Светата ни Църква, тъй като Църквата в този ден е получила силата Божия, благодатта, която пребивава винаги в Нея и която вярващите могат да получат само там. Тя е най-вече в светите Тайнства.

Човек става християнин, когато се кръщава. Тогава му се дава благодатта да може да приема светите Тайнства и Божиите дарове. Човек се венчава – Господ благославя неговия брак, за да може той да бъде истински християнски брак в любов. Човек се кае за своите грехове, защото няма човек, който да живее и да не съгреши, но когато имаме желание да се променим, ние искаме от Бога прошка, изповядваме своите грехове пред свещеника, комуто е дадена от Бога власт да ни прости греховете. И Тайнството Покаяние ни подготвя към най-великото Тайнство – Тайнството на светото Причастие, когато ние можем да се приобщим към Тялото и Кръвта Христови. По време на светата Литургия принесените хляб и вино се пресъществяват и християните се причастяват със Самото Тяло и Кръв Христови. По този начин човек се обожествява, съединява се с Господ.

А свети апостол Павел е казал какви са плодовете на Светия Дух: това са любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание. Ето истинският християнин, който не само нарича себе си такъв, а е християнин, в когото живее Божият Дух; той се отличава с тези добродетели, най-висшата от които е любовта – защото любовта е венец на всички добродетели.

И любовта, пак свети апостол Павел казва, е: дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада“ (1Кор. 13: 4–7).

Любовта на Бога към хората е неизказана и безгранична. Тя се проявява в това, че Той е създал човека подобен на Себе Си – създал го е прекрасен, със свободна воля, създал е за нас прекрасен свят, и най-вече в това, че Бог Отец е изпратил Бог Син – Второто Лице на Света Троица, да се въплъти, да приеме човешко естество, да страда, да бъде поругаван, да бъде унижаван, да бъде разпнат; и всичко това, за да изкупи нас, за да изкупи греховете на хората и да ни дарува благодатта, която сме изгубили, когато нашите праотци Адам и Ева са съгрешили и са появили недоверие и неблагодарност към Бога.

И празникът Света Троица е празник, на който след светата Литургия се служи вечерно богослужение, в което се четат молитви, с които ние призоваваме Светия Дух да дойде и да се всели в нас. И винаги на този ден, в зависимост от вярата на всеки един от нас, в зависимост от чистотата на душата, доколко човек се е постарал да я постигне, в зависимост от разкаянието му за неговите недостатъци и прегрешения, Господ дарува съответната дарба на Светия Дух и тогава вярващите усещат една действителна радост, едно спокойствие, един мир, което е залог за това, че сме получили даровете на Светия Дух в тази мяра, в която ние сме могли да ги приемем.

Светия Дух са получавали най-вече светиите, защото те са живели изключително чисто, те са се борили с немощите, вършили са велики подвизи и са проявили най-велика любов към Бога и хората. И затова те са пример за нас – какъв може да бъде истинският християнин, когато има в пълна мяра благодатта на Светия Дух.

Когато свети Серафим Саровски, най-великият светец на Руската църква през деветнадесети век, разговарял със своя ученик Мотовилов, Мотовилов го попитал какво е това благодат на Светия Дух. Свети Серафим се помолил тайно в себе си и изведнъж Мотовилов видял стареца преобразен, да свети като слънце пред него. Тогава преподобни Серафим го попитал: „Кажи ми какво чувстваш в момента?“ и събеседникът му казал, че чувства неизречена радост, неизречен мир, тишина, топлина и благоухание. Той усещал топлина, макар двамата да се намирали навън, в студен зимен ден, в който валял сняг. И свети Серафим му казал: „Както аз блестя, така и ти в момента светиш“. Той се помолил Мотовилов да изпита, доколкото е възможно тук, на земята, какво означава човек да има благодат, каква велика неизречена радост е това.

И ние знаем, че светиите са имали благодат. Те са били готови да се лишат от всичко земно, но не и да изгубят Божията благодат. Мъчениците са търпели най-тежки страдания за Христа, но в никой случай не са се отричали от Господ, защото са имали това съкровище на Светия Дух. Господ е казал в Евангелието, че Царството Небесно прилича на голям бисер, който купецът, като го намери, продава всичко, каквото има, и го купува. А това е именно Царството Божие – Божията благодат.

Когато човек изпита Божията благодат, за него всичко земно и светско става преходно и то е необходимо дотолкова, доколкото е нужно за човешкия живот, но то вече не е смисъл на живота. Смисъл на човешкия живот става да обичаш Бога. А да обичаш и да общуваш с Бога, това означава да обичаш и да помагаш на хората, които са подобни на тебе.

И нека си представим какво означава ние, хората, да бъдем такива, каквито Господ ни е създал. Естествено, това не е възможно на земята. Защото на земята живеят много хора и не всеки иска да обича Бога и да обича хората, тъй като на човека е дадена свободна воля. Но колкото повече са хората, които желаят да имат тези добродетели, толкова по-прекрасен ще бъде животът, толкова повече истинска, безкористна любов ще има помежду ни.

Затова нека ние самите се стараем да прибягваме към светата Църква, да получаваме чрез нейните свети Тайнства Божията сила и да се стараем и децата да учим на добро; да ги приобщаваме към тази Божия благодат, защото тя ще им дарува истинска радост, истинско щастие, което никакви подаръци, играчки и разкошен живот не могат да заменят, тъй като душата на човека е по-скъпа от цялата вселена и радостта на душата е повече от всички земни блага и богатства. Най-богатите хора понякога са най-нещастни, защото богатството им пречи да намират духовна радост.

И затова искам да се обърна към всички вас: нека търсим Господа, нека търсим радостта, която Той дарува, и тогава действително ще има върху лицата на хората радост и щастие.

Искам накрая да споделя и един случай от времето, когато служех като наш представител в Москва. В църквата имаше в неделните дни две литургии. Първата започваше в седем часа, а втората в десет. Аз пътувах с метрото за втората служба и веднъж гледам някаква група хора, които не приличат на другите. Идват да се качат на метрото и на лицата им има някаква радост, спокойствие, мир. И аз си казах: „Какви са тези хора?“, и след това се сетих, че това са хората, които излизат от първата Литургия в църквата. Тогава си дадох сметка какво е значението на светата Литургия за човека, за неговата радост и спокойствие.

Още веднъж честитя на всички този велик, неизречен, славен празник и нека Божията благодат да ни съпътства в този земен живот, пълен със скърби и трудности. Тогава всичко ще бъде за нас по-леко, всичко ще бъда за нас преодолимо.

Честит празник! Божията милост и Божията благодат да бъдат с всички нас!

Гр. Ловеч, 7 юни 2014 г.

Ловчански митрополит Гавриил – „Да заслужим вечния живот“, изд. Ловчанска св. митрополия, гр. Ловеч, 2018 г.