„А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа
чрез пророка“ (Матей 1:22)
В името на Отца и Сина и Светаго Духа!
Боголюбиви братя и сестри,
Вярващият православен християнин внимателно подготвя душата си за празника на Рождеството на нашия Господ Иисус Христос в плът. В отредения от светата ни Църква период от Коледни заговезни до Рождество Христово всеки от нас спазва такъв пост, какъвто е по неговите сили и какъвто е благословил неговият духовен наставник.
Тъй като Бог е лично духовно същество, Той е в тайнствена духовна връзка с всекиго от нас и от всекиго изисква толкова, колкото отделната човешка душа може да даде.
Затова няма правило или закон, който да заставя православните християни да принасят еднаква жертва в постническия подвиг, нито е редно подвигът на едного да се сравнява с това, което е принесъл Богу братът или сестрата в Христа. Общото е стремежът към единение с Бога, което християнинът постига с гореща молитва. Молитвата принася в скришната си стая и не явява на братята си от какво се е лишил за прослава на името Божие.
Предстои ни последната седмица от поста, която за тези, що имат благословение да удържат подвига си до самия празник, е строгопостна. В края на тази седмица християнинът трябва да положи извънредни усилия да постигне покаянието, с което да изповяда греховете си пред Господа Иисуса Христа, Който може да ги опрости чрез дадената от Него на свещениците, иереи и архиереи, власт за това.
В днешното свето литургийно Евангелие свети апостол и евангелист Матей ни разказва за потеклото на нашия Господ Иисус Христос в плът. С него започва и светото Евангелие и събранието на Книгите на Новия Завет между Бога и човека. Небесният наш Отец толкова „обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, Който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
Човекът беше венецът на Божието творение и трябваше да господарствува над всички твари, но беше изкушен и отпадна от Божията любов, облече се в плът тленна, позна смъртта и грехът стана постоянна негова борба. За да примири човека с Бога, без човекът да го е заслужил, но поради безкрайната Си милост, Бог изпрати Своя Единороден Син, та Който повярва в Него да има живот вечен. Бог-Син трябваше да се роди от жена, да премине през кръговрата на тленния живот и показвайки на людете послушание към волята на Отца Си дори до смърт, при това ужасна и мъчителна, да издигне естеството на възлюбеното творение до Божественото. Това можеше да се случи, като се избере жена непорочна измежду дъщерите на Божия народ – народът, който Отец избра за пример на другите народи. Тази жена трябваше да живее по Бога от раждането си, за да може да се заключи греховната съдба човешка, която започна с прелъстяването на първата жена – прамайката на човешкия род – Ева, и родът човешки да получи отново дара на вечния живот.
Този, Който щеше да се роди от жена непорочна, трябваше да е от царския род на Давида и потомък на Авраама, на които Бог Отец даде обещанието да им изпрати Месия – Помазаника, Спасителя на света. Раждането в плът на Спасителя – Бог Слово – трябва да стане в продължение на родословието на царски род и това е родът на св. пророк и цар Давид. Така се обозначава наследието, което ще получи човекът след своето спасение - ще царува заедно с Царя в царството небесно. Но тази приемственост не е плътска, а духовна, защото духът предшествува плътта. Бог, Който е единствено безплътен и пред Когото невидимите за нас безплътни ангели и архангели са груби и плътни същества, именно Той сътвори материята в нейните форми на вещество и поле. По тази причина плътската приемственост на родословието на св. пророк и цар Давид се осъществява чрез обручника Иосиф, който не е биологичен родител на Господа Иисуса, но е негов приемен родител по силата на светия оброк, който благочестният свят мъж даде пред Бога Отца – да пази и държи при себе си светата Дева Мария. Тази връзка на тайнствена родова приемственост се потвърждава в поменаването на родовете, от които произхожда по плът Месия и които са изброени в първата част на днешния литургиен евангелски текст.
Господ Иисус Христос е назован в стих първи „Син Давидов и Син Авраамов“, за да се подчертае това, че Той е наследникът, в духа на старовременната иудейска традиция, в която първородството е достойнството, получаващо наследието.
Свети пророк и цар Давид се споменава първи, макар да е царувал почти 800 години след патриарха Авраам, защото нему властта бе дадена от Бога поради силната му привързаност към Небесния Отец. Житието на светия цар не е постоянен възход и духовно издигане, както знаем от Ветхия Завет, но такава е човешката природа – човекът постоянно пада и се изправя и даровете, които получава свише, са проява на Божията милост, нежели на проява на човешка мъдрост.
Името на царя иудейски е ясен знак за превъзходството на верните на Бога Отца иудеи. Давид не се уплаши да се изправи срещу филистимеца Голиата, защото имаше вяра в Бога и Бог му даде победата.
По-нататък в родословието са записани само родоначалниците и са пропуснати останалите членове на техните семейства: „Авраам роди Исаака, Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му“ (ст. 2). Не се споменават децата на Авраам родени от Хетура, защото на тях не е дадено обещанието Господне за Спасителя на света. Не е споменат и другия син на Исаака – Исав, който продаде своето първородство, с което преотстъпи и наследието си. Това наследие съдържа и обетованието Божие за идването на Месия. От децата на Иаков е споменат само Иуда, защото именно пред него патриархът изрече пророчеството за идването на Спасителя.
В родословието не виждаме пълен списък на всички поколения от рода на свети пророк и цар Давид. От раждането на Фареса, например, до Наасона са изминали около 430 години, през които се споменават само трима патриарси: Есром, Арам и Аминадав. В периода от Иорама до Озия (ст. 8) не са споменати царете Охозий, Иоас и Амасий. Това е така, защото техните заслуги пред човеците не са подвизи за прослава на името Божие и по тази причина не допринасят за поддържане на линията на духовното родство, което за Бога е по-важно от биологическото, както първородецът Исав проиграва от лекомислие наследието си, а го получава Иаков.
В изброяването на предците са включени и имената на някои жени. Някои от тях съвсем не са пример за изключителна нравственост: Иуда роди Фареса и Зара от Тамара чрез кръвосмешение, Салмон роди Вооза от Рахав, която беше блудница, а Вооз роди Овида от другоплеменницата Рут. Самият Давид роди царя Соломона от жената на военачалника си Урия, на което нямаше право и при това си послужи с вероломство.
Защо това е така може да се разбере, като се има предвид несъвършенството на природата на родения в плът човек, който след грехопадението е постоянен прицел на демонското нападение. Непокътната може да остане само нравствеността на ангелите, тъй като те ясно виждат своите безплътни нападатели и предугаждат отдалеч нападенията им.
Човекът често бърка телесните си притеснения, немощите си и нуждите на плътта с духовни нужди или бива често изкушаван да ги замества в представите си. Но нали той може и да се покае за греховете си. Тогава Бог ще му помогне да се изправи. Поради това е възможно и спасението – защото то може да се изкупи. Егоистичната и ограничена в тление човешка природа не може да го постигне сама и ето го най-голямото доказателство за Божията любов – Бог отдаде първородния Си Син.
В стих 17 свети апостол и евангелист Матей разделя родословието на три части - от Авраама до Давида - 14 рода, изброени по признака на духовното родство; от Давида до преселението във Вавилон - още 14 и от връщането от вавилонския плен до Рождеството Христово - 14.
Във втората част на глава първа, братя и сестри, се повествуват обстоятелствата около Рождеството на Бога Сина: Пресветата Дева живее при храма от тригодишна възраст и ето, че вече е зряла жена. Тя е дала обет за девство и целият и живот е обхванат от мисълта за Бога – нашият Творец. Свещениците, които желаят да съхранят чистотата ѝ, я предават на светия мъж Иосиф Обручник, който дава обет пред Бога да я пази и храни. Обручена невеста в старозаветната традиция е тази дева, която запазва девството си в рамките на едно семейство и която не е жена по плът на обручника си. Обручник е можел да стане само праведен мъж с голямо благочестие и нравствени сили, какъвто беше и Иосиф.
В дома на Иосифа Архангел Гавриил благовести на Пречистата Дева за това, че тя ще бъде майката на Спасителя от Духа Светаго, така че ще носи плода в утробата си, но ще остане Дева. Пречистата Дева Мария не съобщи това на Иосифа, за да не би да наруши с нещо послушанието си, в което беше съвършена. Тя вярваше, че Бог ще му открие истината, когато и както намери за необходимо.
Когато Иосиф видя, че Девата е плодна, той помисли, че е невярна и за да не ѝ причини злочестие и суровото традиционно наказание на иудеите - убиване с камъни, реши да я напусне тайно, през нощта. Светата Дева щеше да роди Детето си, така че всички щяха да помислят, че той е престъпил оброка, но тя ще остане жива. Бог видя какво е в сърцето му и прати Своя Ангел Благовестител да му огласи истината.
„Иосифе, син Давидов, му каза Ангелът Господен, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго“ (1:20) Така Ангелът напомни за обетованието Господне за идването на Месия от рода Давидов. За да разбере тайната, Божият Ангел разкри пред Обручника, че така се изпълнява порочеството изречено от пророк Исая 700 години преди деня, в който това се случи: „ето девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече с нас е Бог“ (ст. 23).
Праведният мъж не излъга Господа своего и „като стана от сън, направи, както му бе заповядал Ангелът. Иосиф не познаваше жена си, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус“ (24-25).
Господ Иисус Христос се роди в плът като „първороден, не защото Девата е имала след него други деца. Тя завинаги остана Дева. Първородството в Евангелието се споменава, братя и сестри, като основание за наследството, та да биха могли иудеите – избраният народ Божий, да познаят в Младенеца Христа!
Такава е волята Божия – който познае в Иисуса Христа – да се спаси за живот вечен, а който не може да провиди истината, поради мътилката от грехове, които замъгляват духовните очи, той ще завърши в огненото езеро. Там в края на времената ще бъдат потопени падналите ангели и враговете на Бога, които са и врагове на човешкото спасение.
Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас! Амин!
