ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Братя и сестри!

Винаги е имало и ще има хора, които казват, че обичат някого, че са готови на всичко за него и биха му били верни до гроб. Ако се замислим, сигурно ще си спомним, че и ние сме от тези хора и сме казвали това. Но за съжаление, когато възникне някаква трудност, когато ни нарани този, на когото сме се клели във вярност, тогава бързо забравяме думите си и гледаме да се скрием, изоставяйки любимия доскоро човек. 

Това трябва да ни накара да си зададем следните въпроси: Истински ли обичаме този, на когото казваме, че го обичаме? Каква е истинската любов, независимо дали се отнася до ближния или до Бога?

Най-добър отговор на този въпрос ни дават жените мироносици.

Евангелието съобщава за някои от тях: Мария Магдалина, другата Мария - майката на Иаков и Йосия, и Соломия - майката на Яков и Йоан Зеведеев. Освен тях, Църквата причислява към групата на мироносиците и Сусана, Йоанна, както Марта и Мария - сестрите на Лазар.

Навсякъде ги виждаме като скромни жени, които винаги стоят встрани, когато Господ Иисус Христос проповядва и върши чудеса сред народа. Те не се натрапват, никога не ги чуваме да парадират със своята вяра и благочестие. Забелязваме как смирено служат на Христа. Нека само да си припомним, че, за разлика от апостолите, те тръгват след Него без да са подканвани - по собствено желание, водени единствено от чистосърдечната си любов. Тази любов ги държи неотлъчно до Спасителя през време на цялото Му служение. Когато Нашият Господ Иисус Христос е на Кръста, единствено те, св. Богородица и св. Йоан Богослов не проявяват страх и остават до Него, защото „в любовта страх няма” /Първо послание на св.ап. Иоана 4:18/. Не е такова поведението на останалите апостоли обаче. Когато първосвещениците осъждаха Христа, учениците Му се скриха и Го оставиха - Петър, който Му се кле във вярност, три пъти се отрече от Него, за което после горко плака и се кая, а при погребението Му жените мироносици бяха с Йосиф и Никодим. А на третия ден Мария Магдалина и другата Мария, за да помажат Тялото на Господа, отидоха рано сутринта при гроба Му и първи се удостоиха да Го видят Възкръснал.

Към такава безкористна, чистосърдечна, искрена и саможертвена любов, каквато виждаме у жените мироносици, ни призовава Господ Иисус Христос с думите: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:…; възлюби ближния си като себе си” /Мат. 22:37-39/.

Жалко е, че днес почти не можем да видим такава любов. Съвременният човек е станал егоист. Той мисли единствено за себе си, за това как да задоволи и презадоволи собствените си нужди и няма очи да види нуждаещия се от помощ до него човек. Дори и към Бога се обръща с егоистични желания – Господи, дай ми това, Господи, дай ми онова. Сякаш Бог на Кръста не задоволи нашата най-голяма потребност – Животът.

Не случайно Църквата продължава да поставя темата за любовта и през втората и третата неделя след Възкресение Христово. Това е така, защото иска да ни каже, че ако не придобием любовта на жените- мироносици, т.е. ако нашата любов не е чистосърдечна, безкористна и саможертвена, няма да се сподобим като тях – да видим Възкръсналия Господ Иисус Христос и да се ползваме от плодовете на Неговото Възкресение. Затова, нека в нашия нелек християнски живот винаги да имаме пред себе се примера и застъпничеството на тези благочестиви жени, за да имаме надеждата, че ще се удостоим с Небесното Царство на Отца и Сина и Св. Дух сега и винаги, и во веки. Амин!