Вече съм ви разказвал за това, но за нашите нови братя, които още не са го чули, бих искал отново да се върна към тази история и да ви дам да разберете какво е послушание.

На Катунаки⁽¹⁾ имаше един старец на име Кирил, който имаше послушник. Този послушник досаждаше на стареца и го огорчаваше с честото си непослушание. След време той започна да се чувства зле. Още преди да е достигнал заключителния стадий на беснуване, той се държеше странно.

Ходеше да събира лешници с нашите отци Атанасий и Иосиф, но и това се оказа много трудно за него. Носеше в себе си ненормални помисли и видът му показваше цялото му състояние. Понякога идваше и при нашия старец Иосиф и му говореше за своите помисли, съветваше се, но в нищо не изпълняваше послушанието.

Преди смъртта си отец Кирил му каза: “Чедо мое, когато умра, ме погреби тук.” Но той, когато умрял неговият старец, го погребал на друго място. Другите отци го съветваха да не проявява непослушание поне сега и да изпълни последната воля на своя старец, но той отговори: “Не, аз искам да го погреба тук.”

Когато погребал стареца, му се явил дяволът и му казал: “Аз ти устроих всичко това, аз те подтиквах да огорчаваш стареца със своето непослушание.” И още щом отворил устата си, дяволът влязъл през нея в него и оттогава той започнал да върши всякакви безумни постъпки... По време на Херувимската песен той кощунстваше, преструваше се на вълк, на звяр. Взе брадва и разсече на парчета иконата на свети Иоан Богослов. Живееше ту тук, ту там и само понякога идваше на себе си.

Веднъж по обяд се чу лай на лисица. Отец Иосиф Киприот ми каза:

- Погледни какво нахалство има лисицата! Посред бял ден не се бои и лае.

Аз му казвам:

- Това не е лисица, а бесноватият отец Иоан.

- Не вярвам - отговаря ми той.

- Тогава почакай и ще видиш сам - казвам му.

И наистина скоро пред нашия дом минава отец Иоан!

Разказвам ви всичко това за пример, за да разберете какво е послушание и тъй като всичко това ще ви бъде много необходимо в бъдеще.

Друг път отец Иоан, бидейки на себе си, дойде да види моя Старец - стареца Иосиф. Съгласно нашия устав и заповедите на Стареца, аз трябваше да изляза. Едва забелязал чуждия, аз се скрих. Още щом дойде той, аз отидох в съседната килия и седнах там.

Старецът Иосиф седеше на скамейката. Отец Иоан дойде и седна до него. Знаех от своя Старец, че той беше бесноват, защото за вразумление и за придобиване на опит Старецът често ми говореше за него.

И така, седейки в съседната килия, аз от любопитство и за своя полза исках да чуя какво ще каже отец Иоан и какво ще го посъветва Старецът.

“Отче - започна отец Иоан, - когато ме обладава демонът, той ме издига нагоре, бие ме, аз говоря нещо несвързано, върша безсмислени постъпки и ставам зрител на това, което върши тялото ми и произнасят устата ми! Аз съм зрител и не мога да направя нищо, а всички членове на тялото ми стават послушни на дявола!”

Когато бяхме в Нови скит, имахме много работа и суетня около строежа на келии. Изкусителят подтикна отец N да ме огорчи с нещо. Аз му казах: “Не постъпвай така, не е полезно за теб.” Накрая веднъж Бог, за да му даде личен опит и да му покаже, че не бива да се държи така, на Великото повечерие (тогава беше великата Четиридесетница), когато четеше на аналоя, а аз седях на стасидията⁽²⁾ на Стареца, допусна следното. Този брат за минута прекъсва четенето, приближава се към мен и ми казва изплашено:

- Отче, аз ставам бесноват!

- Защо? - питам го.

- Ето - отговаря той, - всеки мой пръст става дебел като ръка, а ръката ми по действие на дявола става три-четири пъти по-голяма! Погивам, отче, прекръсти ме, иначе ще стана бесноват.

Тогава го прекръствам и му казвам:

- Сега иди да четеш Повечерието и друг път бъди внимателен, не противоречи и нямай мнение, различно от мнението на стареца, защото това не е полезно за теб.

Когато го прекръстих, изкушението премина, той дойде на себе си и с трепет отиде да чете.

Велики са постиженията на добрия послушник. Тези, които са послушни и не огорчават своя старец, ще наследят ангелски венци. Послушникът получава велика благодат чрез послушанието.

Апостол Павел, въпреки че поучавал обикновени християни, поставя акцента върху основата на всички добродетели - послушанието, казвайки, че ние трябва със своето духовно преуспяване да доставяме радост на духовниците си, защото те бдят, както той казва, за нашите души⁽³⁾ .

Защото не е полезно да огорчаваме и да причиняваме неприятности на хората, които се грижат за нашите души. Ако не намираме полза и успокоение в послушанието, значи не всичко е наред, значи нещо се изплъзва.

Послушникът, получавайки наставления от стареца по един или друг повод, да не мисли, че това са прости съвети. Това по своята същност са заповеди, макар и за това да не се говори явно. Например старецът наставлява и казва: „Чедо мое, бъди послушен, извършвай молитва и прогонвай лошите помисли още щом дойдат, защото колкото по-дълго остават, толкова повече замърсяват мястото. Но дори и да си отидат след продължително време, все пак оставят след себе си нечисти следи и рани!” Или друго: „Когато ударят клепалото⁽⁴⁾, веднага слизай надолу.” Или: „В църквата не ходи насам-натам, но стой търпеливо в своята стасидия и преминавай от място на място само в случай на крайна нужда.”

Ако монахът не слуша съветите и увещанията на стареца, той се намира в непослушание. Тогава старецът не трябва ли направо да каже: „Заповядвам ти това и това”, за да се убои монахът и да бъде послушен?

Заповеди се дават само в определени случаи. Когато някой идва, за да стане послушник, то е съвсем очевидно, че той не идва заради игумена или заради манастира. Ясно е, че той идва заради Христовата любов и заради спасението на душата си. Но тъй като той не вижда Христа, за да Му принася послушание, то Христос оставя Свой представител - игумена в манастира, та това послушание, което той желае да покаже на Христа, да го покаже на игумена.

Всеки духовник носи в себе си Христовия образ. И така, доколкото си послушен към духовника, дотолкова си послушен към Христа.

Страшен грях е да не почитаме иконите на Христа, на Божията Майка, на светиите. Смятаме, че по-страшен грях не може и да има. Иконата изобразява Божественото лице, ние ? се покланяме и я целуваме, а това поклонение се отнася към самото лице, което е изобразено на иконата.

Живата икона на Христа носи в себе си духовникът, когото послушникът има заповед да слуша, единствено заради Христовата любов. Не заради личността на стареца, защото той може да бъде и грешен човек, може би дори достоен за геената, както и аз, но послушанието има съвсем друг смисъл: то се отнася пряко към Христа. И тъй като Христовата любов ни е призовала да дойдем тук за подвиг и за спасение на душата си, то ние трябва по всякакъв начин да придобиваме тази най-основна добродетел, - послушанието, - която е многостранна, защото добрият послушник, безусловно, има не само послушание, но е обграден като със стена с много други добродетели и подвизи.

Моят свят Старец, за да ни укрепи в послушанието, вярата и любовта към личността на стареца, освен много други разкази, привеждаше и следния случай, станал на Катунакия.

“Един послушник много обичал своя старец и бил крайно послушен. Веднъж те отишли в Карея. Там старецът заболял тежко и поискал да се върне в своята келия. Послушникът го взел на раменете си и след като вървял няколко часа, изкачил планинския хребет и го пренесъл в Катунакия, където живеели.

Този монах впоследствие се свързал с едно монашеско братство, горе, в скита на свети Василий, където отците се причастявали без предварителен пост, и той поискал да остави своя старец и да отиде да монашества там. Бидейки схимник, желаел да напусне своя старец и да отиде там.

Старецът му казвал:

- Няма да отидеш.

Той отговарял:

- Не, ще отида.

- Чедо мое - пак му казва старецът, - не отивай. Наближава Пасха, остани тук, за да отпразнуваме Възкресението заедно...

- Не, ще отида - пак казва той.

Веднъж старецът изгубил търпение и му казал: “Лукавият ангел да те последва.” На другия ден на носа му се явила огромна пришка и започнала да се подува. Накрая този послушник дошъл при отец Артемий, лекар самоук, излекувал стареца Иосиф и мен. Той му показал цирея, но отец Артемий не могъл да го излекува...

След три-четири дни подутината се увеличила, циреят се пукнал, излязъл гной и монахът вече бил близо до смъртта. Отците му казвали:

- Примири се със своя старец заради Христовата любов, вземи неговото благословение със себе си, за да ти прости.

- Не! - казвал той. Вече се бил ожесточил като бесноват! Но на края, преди да предаде дух, той се биел в гърдите и казвал: “Изгубих, изгубих, изгубих играта за своето спасение!!!”

Много неща ни е разказвал моят Старец, старецът Иосиф, защото той познаваше много стари монаси.

В отеческите книги е написано за един добър послушник, на когото старецът давал наставления всеки ден след повечерието. Той му давал различни съвети относно послушанието и това какво трябва да прави, за да се спаси.

Веднъж след разговора старецът заспал. Тогава дяволът започнал да досажда на послушника с помисли и му казвал: „Иди си, нали старецът е заспал. Защо седиш сега? Иди да почиваш и ти, така и така си уморен” и други подобни. „Как да отида - мислел той, - аз трябва да получа благословението на стареца.” „Но той сега е заспал - отново му казвал помисълът. „Нищо, ще потърпя.” Помисълът го борел седем пъти, за да си тръгне, но той не си тръгнал.

След няколко часа, когато наближил часът за утренята, старецът се събудил и му казва:

- Не си ли ходил да почиваш?

- Не можех да отида, отче, без вашето благословение.

- А защо не ме събуди?

- Нищо, отче, аз проявих послушание и търпение.

- Добре, сега ще отслужим утренята, а след това ще си отидеш и хубаво ще се наспиш.

Така и станало.

Когато отново, вече след утренята, старецът заспал, той се видял в някаква много светла стая и там имало сияещ престол, над който се намирали седем най-прекрасни венци. Недоумявайки, старецът казал: “Кой знае на кой велик преподобен и свят мъж е този престол? И какви подвизи е трябвало да извърши, за да заработи тези венци?” И ето, когато стоял така, към него се приближил един свещенолепен мъж и попитал:

- Защо се учудваш, отче?

- Удивявам се на светлостта на престола и мисля, че това е престол на някой велик светия.

- Не - казал той, - не на велик светия, а на твоя послушник.

- Но това е невъзможно - казва старецът, - той е още съвсем млад и отскоро е дошъл, и вече са му дадени и престол, и венци?

- Разбира се. Престолът му е даден от този момент, когато направи поклона на подчинението⁽⁵⁾, а седемте венци - вчера вечерта, когато се противопостави на помислите.

Накрая старецът дошъл на себе си. Повикал своя послушник и му казал:

- Чедо мое, какви помисли имаше вчера? Кажи ми.

- Нищо не съм имал, отче. Никакъв лош помисъл не съм имал, не помня.

- Я си помисли по-добре, спомни си всичко под ред.

След малко, като изпитал себе си, той казал:

- Да, да, отче! Вчера вечерта след повечерието, когато вие заспахте, аз седем пъти бях борен от помисъла да ви оставя и да си отида да почивам, но се противопоставях и както виждате, ви чаках.

- Добре, чедо мое, върви си.

И старецът разбрал, че тези седем венци неговият послушник е придобил вчера вечерта, противопоставяйки се на помислите.

___________

⁽¹⁾ Катунакия - колиби (гр.) - название на един от атонските скитове.

⁽²⁾ Стасидия - място за сядане в църквата.

⁽³⁾ Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души

(Евр. 13:17).

⁽⁴⁾ Клепало - дървена или желязна дъска, с ударите по която монасите се събират на молитва.

⁽⁵⁾ Тоест, дал е обет за послушание на стареца.

Сн.: www.pravoslavie.ru