Чрез смирението светите отци са достигнали велика мяра на благодатта. Но може би послушникът няма да може да достигне, да се удостои с такъв успех? Разбира се, че може. Когато спазва мълчание, своите духовни подвизи, свобода от грижи; когато е обърнат към своя вътрешен човек и редовно влага нещо в своята вътрешна съкровищница, той несъмнено ще преуспее.

И ние бяхме послушници на Стареца. Имахме послушания, дневни трудове и други подобни. Имайки за ръководител опитния в този божествен път Старец, спазвайки нашия устав, някои отци¹ успяха и познаха такива неща, които отците исихасти са ни оставили като някаква свещена съкровищница.

Да избягваме разговорите за безполезни неща. Да бъдем постоянни в своето правило²; както и в посещаването на храма. Да бъдем в църквата и да слушаме службата, Литургията, вечернята. На трапезата да бъдем всички заедно. Да имаме ред във всичко. Където има ред, там има и мир. Където има мир, там е и Бог. Където има безпорядък, там има и смущение. А където има смущение, там е и дяволът. Всичко да става с приличие и ред - казва божественият Павел (1 Кор. 14:40).

Бидейки послушници, да изпълняваме своето послушание. Да не вършим своята воля. Своята воля е изгонила първосъздадените хора от Рая. Покорността на волята на Христа към Своя Отец отново ги е въвела в Рая и така послушанието възтържествувало.

Денница не послушал Бога, гордо възмечтал за себе си и Бог го отдалечил от Себе Си, и той станал дявол, който сега воюва с нас. Останалите ангелски чинове останали верни на послушанието към Бога и пребъдват в славата Божия. Ангелите, бидейки в този момент изменчиви по природа, по благодат придобили постоянство, защото с падението на денница и на човека те узнали такива неща, че сега пребъдват неизменни в послушанието към Бога.

Колко повредена е волята на човека, защото крие в себе си егоизъм, гордост, себелюбие и много други неща! Затова послушникът, освободил се от своята воля, се освобождава и от страстите.

Христос бил послушен до кръстна смърт, тоест до пълно умъртвяване на Своята воля.

Ако Христос като Човек не беше извършил послушание, не бе отсякъл Своята воля, то човекът не би се спасил! По същия начин не се спасява и този човек, който се придържа към своята воля и прави това, което сам иска.

Какво значи отричане от своята воля? Това значи, че аз отхвърлям, оставям настрана своята воля, отричам се от нея. Вече нямам никакви отношения с нея.

Само тогава послушникът се освобождава от страстите, когато достига състояние на отричане от своята воля по горепосочения начин. Доколкото той оставя своята воля, дотолкова познава облекчението от борбата със страстите.

Ако послушникът на практика познае значението на думите: “Благословете” и “Да бъде благословено”³ , то той ще се увенчае с неувяхващ венец в небесния свят.

Там, където послушникът е добавил своята воля, той е добавил отрова и приемайки отрова, той отравя самия себе си.

И дори ако му е дадена погрешна заповед заради послушанието, което изпълнява, Бог ще го благослови...

Един послушник без никакво любопитство изпълнявал послушанието, което му давал старецът, и по послушание ходел и крадял вещи от килиите на братята и след това ги донасял на стареца! Той ги взимал и ги връщал обратно, и послушникът никога не бил изкушаван от помисъла: “Какво прави с мен старецът? Той ме подтиква и ме учи да крада, та впоследствие това да ми стане навик?” Той си помислил друго и казал: “Аз изпълнявам послушание; и не зная какво е това, което правя сега. Зная само едно, че изпълнявам послушание.”

Един брат дошъл и станал послушник при един старец, който вече имал свое монашеско братство. Старецът му казва: “Щом искаш да живееш при нас, давам ти заповед да не произнасяш нито дума. Стани ням заради Христа!” Той отговорил: “Да бъде благословено.”

Когато прекарал известно време в това братство, старецът видял, че неговата община не принася полза на този послушник и е по-добре той да не живее при тях. Веднъж старецът му казва: “Ще те изпратя при друг старец в друг манастир.” И като му дал бележка, пак му казва: “Иди в този и този манастир, предай това на игумена и остани там.”

Игуменът взима писмото - това било препоръчително писмо, в което било написано: “Моля Ви, отче, да приемете този брат. Той е добър монах” и други подобни. Той го приема.

След известно време този монах умрял, но не нарушил своето мълчание. След смъртта му вторият старец, игуменът, пише на първия: “Макар и да ми изпрати безгласен брат, но той беше истински Ангел!”

Тогава първият отговаря на втория: “Той по природа не беше такъв, но пазейки заповедта, остана безгласен!” И вторият старец се удивил на силата на този брат, че така безупречно опазил заповедта на първия си старец.

Искам да кажа, че пълното оставяне на своята воля е святост.

Често мисля и казвам: как ще бъде почетен съвършеният послушник от Христа - първия Послушник! И как е възможно Христос да не вземе съвършените послушници със Себе Си в Своето братство, където те вечно ще съзерцават Неговия лик, както пише в Откровението светият евангелист Иоан Богослов⁴!

Ние, днешните монаси, трескаво се държим за своята воля, затова и не можем да се придвижим напред и нагоре. Ние не казваме: “Благослови” и “Да бъде благословено”, а казваме: “Не това, а друго” и други подобни и хвърляме отрова в самите себе си, в своя живот. Затова и нямаме преуспяването на добрите монаси.

В книгите на отците четем за някои свети послушници.

Представи си, игуменът поставил в килията на един послушник вол, който толкова години късал нишките му и чупел тъкачния стан! И разбира се, вършел вътре и всякакви други неща! Нямало нито миг спокойствие от него! Но въпреки това братът никога нямал помисъл, както казвал на авва Пафнутий: “Никога, авва, нямах лош помисъл за моя старец, защо е поставил в килията ми вол. Но след като го е поставил тук, значи той знае какво прави, и това е всичко.”

Самият той нямал свой помисъл. Помисълът на стареца бил и негов помисъл.

Затова ние казваме: “Ако нямаме духовно послушание, то не сме постигнали нищо. Когато не желаем това, което желае старецът, ние по същество вече не сме послушници и нямаме духовно послушание. Макар и да изпълняваме послушание на дело, но тогава ставаме като хора, които имат тяло, но нямат душа. Нали от гледна точна на логиката е напълно неприемливо да съществува човек, в когото няма душа.

По същия начин съгласно духовната логика не е приемливо да се смята за послушник този, който има послушание само на дело. Преди всичко той трябва да има душа, да има духовно послушание и да казва: “В това, в което вярва, мисли, смята, предполага и решава старецът, в съвсем същото вярвам, мисля, смятам и решавам и аз.”

Свети Симеон Нови Богослов получил благословение свише само за послушанието. Това е много силен и ярък пример.

Свети Паисий имал послушник, на когото веднъж казал: “Чедо мое, изпий водата от легена, който е отвън.” Послушникът си казал: “Вместо да ми каже да пия от стомната или от извора, когато съм дошъл от послушанието уморен и потен, старецът ми казва да пия тази помия от легена!” Той се доверил на своя помисъл и пропуснал толкова много!

След това си помислил: “Да не отида ли да пия?” - но съвсем не намерил вода. Тогава авва Паисий му казва: “Нещастни, знаеш ли каква беше тази “помия”? Това беше водата след умиването на нозете на Христа!”

Оттогава при него дошъл дух на скръб и авва Паисий се стремял да го утеши, но къде ти! Той стигнал дотам, че съвсем нямал мир. Тогава светият, след като братът не можел да се успокои и да живее заедно с него, веднъж му казва: “Иди на това и това място. Там има три гроба. На единия от тях (обяснил му точно кой) направи молитва и слушай какво ще ти бъде казано...” Така и станало. Той чува глас, който му казва: “Върни се при своя старец и изпълнявай послушанието.”

Но той вече претърпял вътрешно крушение. Домът на душата му се покрил с такива пукнатини, че вече не можел да ги затвори. Затова до края на живота си бил в послушание при авва Паисий, разтърсван и подхвърлян като от буря.

А Симеон Нови Богослов, удържал победа над своята воля, приел свише богословие за своето съвършено послушание. А вторият, изпълнявайки своята воля, останал извън послушанието и благодатта.

Това, разбира се, са съвсем малко примери, защото ако беше записано всичко, което са извършили тези отци - изумителни послушници, биха могли да бъдат написани цели томове книги.

Тези примери са подобни на огледала, в които можем да видим самите себе си и своя облик...

Бог да помогне на всеки от нас да дойде на себе си, да види самия себе си, доколко сме се отрекли от своята воля. Да се подвизаваме, за да се очистим от тази отрова и да съумеем да преживеем по Бога, така, както Бог иска и както изисква от нас монашеското житие⁵.

(край)

_____________________

¹ Под “някои отци” несъмнено можем да разбираме и самия отец Ефрем. Неговите удивителни глави “За молитвата” са прекрасно потвърждение на това.

² Монашеското правило на Атон се изпълнява веднага след сън - обикновено един час преди началото на полунощницата. Традиционно се състои от Иисусовата молитва, изпълнявана по броеница в нощния мрак на килията. За извършването на правилото на Атон се използват броеници, състоящи се от триста зърна. Правилото включва деветстотин Иисусови молитви (както казахме, в Гърция използват молитвата от пет думи: (Господи Иисусе Христе, помилуй ме) - три броеници, и триста молитви към Божията Майка (Пресвета Богородице, спаси ни) - една броеница.

³ В гръцките манастири в отговор на заповедта или молбата да се направи нещо в знак на съгласие да се изпълни послушанието е прието да се отговаря: „Да бъде благословено” или „Благослови”. Тази традиция, безусловно, води началото си от светоотеческата традиция, съгласно която монахът трябва да знае само две думи: „прости” и „благослови”.

⁴ Вж.: И ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им (Откр. 22:4).

⁵ ?? ?????????? ?? ????????.

Източник: www.sveta-gora-zograph.com