На 17 януари се навършват 40 дни от блажената кончина на Стареца Ефрем Мораитис, Филотейски и Аризонски(1928 - 2019). След като изпълни блестящо поръчението на св. Кинотис да въздигне духовно манастира Филотей и още няколко обители на Света Гора Атон, преди около 30 години той замина за Америка, за да изпълни послушанието си към Божията Майка– да основе православни манастири в Америка.
Говореше се, че преди да си замине от нас, той трябва да основе 20 манастира зад океана, но те май станаха повече. Главният от тях е манастирът „Преподобни Антоний Велики“ в пустинята Аризона.
Старецът Ефрем е вече в лоното Авраамово, на земята останаха примерът, словата и наставленията му, за да ни ръководят по пътя на спасението.
+ + +
Не се страхувай, ще преминем през огън и през вода. През огън – когато изкушенията ни се сторят подобни на огън в своето действие: това са срамните помисли, омразата, завистта и подобни на тях страсти. През вода пък – когато ни дойдат мисли на отчаяние и униние, потапящи душата във вода. След изпитанието с огън и вода ще бъдем възведени в духовния покой на освобождаването от мерзки помисли и даруване на благодатта на безстрастието.
+ + +
„Всеки път на литургията, по молитвата на свещеника, върху светия Престол, върху милиони свети Престоли, слиза Христос, смирява Себе Си и освещава Даровете. Кой изпълнява такова Послушание? Бог! Свещеникът извършва литургия и по неговата молитва слиза Светият Дух и претворява хляба в Тяло Христово и виното – в Христова Кръв. Бог се смирява всеки ден!“
+ + +
„Христос приема човека, независимо колко пъти се разкайва.Навсякъде при Него има купел на светата Изповед.Той чака и просвещава, и помага на всеки грешник, пристъпващ да се умие в този купел, за да стане участник в Неговото Царство. Христос е благоутробен, многомилостив, благ и милосърден сега, а след смъртта – не. Тогава Той, Съдията, ще бъде неумолим, защото след смъртта няма покаяние“.
+ + +
„Ако сме дошли тук с цел да наследим Рая и да намерим покой, тогава към тази цел и ще се стремим. Всички ние, хората, падайки, ще ставаме отново. Няма безнадеждност и отчаяние – те са от дявола. Ще настане ден, когато нашата надежда ще посрами дявола и ще влезем в Царството на Бога, на Когото слава во веки веков. Амин“.
+ + +
„Както Христос със словото Си вразумява и обръща хората, също това прави и любовта към ближния. Често да спасят човека, дори от сигурна телесна и душевна смърт, могат хора, владеещи словото на любовта, с които е проникнато сърцето им. На човек може да се помогне дори с една дума на утеха, с жест и с обикновено съчувствие. Такава милостиня е безценна“.
+ + +
„Нека започнем да се борим срещу егоизма, въоръжавайки се с молитва. Нека молитвата „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме" по възможност да не се прекратява дори нощем. Без душа тялото се разлага, започва да източва зловоние и става източник на зараза. Същото става с душата, когато в нея я няма молитвата. Винаги да държим в ума си задачата – как да унищожим този звяр, живеещ вътре в нас, нашия егоизъм, и непрекъснато да се молим“.
+ + +
„Всяко едно зло, извършено от когото и да било – съсед, брат в Христа, колега, роднина – не е толкова голямо, колкото изглежда. То е преходно. Това означава, че колкото и да продължава – дори и цял живот – все едно някога ще свърши. То не може да продължава и да действа вечно. Но злото, което си причиняваме сами на себе си, като не прощаваме на ближните си, е безкрайно. То продължава вечно, за него ще понесем вечно наказание“.
+ + +
„Често дяволът ни нашепва: „Не казвай това на стареца, нищо лошо няма тук, помисълът ще премине, потърпи малко“ – така той тихо убеждава монаха, и той не открива помислите си, както това е необходимо за полза на душата. Така едни след други се натрупват помисли и постъпки, в сърцето и в душата на послушника се появява огнище на зараза, което с времето прераства в злокачествен тумор – рак, който предизвиква страшна болка, а след това смърт“.
+ + +
„Гражданин и наследник на това Небесно отечество, Горното Царство, ще бъде човекът, който духом и телом е надарен от Бога с благородство, ако тук, на земята, той стане близък на Бога. Тогава той ще има пълното право да влезе във вечния живот. „Дръж се о вечния живот“ (1Тим. 6-12) - призовавасв. апостол Павел Тимотей. Това означава: дръж се здраво за вечния живот, за да не го изгубиш".
+ + +
„Преди всичко друго да седнем на малкото столче (на което подвижниците сядат да се молят с Иисусовата молитва – б.пр.) и да размисляме за смъртта: какво предстои да преживее душата, когато тя започне да се разлъчва от тялото, колко сълзи пролива душата в този момент, спомняйки си за Съда Божий, какво я очаква след смъртта, и за това, доколко е готова за Съда. Всички тези мисли не трябва да извикват в ума представи и образи; нужни са само думите, а умът трябва да следи за съдържанието на мислите. И веднага щом скоро след това душата дойде до състояние на умиление и съкрушение, веднага трябва да се влезе в практическия начин на молитвата."
+ + +
„Итака, цялото внимание трябва да се насочи към ума. Умът е капитанът, това са очите на душата и на човешкото сърце. Умът с помощта на благодатта Божия и старанието на човека трябва да бъде изключително внимателен, така че практическият начин на молитвата да се осъществява със съдействието на всички правила на светите отци и да се стигне до положителен резултат“.
+ + +
„Смирението ни отваря вратата, чрез която ние влизаме при Бога. Молитвата, призоваването на името Христово – това е нашето движение напред. Смирението е кормилото, което направлява молитвата по правилния път, за да бъде тя плодотворна“.
+ + +
„Разбира се, ако Бог обича всеки човек, тогава Той обича и богохулника, иначе този човек нямаше да бъде жив. Щом човек е жив, това означава, че Бог го чака, приема го в покаяние, не желаейкисмъртта на грешника, но да се обърне той и да бъде жив: „Нима Аз искам смъртта на беззаконника? … Нали това искам - той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?““
+ + +
„Ние не осъзнаваме какво е вечността. Вечността – това е живот без край, незалязващ живот. Както Бог няма нито начало, нито край, така няма да има край и животът на човешката душа. Следователно, в случай че не постигне спасение, душата ще страда вечно“.
+ + +
„Когато се отдалечаваме от послушанието, което е център на всички Божии заповеди взети заедно, тогава грешим, разстройваме се, лишаваме се от пълнотата на благодатта, спираме по пътя напред, ставаме духовно нещастни. Следователно, нужно е винаги да принуждаваме себе си, да се подвизаваме и тогава подвигът ще принесе духовен плод. В крайна сметка целта, заради която сме дошли тук, е промяна на нашия вътрешен човек“.
+ + +
„Когато си радостен, скривай радостта в сърцето си, за да не разбере дяволът за нея от твоята невнимателност и да не ти я открадне с някакво изкушение. И в скръб постъпвай също така, за да не ти я увеличи, научавайки за причината. Когато и в радост, и в скръб се намираш в уравновесено състояние, дяволът, не знаейки какво точно става вътре в тебе, не знае и как да воюва с теб“.
+ + +
„Бъди кротък, не се гневи, защото гневът е плод на себелюбието и своеволието, докато кротостта, напротив – е плод на смиреното сърце и отсичането на своята воля. Когато човек се гневи, умът му губи своята разсъдителност, а в резултат губи и равновесието си и се увлича от неподобаващи помисли и образи“.
+ + +
„Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, той се намира в духовен мрак и не знае накъде отива".
+ + +
„Ние, хората, грешим и огорчаваме Бога. Често сме нечестиви, но Неговото безкрайно човеколюбие ни прощава всичко. Всички ние, и аз най-напред, сме огорчавали това велико Божие сърце, което се нарича любов към човека. Следователно отсега нататък трябва да следим живота си, за да не Му поднасяме отново горчилката на греха“.
МИСЛИ И НАСТАВЛЕНИЯ НА СТАРЕЦА ЕФРЕМ (АРИЗОНСКИ) – ЧАСТ I
