Старецът Ефрем Светогорец

От примера на нашия Спасител, Който така смирил Самия Себе Си ние сме се научили на величието, което носи в себе си послушанието. Послушанието не е само послушание към стареца, но и към всяка Божия заповед. Тук заповядва старецът, но първо Бог повелява чрез Своите заповеди: „Направи това.” Ако човек извършва послушание, то след това ще се възползва от неговите плодове.

Христос смирил Самия Себе Си, като послушал Своя Небесен Отец. Той бил послушен като Човек, за да ни научи на най-високата добродетел на смирението, защото без смирение никой не може да се приближи към Бога.

Ние виждаме, че в Рая, когато Адам и Ева изпълнявали послушание и пазели Божията заповед, състояща се в това да не ядат от забранения плод, те били щастливи. Те били царе над всички земни твари, господствали над всичко, били щастливи и чувствали, и виждали Бога. Това било най-блаженото време от живота им. Над тях бил Божият покров. Никой не ги безпокоял, никой не ги осъждал. Те можели безпрепятствено да ходят из Рая без страх, без мъчения на съвестта. Защо? Защото те още не били падали в никакво прегрешение пред Бога.

Впоследствие, употребявайки за зло своята свобода, те, като свободни, поискали да престъпят заповедта и я престъпили, и съгрешили пред Бога.

Веднага след престъплението съвестта издигнала своя глас. Веднага след падението съвестта започнала мъчително да безпокои душите им. Ясно е, че угризенията на съвестта били следствие от престъплението и греха.

След престъплението първосъздадените се оказали в безизходно положение. „Чули гласа на Бога, ходещ из Рая - казва Писанието, - и се изплашили и се скрили!” (Ср. Бит. 3:10). Но преди, когато още не се били провинили пред Бога, защо не се бояли от Него? Може би тогава Бог не ходел из Рая? Може би се приближил към тях само след като станали престъпници? Нима Бог не ги посещавал, когато били истински Негови чеда, и не ходел из Рая? Но тогава те не се бояли от Него, защото не ги изобличавала съвестта, която била спокойна и мирна, затова и самите те пребивавали в мир.

И така, „когато Бог ходел из Рая, двамата се скрили, защото се уплашили от Бога.”

Бог им казва:

- Адам и Ева, къде сте? Къде сте се скрили?

Сега какво да кажат на Него, Бога?

- Адаме, къде си се скрил?

- Аз се уплашиш - казва Адам, - чух, че Ти ходиш из Рая, и се уплаших.

- Но защо се боиш, защо се боиш от своя Отец, от своя Творец, от своя Благодетел, от Мене, Който поради безгранична Божествена любов съм ти предал целия Рай? Ти се боиш, че ще се приближа към теб? Към теб се приближава Щастието, Изворът на живота, радостта и мира, и ти се боиш?

- Да - казва Адам, - аз се боя, защото съгреших. Но аз съм невинен. Ева, жената, която Ти ми даде, тя ме подбуди, тя ме подтикна и аз престъпих Твоята заповед и ядох от забранения плод.

- Ева - казва Бог, - защо си прелъстила своя мъж, защо си яла?

- Аз съм невинна - казва Ева, - змията, която Ти, разбира се, сътвори и която беше при нас в Рая, тя ми каза да ям и че ако ям от този плод, ще стана равна на Бога, и ще позная доброто и злото.

Веднага се откриват егоизмът¹ и пререканието. Егоизмът принася в ума и в сърцето своя плод - пререканието, което въстава против Бога и косвено възлага отговорността върху Него.

Тъй като Бог не видял покаяние, не видял те да искат прошка, Той веднага заповядал да бъдат изгонени.

Този диалог между Бога и първосъздадените хора ни дава много ценен съвет и ни учи, че Бог, когато човек престъпва Неговата заповед, не го напуска, не го наказва веднага, а се приближава към него. Но как се приближава Той? Човек не чува как Той ходи, както го е чул Адам! Но аз много добре Го чувам, когато Той ме изобличава и казва: „Тук си направил лошо, там не си постъпил добре. Защо си направил това?” Чрез съвестта Бог зове: “Покай се, защото си човек.”

Човек лесно се скланя, лесно се убеждава, лесно се поддава на влияние; той е изменчив и ненадежден. Бог знае това, защото Той те е сътворил, Той те е направил човек. Но Той ти е дал и благодатта на покаянието,

Той ти дава сила да станеш. Защо не ставаш? Но когато Той те изобличава чрез съвестта и чрез Писанията те подтиква към покаяние, и ти не се каеш, тогава започват осъждането и наказанието.

Сега да преминем към нашия живот. И тук отново ще видим, че когато човек е послушен, той живее щастливо. Съвестта не го изобличава, не му досажда и не му причинява никакво безпокойство.

А когато той не слуша, тогава съвестта го изобличава и казва: „Тук не си постъпил добре.” Егоизмът крещи: „Не!” А съвестта отново казва: „Трябва да се покаеш.” И така настъпва безпокойство, война и човек се изобличава в душата.

Но у добрия човек няма такова състояние на изобличение и безпокойство, и той живее в мир и спокойствие, с блага надежда на бъдещото възстановяване по Бога.

Сега ние сме в киновията, където всичко става по определен ред, по определен закон, устав, дисциплина, наставление и послушание. Ако послушникът лошо изпълнява реда, наставленията, заповедите както на Бога, така и на стареца, той вътрешно се изобличава.

Отците с такава точност спазвали послушанието, че дори питали: „Добре ли правя, като изпивам десет глътки вода?” Какво искат да кажат с това? Те искат да ни научат с каква точност трябва да слушаме поученията и наредбите на стареца.

И още, отците ни казват, че ние ставаме за посмешище пред Бога, пред Ангелите, пред хората и пред демоните, ако, отрекли се от родителите, от света и от свободата, спорим за игли, конци или някаква друга нищожна вещ.

Ние сме обещали на Бога себеотрицание. Какво е себеотрицание? Това е отричане от страстите и от всички свои желания. Но когато ние вършим своята воля и без благословение си създаваме комфорт и удобства, нима тогава изпълняваме послушание?

Ако дори само заради многословието ще дадем отговор пред Бога, то нима няма да дадем отговор пред Него за своята воля?

Ставайки монаси, ние сме обещали себеотрицание и послушание до смърт. Но как ще се оправдаем, когато застанем пред смирения Иисус, крайно послушен, и Той ни покаже язвите от гвоздеите и Разпятието? Когато Той ни каже: „Ето, Аз колко бях послушен на Небесния Отец и отсякох Своята воля, и не пожеланието за игла, или за конец, не нежеланието да изпълня някаква малка заповед отсякох, но отсякох Своята воля даже до смърт, и то смърт кръстна”?

Ние, ако ни изобличават например, че вършим своята воля, внезапно се смущаваме и вътре в нас започва война. А когато нещо пречи на изпълнението на нашата воля, вътре в нас настъпва “вселенски” преврат.

Ние виждаме Христа, когато Той получава заповед и казва: „Ако е възможно, нека Ме отмине тоя час, нека Ме отмине тая чаша, нека по друг начин се извърши спасението на човека.” И отговорът на Отца: „Не. Върви през Кръста и Голгота.” – „Да бъде Твоята воля.”

Затова внимателно да се вслушваме в своята съвест и да не правим нищо без знанието на стареца. Защото сега ние се самоуспокояваме, вършейки своята воля; сега се наслаждаваме на това; сега изпълняваме това, което желае сърцето ни. Но ще дойде час, ще настъпи момент, когато ще се окажем в затруднено положение и тогава ще си спомним предишния си живот и ще искаме време за покаяние и изправяне, но вече ще бъде твърде късно! Да се изправим сега, когато можем да се изправим. Да не правим нищо без благословение.

Една монахиня, разказва Патерикът, дошла в градината и изяла лист от салата, и в нея влязъл демон. Тогава тя започнала да беснува. Повикали игумена, за да я изцели. Старецът запретил на демона и му казал: „Защо си влязъл в сестрата?” „Аз не съм виновен - казал демонът, - аз бях на салатата, и тя ме изяде!”

В тази монахиня демонът влязъл с личността си, докато в нас, когато вършим същите дела и пожелания, той влиза по друг начин, чрез вината. И последното е много по-лошо, защото този демон бил открит и се поддал на застъпничеството на стареца, и монахинята била изцелена. Но когато ние престъпваме нещо, тогава демонът остава, което е много по-лошо.

Отците казват: „Не е голямо дело, ако демонът излезе от човека. Голямо дело е, ако ние успеем да изгоним демона на страстта.” Светецът може да изгони демона, но за да изкореним страстта, се изисква личен подвиг.

Затова да не се трудим напразно, да се заблуждаваме и да губим време, като мислим, че вървим по монашеския път и се намираме в послушание, и бидейки престъпници, самодоволно да се успокояваме.

Възможно е да ни прелъстява помисълът и по-точно, превъзнасянето, и ние да предполагаме, че това не значи нищо, че няма нищо страшно и в другото; е, какво от това, че ще направя едно или друго. Но в действителност това е престъпване на Божествения закон. Да не забравяме, че ние се опитваме да го модернизираме, но Божият закон е неизменен и непоколебим, и веднъж ще бъде приведен в изпълнение - тогава, когато застанем на Съда!

_______________

¹Егоизъм - в духовния смисъл на думата означава поставяне на своето “аз” в центъра: по-високо от Бога, „азът” се превръща в божество, така човекът се прекланя пред себе си вместо пред Бога и става Негов враг; по-кратко значение: самолюбие, гордост. За това дълбоко падение Адам и Ева биват изгонени от Рая.

Източник: www.sveta-gora-zograph.com