Молете се, моля ви, според завещанието на апостол Павел: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17). Светите отци казват: „Ако си богослов, ти се молиш добре, и ако се молиш добре, то ти си богослов“.

Наистина светите отци пустинници учат, че посредством различни телесни подвизи, деяния и съзерцания, нравствено и духовно благочестие, трезвение и молитва умът на човека се очиства, просвещава се и се усъвършенства и впоследствие получава дара на богословието, не разсъдъчното богословие, с което се занимават богословите в университетите, а това, което извира и струи от Божествения извор, от който наистина вечно извират реките на Божественото богословие.

Светите отци казват, че отстъпилият от Бога ум става или скотоподобен, или звероподобен. Напротив, чрез молитвата, и най-вече умната, умът става боговиден и се озарява от Божествено сияние.

От молитвата зависи спасението на човека, защото молитвата го приближава към Бога и го съединява с Него. А когато човек е с Бога, тогава той не се отклонява от нравствения път, защото следи всяка своя стъпка. Независимо от нашата внимателност дяволът не престава да ни следи, та, застигайки ни в час на немощ, да ни увлече в своя път, който винаги стръмно се спуска надолу.

Затова, възлюбени мои чеда, съвършено необходимо условие се явява това винаги да бъдем въоръжени с непрестанната молитва на Пресладкия Иисус.

Не трябва да забравяме, че срещу умната молитва се опълчват и ѝ пречат демоните, за да я обезсилят с помощта на разсейването. Мисли с различен произход обкръжават ума на бедния човек по време на молитва, за да похитят плода на молитвата и да оставят на молещия се само листата – телесния труд и старанието.

Затова желаещият да се помоли добре трябва преди принасянето на самата молитва да прогони всяка грижа и всеки помисъл. А умът подобно на надзирател да бъде поставен да следи произнасяните думи, така че молитвата да стане плодоносен източник на Божествена помощ и благодат.

Както казват отците, сатаната, подобно на ръжен или скала, винаги ще се противопоставя на светата молитва, защото тя му досажда и го изгаря.

И така, чеда мои, принуждавайте се към молитва и споменавайте и мен, вашия старец, за да ме помилва Господ.

За да опазим любовта - венеца на добродетелите, е необходимо да бъдем прилежни в молитвата. Подвизавайте се в молитва, ако искате да се всели Христос във вас. И Той, най-опитният Пълководец, ще се подвизава заедно с вас. И Той Сам ще победи, а победата ще подари на вас.

Ние се уподобяваме на рикащи лъвове, когато се заемаме с молитвата не нерадиво, не топлохладно, но усърдно, с цялата сила на душата! Укрепявайте се в мисълта, че молитвата е всичко. Без молитва се стига до всеобщо отпадане на силите, до падение след падение. Ако по време на изкушение ние с цялата си сила се заловим за молитвата, неизбежно ще победим дявола и ще въздадем победата на всесвятото Христово име.

Ти, чедо мое, държейки в ръцете си оръжието на молитвата, защитавай Божествената крепост, защото подвизаващият се бива увенчан, но не с маслинена клонка, а с неувяхващия венец на вечната слава в горния Иерусалим!

В този подвиг има смисъл, защото славата, придобита в него, остава неувяхваща и вечна, а славата на атлетите, борещи се заради тленни неща, е временна и суетна! Затова, жертвайки нещо от себе си и утеснявайки себе си в нещо, ние трябва да се подвизаваме, та и чрез нас, нищожните, да бъде прославено светото Божие име.

Чеда мои, заради Божията любов ви моля, не прекратявайте Христовата молитва нито за миг. Нека устата ви непрестанно да шепнат името на Иисуса, потъпкващо дявола и разрушаващо всичките му козни. Непрестанно призовавайте на помощ Христа и Той начаса с цялото Си усърдие ще побърза да ви помогне.

Както до нажеженото желязо не можеш нито да се приближиш, нито да се докоснеш, така и демоните не се приближават до душата, в която е молитвата с Христовата топлина. Иначе, приближавайки се към нея, те ще бъдат обгорени от Божествения огън, който съдържа в себе си Божественото име.

Който се моли, се просвещава, а който не се моли, се помрачава. Молитвата е подателка на Божествената светлина. Затова всеки човек, който се моли добре, целият става световиден, и Божият Дух се вселява в него.

Ако към нас се приближават униние, нерадение, леност и други подобни, нека се молим със страх, с болка, с по-голямо трезвение на ума, и по Божията благодат с нас ще стане чудото на утешението и радостта.

Молещият се човек не може да задържа злоба към друг, да не му прощава заради някаква грешка. Всичко това изгаря докрай, когато човек се приближава към огъня на Иисусовата молитва.

И така, чеда мои, подвизавайте се в спасителната и свята Христова молитва, за да станете световидни и да се осветите. Помолете се и за мен, нерадивия и грешен, та Бог да бъде милостив към множеството мои грехове и към огромната отговорност, която ми е възложена.

+   +   +

 Из „Слова за Иисусовата молитва”. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2003 г.