Монасите и монахините не се вкочанясват след смъртта. Както е гъвкаво тялото на човек, когато спи, тъй е и тялото на монаха след смъртта. То не се вкочанясва както светският човек, чието тяло става като дървено. Колкото и часове, колкото и дни да изминат преди погребението – монахът сякаш спи.

Както ако някой спи и го преобличат, пренасят и прочее, така e и с тялото на умрелия монах.

Само от едното пострижение човек веднага придобива това свойство, този характерен и свръхестествен признак.

Защо? – Защото Бог, първо, иска да покаже, колко Му е угодно монашеството, посвещаването на нашия живот на Господа, и, второ, за да удостовери, че смъртта на християнина е сън.

Затова и местата за погребение се наричат места за упокой. Човек е заспал и един ден ще се събуди.

Дори ако умре грешен монах, той изглежда сякаш заспал. Веднага щом човек приеме пострижение, естествените телесни свойства се променят. Колко е прекрасно, че Бог ни показва колко Той обича монашеството — девственият, подвижнически начин на живот!

Тази гъвкавост на тялото след смъртта е естествено знамение, защото и монашеският живот е естествен.

Това е тайнство, защото с никой друг не се случва такова нещо, само с монаха, дори ако е бил монах само един ден!