Първата неделя от Великия пост е определена за честване тържеството на Православното изповедание. Църквата е била смущавана от много ереси; последната е тая на иконоборците. На Седмия Вселенски събор (787 г.) иконоборчеството било осъдено и е определено, че иконата е изображение на нещо истинско. Почитта, отдавана към образа на иконата, се предава на първообраза. Този, който почита образа, почита и изобразения. А идолът е прелест – измама, одухотворяване на обикновени предмети или нещо несъществуващо.

Тържеството на Православието е станало на 19 февруари 843 г. при царица Теодора и малолетния ѝ син Михаил и патриарх Методий в Цариград. За целта се е устроила тържествена лития или църковна процесия с икони и кръстове из улиците на града при подходящи песнопения. Този ден бил първият неделен ден от Великия пост и в памет на това събитие било постановено да се празнува всяка година. Тържествено се възгласяло Православното изповедание и се произнасяла анатема на ересите и отпадналите от правата вяра.