Искайте, и ще ви се даде, хлопайте, и ще ви се отвори
(Мат. 7:7)
Благослови, отче!
Кой християнин не ще се почуди сега на Христовото милосърдие, с което Той претърпя за нас толкова мъки и охулвания, които нарича слава, както сега ще чуем ясно от Евангелието.
От Иoaн, зaчaлo 56
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света, те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светии! Опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име, ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Тълкувaниe и поучeниe
Христос отправил тази молитва към Своя Бог Отец само за да ни покаже пример и да ни научи да се молим. В тази Христова молитва има три неща: славословие, благодарение и молба. След славословието и изказването на благодарност към Бог Отец за това, че Му е дал власт над всяка плът, се помолил и да Го прослави. И не само за Себе Си се молил да Го прослави, но и за апостолите. Казал: Аз за тях се моля .... И не само за тях ... но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан. 17:9, 20). Затова и ние, когато се молим на Бога, трябва да Му принасяме славословие, благодарност и просба, за да получим спасение и всяко друго благо.
В древността всички праведници са познавали това задължение. Авел за слава Божия и в знак на благодарност към Него Му принесъл в жертва най-тлъстите си първородни овце. След Авел Енох славословел Бога и Му благодарял. След Енох Ной славословел Бога и Му благодарял, и Му принесъл жертва от всички чисти животни и птици. Така и Авраам с цел славословие и благодарене на Бога направил на Бога жертвеник и Му се помолил. Така постъпил и синът му Исаак. Така и Иаков направил стълб, излял върху него елей и се помолил на Бога. А след тях много човеци се научили на тези добри дела, а когато хората почнали да нехаят за тези неща, Бог се явил на Синайската планина и дал на Моисей закон на две каменни плочи, тогава постановил хората да принасят различни жертви за своето спасение, да принасят на Бога дар и жертва от първородните агънца и от своите плодове за слава Божия, за очистване от греховете и за здраве. Но всичко това било образ и сянка на сегашната нова благодат. Защото когато древната сянка на закона премина и дойде Христос, истинската благодат, и се закла, като жертва за всички човешки грехове, тогава всички древни жертви вече се прекратиха и престанаха и бе узаконена безкръвната жертва, светата Литургия, по време на която принасяме на Бога истинска жертва – Тялото и Кръвта Христови. И с тази служба славословим Бога, благодарим Му и Му се молим да ни прости греховете. Макар да не бе необходимо Христос, като безгрешен Бог да се моли, Той все пак се моли много пъти: веднъж - на планината, втори път - във Витания над Лазар, в Гетсиманската градина и на Кръста, като бе прикован, каза: Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34), и преди да издъхне предаде душата си с молитва, като каза: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46), и така със самата молитва издъхна. На Христос не Му е необходима молитва, понеже е Бог. Но Той правел това, за да ни научи да се молим на Бога. И когато сме в някоя скръб или нужда, да вдигнем ръце и очи към Бога и да искаме милост, спасение и помощ, защото без Неговата помощ не можем да извършим никакво добро. Той ни укрепва и урежда делата ни. Затова трябва да Му се молим да ни отвръща от злото и от греха и да ни насочва към доброто. Защото без молитва не може да се получи прошка, както Сам Христос казва: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), но когато искате, имайте и вяра, че ще получите онова, което искате, и тогава ще ви се даде (ср. Марк. 11:24). Който иска с вяра, получава, защото „всичко е възможно за вярващия“ (Марк. 9:23). Анна се молела с вяра за чедо и Бог ѝ дал син Самуил, който стана голям пророк. Пророк Илия се моли с вяра и заключи небето да не пуска дъжд три години и шест месеца и пак се моли с вяра и го отключи, с такава молитва възкреси сина на сарептската вдовица, с такава молитва пророк Даниил затвори устата на лъвовете. С такава молитва тримата юноши угасиха огнената сила. Ако ли пък кажете, че те са били свети хора и затова Бог ги е слушал, аз ви уверявам, че Бог слуша и грешниците, когато Му се молят с покаяние и вяра, както послуша цар Давид, когато беше извършил беззаконие, грешния Езекия, неправедния митар, разбойника на кръста, Мария Египетска и още много други.
Но някой ще каже: „И ние се молим много пъти на Бога, а Той не ни слуша“. Правилно казвате, че Бог не ви слуша. Но я измерете вярата си, изчислете сълзите си, изследвайте молитвите си и вижте дали се молите с несъмнена вяра и дали искате онова, което е угодно на Бога и полезно за нас, и тогава ще разберете защо Бог не ви слуша. Бог ни е заповядал да искаме от Него само Небесното царство, а другото, което ще ни трябва, Той е казал, че ще ни го даде, без да Му го искаме. А ние не постъпваме така и не искаме Небесното царство, а искаме светски неща: богатство, слава, достойнство и други подобни, които лесно могат да ни увредят и да ни погубят душата. За това Бог не ни слуша, когато се молим. Много пъти виждаме как малки деца с голям плач се молят на майка си да им даде нож, но майката не ги слуша и не им дава нож, защото знае, че детето, понеже не разбира, може да се пореже или да се заколи с ножа. Така и Бог не ни слуша, когато Му се молим за ненужни неща, нито ни дава каквото Му искаме, за да не си погубим душата. Просите - казва Бог - и не получавате, защото зле просите (Иак. 4:3) и не се молите добре. Има много хора, които ходят на църква да се молят на Бога, но влизат в църквата само с тялото си, а оставят ума си вкъщи, на пазара или по други светски дела. А някои се молят само с уста, а пък сърцето им иска друго. С устата си казват: „Господи, прости ни греховете, както и ние прощава ме на онези, които са съгрешили против нас“. А с ума си мислят как да отвърнат на враговете си. С уста казват: „Избави ни от лукавия“, а с ума си мислят лукавство и зло. С уста казват: „Господи, дай ни чисто сърце“, а с ума си мислят какъв мръсен грях да извършат. Ето така се молят много хора, но това не е молитва, а грях и смраден дим пред Бога, а истинската молитва е, както е казал Христос: когато се молим на Бога, да отвърнем ума си от лоши мисли, да възпрем езика си от лоши думи, очите си - от съблазнителни гледки, и цялото си тяло - от лоши похоти и светски нечистоти, и да приковем целия си ум към Бога. Като се молим така, и Бог ни чува. Но някой може да каже: „Когато се моля на Бога, искам умът ми да бъде прикован към Бога, но той не се спира, лети, като крилат, тича във всички посоки и ми донася всякакви лукави помисли“. Причината тук не е в ума, а в нашата воля. Когато имаме страх Божий и заградим с него ума си, за да слуша внимателно онова, което четем с устата си пред Бога, тогава умът не може да ходи и да тича нашироко, докато продължава молитвата. И така, който се моли със страх Божий, молитвата му възлиза пред Бога като благоуханен тамян (ср. Пс. 140:2) и му донася от небето Божията милост и опрощение на греховете. Затова трябва да се молим с такъв ум и с такава вяра, както ни заповяда Иисус Христос, Синът Божий и истинският Бог, ако искаме да получим каквото искаме.
ЗA СВETИTE ОTЦИ
Днeс честваме паметта на триста и осемнадесетте свети Отци, които са се събрали в град Никея по времето на цар Константин против богохулния александрийски презвитер Арий, който твърдял, че Христос не е Бог, нито е равен на Отца, а е обикновен човек, за което Александрийският патриарх Петър го изгонил от Божията Църква, а след това той започнал явно да хули Бога и да смущава християните. Затова тогавашните свети архиереи, като истински пастири на Христовото стадо помолили цар Константин да заповяда да бъде свикан събор и като се събрали по царска заповед триста и осемнадесет отци в Никея, посрамили Арий и съмишлениците му и доказали пред царя и пред Арий, че Христос е истински Бог. Тогава проклели Арий и съмишлениците му и го отлъчили от Църквата, и по вдъхновение от Светия Дух написали Символа на вярата, тоест: „Вярвам в един Бог Отец...“ На този събор присъствали първите църковни водачи: патриарх Силвестър – папа Римски, Митрофан Цариградски, Александър Александрийски, Севастий Антиохийски, Макарий Иерусалимски, свети Атанасий, свети Спиридон и др.
Когато Александрийският патриарх Петър бил на смъртно легло, неколцина свещеници го помолили да прости на Арий и да го приеме в Църквата, а Петър им рекъл: „Христос ми се яви с раздрана риза и като Го попитах кой я е раздрал, ми каза: „Арий я раздра. Да не Го приемаш вече в Моята Църква. Защото е мерзък и на този свят, и на онзи“. И така, Петър заповядал на онези свещеници да нямат общение с него и да не го приемат, понеже Сам Господ го е проклел. Тогава този събор посрамил Арий и го отлъчили от Христовата Църква, и утвърдили и проповядвали православната вяра, че Христос е равен с Отца, роден преди всички векове, а не сътворен, както е написано в Символа на вярата от светите Отци чрез Светия Дух, към което и ние се придържаме и изповядваме, че е истина. А на светите Отци - вечна памет за това, че са се потрудили за слава Божия и за чест на православната ни вяра сега и винаги и във вечните векове, амин.