Велики Понеделник

Припомня се паметта на Йосиф Прекрасни и чудото с изсъхването на безплодната смоковница. Йосиф, син на Иаков, хвърлен от братята си в яма на полето, после от тях продаден за 30 сребърника и отведен в Египет, се сочи като предобраз на Христос. Прославен в дворците на фараона, като върховен разпоредител на житните складове в Египет, той хранил цялата страна и братята си през гладните години (Бит. 33 до 46 гл.).

Христос Спасителят, Тайнственият Пшеницодавец – „Живият хляб, слязъл от небето” (Йоан 6:51), храни верните за вечен живот. А повествуванието за изсъхването на смоковницата в утрото на Велики понеделник напомня, че душата, ако остане без духовни плодове, ще бъде изсушена и запратена във вечен огън. (Мат. 21: 18-20; Марк.11: 12-14).

Алилуя и тропар, глас 8:

Ето Женихът идва в полунощ и блажен е този раб, когото намери да бди, а недостоен ще е, когото намери униващ. Внимавай, прочее, душо моя, да не се от сън отеготиш и на смърт да бъдеш предадена, и вън от царството да се затвориш, но отрезви се, викаща: Свят, свят, свят си, Боже, с Богородица помилвай нас.

Кондак, глас 8:

Иаков ридаеше за Йосифовото лишение, а той, доблестният, седеше на колесница, почитан като цар. Защото тогава, без да служи на страстите на египтяните, прославяше се от Знаещия човешките сърца и Изпращащия нетленен венец.